Решение № 359 от 27.02.2019, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е № 359

Град Бургас, 27.02.2019г.

Административен съд – Бургас, пети състав, на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: Станимира Друмева при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1736 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано e по жалба на Д.С.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 3, против акт за прихващане или възстановяване № 3131/05.04.2018г., издаден от С. В. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, потвърден с решение № 1470/04.06.2018г. на кмета на община Бургас.

В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката твърди, че не ѝ е било валидно учредено право на ползване върху имот - жилище, находящ се в гр.Бургас, ул.„Георги Стойков Раковски“ № 39, поради което тя не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, независимо, че е посочена като ползвател на имота в декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от негов собственик. Поради това счита, че сумите, които е платила за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за този имот са начислени като нейни задължения при липса на правно основание, а с обжалвания акт за прихващане или възстановяване (АПВ) незаконосъобразно ѝ е отказано тяхното възстановяване. Искането от съда е да постанови решение, с което да уважи жалбата и укаже на община Бургас да ѝ възстанови заплатените от нея суми за периода 2010г.-2018г. за недвижимия имот като недължимо платени, ведно с дължимата лихва от датата на заплащане на всяка сума до нейното възстановяване. При условията на евентуалност моли съда да отмени обжалвания АПВ като неправилен и незаконосъобразен, и да върне преписката на община Бургас за разглеждане и произнасяне по подаденото от нея искане за възстановяване, като даде задължителни указания на администрацията по тълкуването и прилагането на закона, като в мотивите на решението се произнесе за размера на недължимо платените суми, които подлежат на възстановяване съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Наред с това моли съда да прогласи за нищожен акт за установяване на задължение по декларация № АУ000798/02.04.2014г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и исканията от съда. В допълнение излага доводи, че не е бил построен апартамент, за който е декларирана като ползвател. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – кметът на община Бургас, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.01.2008г. Е.

Х.В., в качеството на съсобственик на недвижим имот, е подала декларация вх. № 45138 по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирала 12 обекта, част от търговска сграда на шест етажа - семеен хотел, находяща се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски“ № 39. За тях е открита партида № 8702030494007. В декларацията е посочено, че собственици с по 1/2 ид.ч. от всички обекти са Е. Х.В. и С. Х.В.. За обекта от сградата с пореден № 11 в таблица 3 на шести етаж с площ 156,52 кв.м. е декларирана като ползвател жалбоподателката Д.С.В. с право на ползване върху 1/3 ид.ч. от обекта. Обектите, записани с поредни номера 10 и 11 в таблица 3 от декларацията са закрити през декември 2010г., когато Е. Х.В. е подала коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 19607/29.12.2010г., и за тях е открита нова партида № 8702030494008. Двата обекта са описани като жилища в коригиращата декларация, като за обект № 2 – жилище с площ от 156,52 кв.м. на шести етаж е декларирано право на ползване на Д.В. върху 1/2 ид.ч. от обекта. За същият обект е декларирано право на ползване на Х. С. В.върху 1/2 ид.ч. от обекта.

Заличен е декларираният преди това трети ползвател на обекта - С. Х. В., починал на 6.09.2010г. В таблица 3 на подадената коригираща декларация с вх. № 19607/29.12.2010г. собственоръчно е вписано и удостоверено с подписа на декларатора, че двата обекта на пети и шести етаж се ползват за живеене.

Към декларациите по чл.14 от ЗМДТ е приложен нотариален акт за учредяване право на строеж върху съсобствен поземлен имот № 152, том I, рег. № 5937, дело № 129 от 12.08.2002г. на нотариус с рег.№ 246 на НК, поправен с нотариален акт № 91, том ІІІ, рег. № 5800, дело № 415/05.10.2004г., по силата на който на Е. Х.В. и С. Х.В. е учредено правото на строеж за изграждане на самостоятелна сграда хотел (пансион) със застроена площ 159,56 кв.м. и разгъната площ 1 317,05 кв.м., състоящ се от подземен гаражен етаж, партер и пет жилищни етажа, в западната част на урегулиран поземлен имот представляващ парцел XI-5429 в кв.22 по плана на ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас, с площ 421 кв.м., при граници: на юг – ул.„Г.С. Раковски“, на север – парцел V-5414, 5415, на изток – парцел VIII-5412 и парцел X-5430, на запад – поземлен имот 5428. Видно от клауза 5 на нотариалния акт, Е. Х.В. и С. Х.В. са се задължили да учредят правото на ползване на самостоятелния апартамент на пети мансарден етаж след застрояването на сградата хотел (пансион) на баща си Х. С. В., на майка си Д.С.В. и на дядо си С. Х. В., безвъзмездно и безсрочно.

От главния архитект на община Бургас е издадено удостоверение № 163/08.08.2006г. за въвеждане в експлоатация на изградения строеж: „Семеен хотел (пансион)“ петно № 1 запад, състоящ се от сутерен с пет броя паркоместа, котелно, фитнес-зала със съблекалня и душ, партер с фоайе, рецепция, дневен бар (лоби бар), деветнадесет двойни хотелски стаи и два апартамента в хотелските и терасовиден етаж, домови В и К и ел. отопления, строеж ІV категория, находящ се в УПИ XI-5429 в кв.22 по плана на ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас, с възложители Е. Х.В. и С. Х.В. съгласно нотариалния акт за учредяване право на строеж върху съсобствен поземлен имот от

2002г.

