Решение № 194 от 17.10.2017, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е номер ……….…/…............... град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.09.2017 год. в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА

БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

Секретар Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова въззивно т. дело №

316 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД против Решение № 53/17.01.2017 год., постановено по т.д.№ 994/2015 год. по описа на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния директор Иван Йотов, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Хоро­зов и партньори”, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „Величков, Желязков и Партньори“, искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 871 755,76 лева (с включен ДДС), представляваща общият размер на дължимата, съгласно чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.64 от 2010 г., отм., ДВ, бр.66 от 2013г.) и Решение

№ Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, но неплатена цена за пренос на 352 163 928 Квч електрическа енергия, преминала от преносната към разпределителната мрежа за периода 01.09.2012-31.07.2013 г., за което са били издадени фактури №**********/30.09.2012 г. (коригирана с фактура /кредитно известие/ №**********/31.10.2012г.);

№**********/31.10.2012г.; №**********/30.11.2012г.; №**********/31.12.2012г.;

№**********/31.01.2013г.; №**********/28.02.2013г.; №**********/31.03.2013г.;

№**********/30.04.2013г.; №**********/31.05.2013г.; №**********/30.06.2013г. и №**********/31.07.2013г., както и сумата 746 444,15 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена върху неплатената данъчна основа (сумата без ДДС) по всяка отделна фактура, считано от деня, следващ датата на определения падеж, до 19.06.2015 г. (дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда).

По делото е постъпила и частна жалба от

„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД против Определение № 898/23.03.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Основателността на предявената въззивна и частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – „Енерго – Про Мрежи“ АД.

Конституираните трети лица – помагачи „Национална електрическа компания” ЕАД („НЕК” ЕАД), ЕИК *********, гр. София и „Български енергиен холдинг” ЕАД („БЕХ” ЕАД), ЕИК *********, гр. София не са изразили становище във въззивното производство.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I.

Предявени претенции:

Производството по делото е образувано по искова молба, на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК *********, в която се поддържа, че ищецът е универсален правоприемник на „НЕК“ ЕАД със седалище гр.

София за дейността "пренос на електрическа енергия", на основание извършено отделяне чрез придобиване по смисъла на чл. 262в ТЗ. Вследствие на преобразуването, всички права и задължения по договори за пренос с електроразпределителните дружества, включително непогасени вземания за пренос, са преминали върху "ЕСО" ЕАД.

До вписването на преобразуването "НЕК" ЕАД е предоставяло на ответника услугата "пренос на електрическа енергия" на основание издадена лицензия от 17.12.2004 г., като за извършваната услуга в периода от 01.09.2012 г. до 31.07.2013 г. разпределителните предприятия са дължали на праводателя цена за пренос, определима от ДКЕВР при условията на действащите Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр.64/2010 г., отменени ДВ, бр. 66/2013 г. Ищецът се позовава на чл. 29 ПТЕЕ /отм./, съгласно който ответникът като разпределително предприятие, следва да заплаща на електроенергийния системен оператор цената за пренос на цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в разпределителната мрежа.

Посочено е, че вземането, което се заявява с исковата молба е за пълния размер на сумите по описани в т.5 фактури като се претендира плащане на цена за пренос за период 01.09.2012 г. - 31.07.2013 г. за количеството преминала през преносната мрежа, но неплатена от ответника електрическа енергия. Претендира се и заплащане на акцесорно обезщетение по чл.

86 ЗЗД.

С депозираната по реда на чл. 372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, по повод възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, ищецът е пояснил, че претенцията, заявена с исковата молба, е с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 29 ПТЕЕ. Внесено е пояснение, че в исковия период ответникът е заплащал единствено нетното количество пренесена електроенергия, което е равно на консумираното такова.

Разликата до пълното пренесено количество електроенергия не е признато като дължимо от ответника. Ищецът обеднява с неполучената цена пренос за разликата между пренесеното и консумираното количество, респ. ответникът се обогатява в същия размер. Цената на иска съставлява разликата между цялото количество измерена енергия, постъпила от преносната в разпределителната мрежа и енергията, за която ответникът е признал и платил цена за пренос.

Страната се позовава и на нормата на чл. 29 ПТЕЕ, съобразно която разпределителното дружество дължи цена за пренос върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната към електроразпределителната мрежа и отчетено със средствата за търговско измерване.

В първото по делото с.з. ищецът е уточнил изричо твърденията си, че между страните не съществува договор относно преноса на електрическа енергия за разликата между измерената и консумираната такава. Правото на заплащане на цена за пренос на цялото количество енергия, доставено в ЕРМрежа произтича от закона, а не от облигационна връзка между страните.

Извъндоговорното основание на вземането се поддържа и в пледоарията на ищеца по съществото на спора.

