Решение № 262093 от 29.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№…. гр. София,29,12,2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА А.

При участието на секретаря Йоана

Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. А., гр. дело № 7227 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от И.Н.К. срещу П.на Р.Б. искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 95000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01,01,2018год. до изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от смъртта на негови близки -Е.В.Б./майка/, К.Н.К./сестра/ и Н.Н.И./племенница/, причинена умишлено от Р.Ж.А.на 01,01,2018год. в гр.Нови Искър. Поддържа да е налице противоправно бездействие от органите на прокуратурата, тъй като към момента на деянието, деецът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №413/2018год. по описа на СОС, потвърдена с решение на ВКС №464/22,12,2009год. по н.д.№521/2009год. Сочи бездействието по привеждане в изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда спрямо Р.А.да е в пряка причинна връзка с осъщественото впоследствие престъпление-нарушение на чл.5, ал.1 от ЗИНЗПС.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-П.на

Р.Б. в законоустановения срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на исковата претенция.

Поддържа за ищеца да липсва активна процесуална легитимация, тъй като не е страна в наказателното производство, както и липсва качеството пострадал. При условията на евентуалност поддържа да липсва причинна връзка с това, влязлата в сила осъдителна присъда да не е приведена в изпълнение и умъртвяването на родствениците на ищеца, тъй като осъдителната присъда е за срок от 8 години лишаване от свобода -влязла в сила на 22,12,2009год., поради което към датата на деянието същата би била изтърпяна, както и сочи да съществува нормативна възможност за намаляване на размера на наказанието при определени условия.

Излага доводи дори да е изтърпяно наказанието същото да не би могло да гарантира превенция относно следващо престъпно поведение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е роднина Е.В.Б. /майка/, К.Н.К.

/сестра/ и Н.Н.И. /племенница/.

По делото е представено постановление от 16,04,2019год. по ДП № 513, ЗМК-5/2018год. по описа на СДВР, пр. пр. № 49/18год., по описа на СГП /л. 21/, с което е прекратено наказателното преследване срещу Р.Ж.А.на основание чл.

199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 243, ал. 2 и 3 от НПК – тъй като деецът е починал. От съдържанието на постановлението се установява, което обстоятелство не е спорно и между страните, че на 01,01,2018 г., около 00:05 часа, в гр. Нови Искър, общ. София, в къща, находяща се на адрес гр.Нови Искър, кв. Изгрев, ул. *****, Р.Ж.А.умишлено е умъртвил лицата Е.В.Б., Н.Н.И., Б.Б.И., Н.Г.Ю., и Г.Н.Ю., К.Н.К., като ги е прострелял с неустановено оръжие 22 калибър.

С присъда № 20 от 13,05,2009год. по нохд. № 413 по описа за 2008год. на СОС Р.Ж.А.е признат за виновен, в това, че на 12.02.2007 г. около 12:30 ч. в с. Луково, обл. Софийска, местността „Сърце”, във вилна сграда, собственост на Г.И.Д.от гр. Нови Искър, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавърпшло 14- годишна възраст - В.В.Г., живуща ***, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5 - т. 3 вр. ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1 - б. „а“ от НК и съобразно чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за 8 години при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване. Присъдата е потвърдена с Решение № 293 от 10,07,2009год. по внохд № 414/2009год. на САС /л. 150/, което е оставено в сила с Решение № 464 от 22.12.2009год. по н.д. № 521/2009год. на ВКС, II Н.О /л. 157/.

Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост на Р.А./л. 160/, с присъда от 13,07,1998год. по нохд № 3281/1997г. на СРС, той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

По делото е представена пр.пр. № ДП-3/2010год. за надзор на влязла в сила присъда по нохд № 413/2008год.

С писмо № П-1/2010год. от 04,01,2010год. /л. 144/ Окръжна прокуратура София е изпратила за изпълнение по делегация на СГП процесната присъда, с вх.№ДП-3/10 по описа на СГП.

С писмо от 14.01.2010год. /л. 143/ СГП е изпратило присъдата до Началника на ОЗ„Охрана“ при Министерство на правосъдието за привеждане в изпълнение.

Представена е докладна записка от Т.П.М.– служител на ОЗ „Охрана“ при МП /л.

142/, видно от която Р.Ж.А.е потърсен на 19,01,2010год. на адрес ж.к. „****, но не е намерен на него. Проведен е разговор с К.К.–наемател на адреса и Т.Ц.-собственик на жилището, от които е видно, че търсеното лице не живее на адреса.

По делото е представено постановление на прокурор, с непълно съдържание /л. 139/, видно от което е постановено Р.А.да бъде обявен за общодържавно издирване от СДВР.

С писмо вх. № ДП-3/10 от 05.02.2010год. на СГП /л. 138/, СДВР е уведомило СГП, че Р.А.е обявен за издирване с Телеграма №

43449/08.09.2009г., актуализирана с бюл. №32/02,02,2010год., като от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, лицето не е установено. В период 2010-2015год. са изпращани множество уведомления от страна на СДВР до СГП за това, че издирвателните дейности по отношение на лицето продължават, но същото не е установено. Посочено е, че са правени проверки по постоянния му адрес, както и беседи с негови роднини. От страна на СГП е изискана снимка по личен документ /л. 105/ и дактилоскопна карта /л. 104/ на лицето Р.А..