По делото е представен от ответника акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000798/02.04.2014г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на подадена от Д.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 19607/29.12.2010г., са установени задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти общо в размер на 556,58 лв. главница и 90,26 лв. лихви по години както следва: за 2011г. – ТБО в размер на 108,09 лв. и лихва в размер на 28,55 лв., ДНИ в размер на 78,37 лв. и лихва в размер на 20,70 лв.; за 2012г. – ТБО в размер на 107,55 лв. и лихва в размер на 17,39 лв., ДНИ в размер на 77,98 лв. и лихва в размер на 12,60 лв.; за 2013г. – ТБО в размер на 107,01 лв. и лихва в размер на 6,39 лв., ДНИ в размер на 77,58 лв. и лихви в размер на 4,63 лв. Видно от мотивите на АУЗД, размерът на тези задължения за 2011г., 2012г. и 2013г. са изчислени към 2.04.2014г. на Д.В., в качеството й на ползвател на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ № 39, след като не са констатирани несъответствия в подадената от нея декларация.

АУЗД №

АУ000798/02.04.2014г. е влязъл в сила на 15.09.2014г. За установените с него задължения на същата дата е връчена покана за доброволно изпълнение № ПДП006018/01.09.2014г. на Д.В.. За принудително събиране на вземанията по издадения АУЗД е образувано изпълнително дело № 632/2017г. от частен съдебен изпълнител с № 802. Въз основа на постъпило от Д.В. плащане по изпълнително дело № 632/2017г., с платежни нареждания № **********/28.08.2017г. и № **********/28.08.2017г. по партида № АУ000798_4871 са погасени установените с АУЗД № АУ000798/02.04.2014г. задължения за ДНИ главници и лихви общо в размер на 352,53 лв. и ТБО главници и лихви общо в размер на 484,20 лв. за 2011г., 2012г. и 2013г.

На 9.02.2018г. другият съсобственик на обектите в сградата С. Х.В., чрез жалбоподателката Д.В., е подала нова коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********, въз основа на която са закрити партиди с № 8702030494007 и № 8702030494008 до 31.12.2017г. за недвижимия имот, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С.Раковски“ № 39, представляващ шестетажна жилищна сграда. С тази декларация са декларирани общо 30 обекта по начин, съобразен с приложената към декларацията таблица за площообразуване, съставена на 28.12.2017г. от инженер З. А., регистрирана в Камарата на независимите оценители в Р.България. Тези тридесет обекта са различни по вид и площ от първоначално декларираните. Двадесет и девет от тях са нежилищни – стаи на 1, 2, 3 и 4 етаж и един апартамент с площ 49.36 кв.м., разположен на 5 етаж.

Само един обект е деклариран като жилище – апартамент № 2 на 5 етаж с площ 74,67 кв.м. В декларацията не са посочени ползватели на обектите. Всички обекти са декларирани като съсобствени на Е. Х.В. и С. Х.В..

На 7.03.2018г. жалбоподателката е подала молба с рег. № 3131 до община Бургас, дирекция „МПДТР“, с искане да бъдат отписани всички нейни задължения за ДНИ и ТБО по партида 8702030494008 за периода от 2010г. до 2017г. включително за имот, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски“ № 39, тъй като погрешно е посочена като ползвател на този имот в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ на 29.12.2010г.

Наведени са доводи, че с представения към декларацията нотариален акт за учредяване на право на строеж не е било валидно учредено право на ползване върху имота на Д.В., поради което липсва правно основание да й бъдат начислявани задължения за местни данъци и такси. Поискала е да бъде издаден акт да възстановяване и прихващане, с който да бъдат определени за възстановяване всички заплатени от нея суми, с които са били погасени нейни задължения за ДНИ и ТБО, начислени в качеството й на ползвател на имота, съответно сумите, с които се извършва прихващане на за дължими от нея ДНИ и ТБО за други имоти или МПС.

След извършена проверка по повод подаденото искане е издаден оспореният в настоящото производство акт за прихващане и възстановяване № 3131/05.04.2018г. от главен експерт - ревизии в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, с който на жалбоподателката е отказано възстановяване на суми, представляващи ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 8702030494008.

Мотивите на издателя на акта са, че през периодите, за които се иска възстановяване облагането е определено на база декларираното. Посочено е, че подадената декларация от един съсобственик ползва останалите съсобственици или ползватели. Задълженията на лицето до 2013г. са били установени с актове по чл.107, ал.3 от ДОПК, които не са оспорени и по тях са извършени плащания. Видно от извършената при проверката справка за неплатени задължения на Д.В. от 5.04.2018г., начислените й задължения за ТБО и ДНИ за 2010г. за имот с партиден номер 8702030494007 са отписани по давност. От същата справка се установява, че на жалбоподателката са начислени и към датата на издаване на оспорения АПВ тя има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. за недвижим имот с партиден номер 8702030494008, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски” № 39.

АПВ № 3131/07.03.2018г. е връчен на жалбоподателката на 16.04.2018г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 01WX25 Q, и е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-01-14464/30.04.2018г.

С решение № 1470/04.06.2016г. на кмета на община Бургас актът е потвърден, след като е прието, че жалбата е допустима, но неоснователна. В решението са доразвити мотивите за издаване на АПВ като е посочено, че данъчната/общинската администрация е длъжна да приеме данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на имота, или, че за имота има ползвател и надлежно да му определи дължимия данък, съобразно декларираното. Дали това лице е собственик или ползвател, ще реши съдът, ако и когато претендиращите за права лица го сезират за разрешаване на спор. До тогава данъчно задълженото лице се определя съгласно декларираното и за него се начисляват дължимите данъци и такси. Противното би значело чрез волеизявление на административен орган, т.е. чрез административен акт, да се пречи на свободното упражняване на субективни права, нещо, което данъчните/общинските органи нямат като компетентност. Решението е връчено на жалбоподателката на 16.06.2018г., видно от приложеното известие за доставяне, и с жалба вх.№ 94-01-20883/26.06.2018г. издаденият акт за прихващане или възстановяване е обжалван по съдебен ред.