Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 441 от 20.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 698/2021
Вид
Протокол № 441
Подписан
20.12.2021
В сила
20.12.2021
Състав
Александър Любенов Александров, Коста Стоянов Стоянов, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 441 гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (ОП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600698 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Пострадалият В. ИВ. ИВ. се явява лично и с адв. Р. АП., редовно упълномощен. От адв. Р. АП. е постъпило допълнително писмено изложение по делото.

Ответникът по жалбата - подсъдимият В. АТ. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д.К., редовно упълномощена.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Г..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

1

Адв. А.: Поддържам въззивната жалба и представеното допълнително писмено изложение. Няма да соча доказателства.

Прокурорът: Не оспорвам жалба. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам така предявената жалба от частния обвинител за частично основателна. Действително, от обектива страна, изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез нанасяне на удари и псувни. Той градира поведението си като започва в началото с обида. Продължава чрез физическа интер***я върху пострадалия, насочва се към автомобила, взима метална тръба и нанася множество удари в жизненоважния орган, т.е това градиране на поведението, псуване, при което пострадалият не е отвърнал с обида. Тръгнал е да се качва в колата си, за да избегне конфликт. При следващото взимане на тръбата и нанасяне удар с нея в областта на главата, което продължило и с удари с ръце, които подсъдимият е нанесъл, са действия, които са извършени на обществено място, в светлата част на деня, на централна пътна артерия в гр. ****. Видно от доказателствата по делото е пред магазин и заведение за хранене, пред погледите на множество събрали се хора, сред които и св. ***, св. А. и св. ****, както и намесилите се полицаи, които също свидетелстват за наличието на събрали се хора. Публичността дори не е изискване за състава на това престъпление.

Постановлението от 1974 т. говори, че тези действия, които е извършил подсъдимият дори може да не са станали достояние, но след извършването им са станали достояние на неограничен кръг от хора. На следващо място пострадалият по никакъв начин с думи или действия в конкретната ситуация не е предизвикал подсъдимият да го нападне. Напротив, опитал се е да избегне среща с него. На следващо място, подсъдимият много добре е съзнавал, че се намира на обществено място и по време когато е имало хора, като без да е имало причина за този момент е нанесен побой, без да се съобразява с чувствата и защитените права и интересите, не само на пострадалия, но и на присъстващите или преминаващи граждани, с което 2 допуска, че по тази начин грубо нарушава реда и проявява явно неуважение към обществото. Отнася се пренебрежително към този резултат, т.е. считам, че при достатъчно добре изяснена фактическа обстановка, от страна на Районен съд-Велинград, която е изложил в мотивите на решението, е достигнал до погрешния правен извод, че не е извършено престъпление „хулиганство“. Тази фактическа обстановка, според мен, води до лирическия извод, че такова престъпление е извършено при евентуален умисъл от страна на подсъдимия. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, налице е явно неуважение към обществото, което изтъкнах по-горе, а личният мотив не изключва съставомерността на това деяние, тъй че считам, че същият следва да бъде признат за виновен, като бъда отменена присъдата на Районен съд- Велинград в частта, в която той е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Бъде признат за виновен за това престъпление, от субективна страна, извършено при евентуален умисъл от него, като в останалата част присъдата бъде потвърдена. Ако се съобразите с това мое виждане, то ще е налице идеална съвкупност от престъпления. Това, за което е осъден за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и евентуално това, което пледирах да бъде признат за виновен. Така че няма да бъде налице основание за разпоредба на чл. 78а от НК, а следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено при условията на чл.

66 от НК, тъй като няма пречка за приложение на тази разпоредба с изпитателен срок. Не е налице от данните по делото нито едно смекчаващо обстоятелства, така че да му бъда наложено наказание с редукцията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. С оглед на гореизложеното, моля за Вашия съдебен акт.

