Решение № 4 от 26.02.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Исперих, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20233310200081 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц. А. Ц. ЕГН – ********** от град И, област Р, жк „В А” № .., вх..., ет..., ап... против Наказателно постановление № 22-0275000833/ 01.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Р, РУ – И, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС на територията на Република Б на лицето е наложена санкция – Глоба в размер на 200.00лв. по реда на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и водача е бил Лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Основните оплаквания в жалбата са, че са налице процесуални нарушения – Наказателното постановление било издадено след изтичане на законоустановеният 1-месечен срок за произнасяне на административнонаказващият орган. По същество се излагат доводи, че лицето не е предприело управлението на неригистрираноо мПС самоволно, а в изпълнение на заповед на своя ръководител, който и бил собственик на въпросното МПС. Счита, че не доказано по несъмнен начин наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което моли Наказателното постановление да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя със своя процесуален представител поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена по същество.

Въззиваемия Началник Група към ОД на МВР, РУ – И не се явява в 1 съдебно заседание и не заявява становище.

За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 12.08.2022г. служители на РУ – И – свидетелите Д. Д., С. М. и Т. А. спрели за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „З...130” с неустановен номер на рама, без поставени регистрационни табели. Водача обяснил, че управляваният автомобил е товарен и е собственост на фирмата в която работи. На лицето било съставен АУАН № 712/ 12.08.2022г. бл.№ 234227 за установено нарушение – управление на нерегистрирано МПС. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0275-000833/ 01.11.2023г. на Началник Група към ОД на МВР – Р, РУ – И.

По делото е разпитан свидетеля А. Д., по искане на жалбоподателя, който в своите показания обяснява, че той, като ръководител на жалбоподателя във фирмата в която лицето полага труд – „Д К”АД град И е разпоредил на Ц. да транспортира на собствен ход бракуваният товарен автомобил управляван от жалбоподателя на инкреминираната дата, като работодателя карал пилотираща кола пред бракуваното МПС с цел предвижването му от база в град И в база разположена в съседно село. Опитал да обясни на полицейските служители, че Ц. Ц. няма вина за нарушението, но те не му обърнали внимание. В показанията се сочи, че когато Д. наредил на жалбоподаталя да приведе в движение дерeгистрираното МПС по обществените пътища, Ц. е отказал с мотива, че товарният автомобил не е регистриран, като Д. му казал да се маха от главата му. Впоследствие работника – жалбоподателя самоинициативно се е качил в МПС-то и работодателя, като го е видял тръгнал с него като пилотираща кола към другата база на фирмата.

Представени са писмени доказателства в процеса, които действително установяват, че жалбоподателя работи по трудово правоотношение в „Д К”АД и на процесната дата е бил на работа.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите – полицейските служители Д. Д., С. М. и Т. А., свидетеля А. Д. разпитан по искане на жалбоподателя, както и от приобщеният писмен доказателстве материал съдържащ се в административно-наказателната преписка и представените писмени доказателства от жалбоподателя.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. Неоснователни са твърденията в жалбата за нарушаване на процедурните правила и неспазване на едномесечен срок за издаване на Наказателно постановление, тъй като видно от материалите по делото преписката е била докладвана на прокурор и едва след издаване на прокурорско постановление, че не се касае до престъпление от общ характер след 6.10.2022г. преписката е препратена на административно-наказващият орган, който в рамките на едномесечния срок 2 по чл. 52, ал.1 от ЗАНН – на 01.11.2022г. е издал обжалваното Наказателно постановление. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да установи дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Съгласно нормата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” В случая безспорно е установено, че жалбоподателя Ц.в е управлявал деригистрирано МПС – бракуван товарен автомобил „З. 130” с неустановен номер на рама, без поставени регистрационни табели. В процеса, обаче, се събраха гласни кореспондиращи с писмени доказателства, че привеждайки в движение процесният автомобил на инкреминираната дата, жалбоподателя е изпълнявал устна заповед на своя работодател която му е дадена по установен в предприятието ред и от длъжностно лице – ръководител. Съгласно нормата на чл.25 от ЗАНН „Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение”. В случая съдът счита, че не може да намери приложение визираната норма на закона и по реда на тази разпоредба действията на Ц.в да бъдат оневинени, тъй като видно от свидетелските показания на свидетеля Д. – Ц.в е бил наясно, че не следва да шофира снет от регистрация и бракуван автомобил, отказал е да го направи по твърдение на самия свидетел т.е. за него е било ясно, че заповедта на ръководителя му налага извършване на очевидно за него нарушение, но след това въпреки, че е бил наясно с неправомерността на заповедта и никой не е отправял спрямо него заплахи, че ако не изпълни нареждането за него ще има неблагоприятни последици, което само по себе си е и ирелевантно, тъй като заповедта си е указвала очевивно нарушение, жалбопадателя сам се е качил (по самоинициатива) и е привел в движение МПС-то. Нормата на чл.25 ЗАНН оневинява извършителя само, ако заповедта не е съдържала очевидно за него – за водача (в случая) нарушение, а тя е съдържала и Ц. е съзнавал това, бил е наясно че му се нарежда да шофира нерегистрирано МПС по пътищата отворени за обществано ползване, както и че това е забранено по закон и качвайки се в ЗИЛ-а, който е деригистриран ще извърши нарушение по ЗДвП, но въпраки това знание е предприел неправомерните по ЗДвП действия по управление.

Административната санкция е определена правилно по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП – тя предвижда Лишаване от правоуправление за срок от 6 до 12 месеца и Глоба от 200 до 500 лева, като наложените две санкции от двата вида са в минималните установени от закона размери и не подлежат на редукция по настоящият процесуален ред.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0275-000833/ 01.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Р, РУ – И, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС на територията на Република България на жалбоподателя Ц. А. Ц. ЕГН – ********** от град И, област Р, жк „В Ав” № .., вх..., ет..., ап... са наложени административни санкции – Глоба в размер на 200.00лв. по реда на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и водача е бил Лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4