Представена е европейска заповед за арест от 22,06,2015г.

/л. 88/, издадена от СГП за задържане на лицето Р.А..

По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт на Р.Ж.А./л. 71/, видно от който това лице е починало на 07,01,2018год.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът се намира в нестабилно емоционално състояние. Видно от тестовото изследване той изпитва отчаяние, тревога, остра неудовлетвореност от стеклите се в живота му обстоятелства. Вещото лице посочва, че предишен период на засилена психична активност е причина за превъзбуда и преумора. Усеща слабост и апатия. Нуждае се от тишина и спокойствие, в противен случай става раздразнителен. Намира се в състояние на стрес, предизвикан от нежелателни въздействия на външни фактори, ограничаващи свободата и изборите на действия.

Яростно се съпротивлява на създалите се условия, които му оказват дезорганизиращо въздействие. Чувства се в ситуация без изход. Инцидентът от 01,01,2018г. се е отразил силно травматично на ищеца - изпитал е емоционален шок при научаването за смъртта на най-близките си хора-майка, сестра и племенничка, както и за другите жертви-неговият зет, синът му и приятелят на племенничката му. При споделяне за преживяното се наблюдава остра вегегативна реакция с възбуда, силно зачервяване и тремор на главата и тялото. От тестовото изследване се установява заемане на пасивна житейска позиция, усещане за разрив в отношенията с другите хора, ограничаване на емоционалното въвличане в общуването, за да избегне напрежението, което изпитва. При ищеца е налице състояние на изразена емоционална лабилност, депресивитет, повишено ниво на стрес и фрустрация /препятстване, крах на надеждата/, като последица от преживяното и необратимостта на тежката загуба на близките му хора. В заключението е посочено, че травматичните изживявания не са отзвучали към настоящия момент и се актуализират видимо при репродуциране на спомена за случилото се.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. И.А.А., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. В деня на убийството ищецът бил изключително разстроен. Няколко дена по-късно не бил на себе си от тъга, почти неадекватен. Не е могъл да повярва на случилото се. Бил изключително ядосан, защото не е могъл да се сдобие с ползването на общинско жилище и се обвинявал, защото вярвал, че ако такова жилище му било предоставено майка му и сестра му щели да бъдат при него за Нова година като по този начин е можело да бъде избегната настъпилата трагедия. Свидетелят посочва, че ищецът е бил в прекрасни отношения със сестра си К.К.. Когато бил на 15-16 години, се наложило да поеме отглеждането ѝ, която била на 7-8 години. Когато е следвало да изпълнява военна служба е направил всичко възможно да я отложи, за да се грижи за сестра си, тъй като майка му е била в затвора и е трябвало да бъде настанена в приемно семейство. През лятото на 2017год. имал здравословен проблем и финансови затруднения, сестра му осигурила нуждата медицинска грижа, за което ищецът бил много признателен. След убийството на близките му, ищецът започнал системно да употребява алкохол, като изпаднал в трайни финансови затруднения. Трудно се комуникирало с него, станал човек, на когото не можело да се разчита. По тази причина свидетелят спрял контактите си с него. Ищецът постоянно се обвинявал за това, че не е могъл да предотврати случилото се. Много съжалявал за племенницата си Нанси, към която изпитвал силна привързаност. Свидетелят посочва, че е присъствал на погребението на починалите лица, което ищецът понесъл изключително тежко.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа при или по повод на която е извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние, вследствие на възложената работа и вредоносния резултат.

На първо място, следва да бъде посочено, че качеството на страна в наказателно производство, респ. пострадал не е предпоставка за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД. В същото време, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът не обосновава възникването на претендираното вземане с това качество. Ето защо доводите на ответника в тази насока не следва да бъдат споделени.

По делото се установява, че на 01,01,2018 г., около 00:05 часа, в гр. Нови Искър, общ. София, в къща, находяща се на адрес гр. Нови Искър, кв. Изгрев, ул. „*****, Р.Ж.А.умишлено е умъртвил шест лица, измежду които и роднините на ищеца - Е.В.Б.

/майка/, К.Н.К. /сестра/ и Н.Н.И. /племенница/.

Установява се, че с присъда № 20 от

13,05,2009год. по НОХД №413/2018год. по описа на СОС, Р.А.е осъден на лишаване от свобода за 8 години, която присъда е влязла в сила на 22,12,2009год. с постановяване на решение от 22,12,2009год. на ВКС, II Н.О. по н.д. № 521/2009год. Установява се също така, че присъдата не е била приведа в изпълнение до смъртта на осъденото лице на 07,01,2018год.

Първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е наличието на противоправност в поведението на служители на ответника. Дейността по привеждане в изпълнение на наказанията е правно-регламентирана, като е дадена уредба на компетентните органи и техните правомощия. С разпоредбата на чл. 416, ал. 2 от НПК, законодателят изрично е предвидил действията по привеждане на изпълнение на присъдата да се осъществяват от прокурора. Действително, самите фактически оперативни действия по задържане и отвеждането на осъдения до мястото за изпълнение на наказанието, съгласно чл.