Адв. А.- Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло депозираната въззивна жалба, включително и подробно изложеното допълнително писмено изложение. Недоумявам защо Велинградския Районен Съд е постановил оправдателна присъда, приемайки, че липсват хулигански подбуди, тъй като има личен мотив – влошени взаимоотношения между двамата. Според мен такова становище е незаконосъобразно. Касае се за обществено място, пред погледа на десетки хора, посред бял ден, пред централния бул. ****. Освен това категорично и ясно е посочено в Постановление № 2 от 1982 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, където е обяснено понятието „хулиганство“. Откъдето е следвало да черпи правната си аргументация Районен съд-Велинград. Като в една от точките са пояснени 3 формите на хулиганските действия, сред които са такива свързани с посегателство срещу личността, нанасяне на обида или телесна повреда, а в друга точка е изяснен умисъла и тук се присъединявам с представителя на държавното обвинение, че това може да е при евентуален умисъл, дори когато е нанесена телесна повреда с личен мотив. Какво значение има влошените взаимоотношения и превозвайки своите клиенти е нападнат по такъв брутален начин на обществено място. Това поведение е на таксиметров шофьор, който в длъжностната му характеристика е съвсем ясно е упоменато какви трябва да бъдат неговите права и задължения, особено превозвайки хора. Освен това се касае за въртене за бухалка- метална. Представете се какви последствия може да има да нападнатото лице. В случая, просто късмет е, че пораженията в областта на окото са дали само временно ограничение на зрението със синини, подробно описани в медицинската документация и приетата по делото съдебно- медицинска документация и допълнителната такава. В тази насока не мога да се съглася, че с присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. е правилно и законосъобразно с оглед начина и мястото, където са нанесени тези телесни увреждания и считам, че неправилно и незаконосъобразно съдът присъди причинените на доверителя ми имуществените вреди за заплатените адвокатски възнаграждения, както в досъдебната, така и в съдебната фаза пред първата инстанция. В тази насока с оглед допълнителното писмено изложение моля да отмените частично присъдата на Велинградския Районен съд и признаете подсъдимият за виновен по така повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК като уважите изцяло гражданския иск, както и да го признаете за виновен по чл.

325, ал. 1 от НК, тъй като по същото време и място е извършено непристойно действие на публично място по брутален и циничен начин, нанесъл е побой с метална бухалка на пострадалия И., а е отправил и обидни думи „****“, насилствено отваряне на вратата на автомобила, провокирайки и предизвиквайки сбиване на обществено място, при което е пострадал и полицейски служител и всичко това в присъствието и пред погледа на много хора. В този аспект, моля да се съобразите с подробно изложеното.

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да не уважавате жалбата. По отношение на признака хулиганство Велинградския Районен съд е изложил подробни мотиви, изяснил е изключително добре фактическата обстановка и е направил изводите си именно на тази фактическа обстановка. Имаме 4 несъгласие с присъдата, въпреки че не сме пуснали жалба и доколкото настоящата инстанция следва да провери изцяло присъдата, то молим да вземете предвид това, което ще спомена сега. Считам, че в гражданската част присъдата е загубила баланса за справедливост. Надявам се и Вашето виждане да е такова. Не споделяме и извода на съда, че тъжителят е действал при условията на отбрана. Такава е неговата позиция, да. Той казва, че се е самозащитавал, но всичките свидетели-очевидци говорят друго. Свидетелят Гагов е видял тъжителят да държи тръба и силно да налага подсъдимия. Също казва: „*** налагаше ***.“ Свидетелят **** твърди: „Взаимно си отправяха удари. Когато се приближих, бяха се съсредоточили в боя.“ Тук не говорим за самоотбрана, така както се твърди от тъжителя, защото възприятието на очевидците е за съвсем друга ситуация. Затова изводите на Районния съд са много кратки във връзка с отбраната и молим да преразгледате и да дадете своето становище във връзка с това. По отношение на квалификацията на телесните повреди, които са понесени от подзащитния ми, Районният съд е възприел казаното от свидетелите и е записал в присъдата, че е констатирано, че от носа на подсъдимия е текла кръв и окото му е било посинено. На базата на тези данни, аз смятам, че може да се квалифицира телесната повреда и не е необходимо изслушването на експерт, защото те и нямат това право да квалифицират. Това е правото на съда. Телесните повреди на двамата са еднотипни. Касае се за леки изменения във физиологичните функции.

Нараняванията не са незначителни и съставляват увреждания със разстройство на здравето. Поради това считам, че не е обосновано Районният съд не е положил института на реторсия. Моля при Вашата проверка да имате предвид тези данни.

Адв. А. /реплика/: Не мога да се съглася, че в случая е приложимо искането за реторсия. Това е абсолютно незаконосъобразно. В тази несока е и непротиворечива практиката на ВКС. За да има реторсия трябва да има две противоправни действия. Деянието на г-н И., то не е противоправно, а е обществено необходимо и не е обществено опасно, тъй като той е защитил собствения си живот. Седейки си в колата, е нападнат от лице с метална бухалка. Какво трябва да направи в случая? Каква реторсия? Ако не бяха тези действия хулигански от страна на подсъдимият, нямаше да се стигне да този инцидент, нямаше да се получат тези вредоносни последици.

5

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви на страните присъдата си, като разясни правото на жалба и протест и сроковете за това.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:34 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6