Протокол № 1612 от 01.10.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1612 гр. Варна, 01.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501560 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:16 часа се явиха:

Въззивникът Т. Л. Р. , редовно уведомена, представлява се от адв. П.С., редовно упълномощен от първа инстанция и приет от днес.

Въззиваемата страна ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно уведомени, не се представлява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от юрисконсулт Ю., процесуален представител на Община Аксаково, в която се сочи, че няма да се яви, не възразява по хода на делото, изразява становище по жалбата.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 2326/02.07.2021г., с което е извършен доклад на въззивната жалба. Отговор не е постъпил.

АДВ. С.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по 1 доклада, но в него не е изрично посочено в обстоятелствената част, а същественият ни довод е за неправилно и за необосновано приложение на чл.6, ал.2 ЗС, в старата му редакция.

Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

С Ъ Д Ъ Т ДОКЛАДВА, че Община Аксаково в молбата прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждание, ако същото надвишава минималния размер според наредбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да е посочен размер.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети днес представения от въззивника списък и договор за правна защита, както и депозираната молба от 21.09. 2021г., която е по съществото на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес представения от въззивника списък и договор за правна защита, както и депозираната молба от 21.09.2021г.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.

Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба, като неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че процесната идеална част от имота е станал общинска собственост по силата на §42 от ПЗРЗОС, тъй като имотът е бил отреден за жилищно строителство или вилно, по силата на регулационния план и е бил държавна собственос към момента на влизане в сила на тази разпоредба. А държавната собственост, според приетото в първата инстанция, е възникнала по силата на чл.6 ЗС, в редакцията до изменението от 1991г., тъй като имотът бил безстопанствен. Изводът е резултат на 2 неправилно приложение на закона и необоснованост на фактическите констатации на съда.

Съобразно трайната практика на ВКС дали даден имот е безстопанствен като основание за признаването собственост на държавата, както по реда на ЗС, така и по предходно действалите нормативни актове е неговото фактическо състояние, а не отсъствието само́ по себе си на обективиран титул за собственост – нотариален акт или друг такъв, сочещ на придобивно основание по смисъла на ЗС или съответния по- стар закон. Данните по делото сочат, че имотът с обща площ от 2,5 дка, включващ придобитите части по сделката от 2004г. и 2012г., подробно посочени в жалбата, както и въпросната част, за която ищцата няма титул за собственост, са владяни общо в трайно установени граници, материализирани с ограда, от дълго време, приблизително за период най- малко 30 години. Този имот е притежаван от един общ наследодател, като такъв от 4 дка, а впоследствие 2,5 дка са владени от неговите универсални правоприемници. Общината по никакъв начин не е смущавала това владение, то е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано. След като имотът не е бил безстопанствен, то е нямало как да премине в собственост на държавата, а оттам и бидейки държавна собственост, да стане общинска такава.

Освен това, разпоредбата на чл.6 ЗС в тази си редакция е отменена изцяло, през 1991г. далеч преди влизане в сила на ЗОС и на обсъжданата разпоредба на § 42 от 1999г.

Първоинстанционния съд не е отговорил на въпроса кога точно е възникнала общинската собственост, а държавната собственост, за да може тя да се трансформира в общинска собственост.

На последно място, предмет на спора, според издадения от общината Акт за общинска собственост е точно същият обект – 590 кв.м ид.части от УПИ І общински, кв.17.

Няма как идеална част от даден имот да бъде безстопанствен, а друга негова идеална част да не е и да е частна собственост, при положение, че целият имот е владян от физическото лице и неговите праводатели.

Моля да отмените решението на първоинстанционния съд, да приемете по същество, че ответникът не е доказал оспорваното си право на собственост и да уважите предявения отрицателен установителен иск.

Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:24 часа.

Председател: _______________________

3

Секретар: _______________________

4