Липсата на облигационен договор, респ. извъндоговорният произход на претенцията се поддържа и в писмените бележки на страната по чл. 149, ал.3 ГПК. Ишецът излага, че между страните липсва писмен договор по смисъла на чл. 21, ал.1, т.16 ЗЕ, а страната не разполага с писмени доказателства като единствено допустимо доказателствено средство чл.164, ал.1, т.3 ГПК за установяване на правотношения на стойност над 5 000 лева.

Поддържа се и че при наличие на регулирани цени, обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде определено въз основа на регулираните цени. На основание чл. 29 ПТЕЕ регулираните цени се дължат върху цялото количество измерена пренесена електрическа енергия.

Извъндоговорният произход на претенцията се поддържа и във въззивната жалба.

Следователно – предявената главна осъдителна парична претенция /надлежно пояснена с допълнителната искова молба и уточненията на ищеца в първото с.з./ съставлява обезщетение, което се претендира по правилата на чл. 59 ЗЗД. Първостепенният съд се е произнесъл по претенция с идентично правно основание, изследвайки всички релевантни предпоставки от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.

Предявената въззивна жалба обективира нарочно оплакване, че предявената осъдителна претенция е обоснована и на отделно самостоятелно правно основание – чл. 29 ПТЕЕ /редкция към релевантния период/, по което липсва произнасяне на съда.

Твърденията на страната в разглежданата част съставляват оплаквания за непълнота на съдебния акт, по които е налице нарочно произнасяне на първостепенния съд с Решение № 288/26.04.2017 год., постановено по реда на чл.

250 ГПК. Съдебният акт е надлежно съобщен на ищеца и не е обжалван в срока по чл. 250, ал.3 ГПК. Влизането в сила на решението почл. 250 ГПК преклудира възраженията на страната за наличието на обективно съединени главни искови претенции, респ. за непълнота на обжалваното решение. Соченият въпрос не може да бъде ревизиран от въззивния състав.

II.

Фактическа обстановка:

Ищецът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД („ЕСО”

ЕАД) е твърдян правоприемник на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД („НЕК” ЕАД) за всички права, задължения и фактически отношения по отношение на дейността „пренос на електрическа енергия“. Правоприемството се твърди като настъпило в резултат на преобразуване на двете дружества по чл.262в от ТЗ, чрез отделяне на имущество от „НЕК” ЕАД към ищеца с решение на едноличния собственик на капитала и на двете дружества - „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ” ЕАД („БЕХ“ ЕАД), считано от датата на вписването в Търговския регистър - 04.02.2014г.

Между страните не се спори, че през процесния период (01.09.2012г. - 31.07.2013 г.) „НЕК” ЕАД е изпълнявало дейността „пренос на електрическа енергия”, като е било титуляр на лицензия за дейността „пренос на електрическа енергия“ № Л-147-04/17.12.2004 г. Титулярът на лицензията е търговско дружество по смисъла на чл.1, ал.2 ТЗ с предмет на дейност, включващ „пренос на електрическа енергия“.

„ЕНЕРГО-ПРО

Мрежи” АД е разпределително предприятие по смисъла на Правила за търговия с електрическа енергия (отм., ДВ, бр.66/2013г.) като по силата на издадената му от ДКЕВР лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., изменена с Решение № И1-Л-138-07/29.09.2008 г. дружеството осигурява разпределението на електрическа енергия през собствената си разпределителна мрежа с цел осигуряване на снабдяването на крайните клиенти.

Не се спори между страните, че до вписване на преобразуването по чл.262в от ТЗ и в исковия период 01.09.2012 г. - 31.07.2013 г. дружеството „НЕК“

ЕАД е предоставяло на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД ежемесечно услугата „пренос на електрическа енергия“ през електропреносната мрежа, изразяваща се в транспортиране на енергията до електроразпределителната мрежа /пар.1, т.44 ДР на ЗЕ/.

III.

Характер на породените отношения:

Обществените отношения във връзка с преноса на електрическа енергия са предмет на детайлна уредба в енергийното законодателство. Съгласно чл. 104, ал.1 ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия – чл. 104, ал.3 ЗЕ.

Идентичти правила съдържат и разпоредбите на чл. 91, ал.2 ЗЕ, чл.

97, ал.1, т.1 от ЗЕ.

Релевантни за характера на възникналото преносно правоотношение са и разпоредбите на Правилата за търговия с електрическа енергия /Обн. ДВ бр. 64/2010 год., отменен с ДВ бр.66/2013 год./. чл.11, т.2 от подзаконовия нормативен акт регламентира, че договорът за пренос през електропреносната мрежа е вид договор на пазара за електрическа енергия. Страни по този договор са преносното предприятие и разпределителните предприятия /така чл.13, ал.2 ПТЕЕ, отм./.

Престацията има възмезден характер и се заплаща по регулирани цени, определени с Решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012г.