Определение № 14650 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14650 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241100513431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 70297/01.03.2024г., подадена от ищеца Д. М. Т. срещу определение № 4213 от 26.01.2024г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение в частта на разноските на решение № 1901 от 21.11.2023г., постановено по същото гражданско дело.

В жалбата се поддържа, че определението на съда е неправилно, като в тази връзка се сочи, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени до минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/2004г. по редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна защита, който в случая възлизал на 2048 лева. Определеното от съда възнаграждение не съответствало на усилията на насрещната страна при осъществяване на защита на спорното право, както и на фактическата и правната сложност на делото. По делото били проведени четири на брой заседания, единствено защото не е можел да се осигури допуснат до разпит свидетел. Допълва се, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид продължителността на производството, броя на откритите съдебни заседания и действително извършената от адвоката работа. Процесното дело не се отличавало с изключителна правна сложност, а само с фактическа. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението на СРС в частта за разноските да бъде изменено, като в полза на ответника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение не повече от 4680 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Скейл Фокус“ АД е подала отговор на частната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 8550 лева не е прекомерен и не следва да бъде редуциран. Поддържа, че процесуалният представител на ответника е проявил активност в хода на делото, извършвал е процесуални действия, разпитани са свидетели, изслушани са две заключения на съдебно – счетоводни ескпертизи. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен, поради което се явява процесуално допустима.

1

По същество съдът приема следното:

Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.242, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 50 597,06 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.04.2022г. до окончателното й изплащане.

С влязло в сила съдебно решение № 19101 от 21.11.2023г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, така предявеният осъдителен иск е изцяло отхвърлен, като ищецът Д. М. Т. е осъден да заплати на ответника „Скейл Фокус“ АД сумата общо от 9000 лева, представляваща разноски (8550 лева – адвокатско възнаграждение и 450 лева – депозит за вещо лице). Съдът е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 10 561,50 лева е прекомерно, като е редуцирал същото до размер на сумата от 8550 лева.

С обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, районният съд е счел искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, досежно определеното адвокатско възнаграждение, за неоснователно. Приел е, че на ответника се дължи определеното адвокатско възнаграждение в размера от 8550 лева, предвид защитавания материален интерес, правната сложност на делото, няколкото на брой проведени съдебни заседания и обема на събраните доказателства.

По делото са представени фактури от 02.09.2022г. и от 26.01.2023г., както и платежни нареждания от 07.09.2022г. и от 27.01.2023г., от които е видно, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 561,50 лева. Ищецът Д. М. Т. своевременно е навел възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в хода на последното открито съдебно заседание.

По силата на общата разпоредба на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв (Наредба № 1/09.07.2004 г.) - така чл.78, ал.5 ГПК.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че при извършване на преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така и Определение № 1717 от 08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; Определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера и броя на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството.

В случая фактическата и правната сложност на делото не е ниска. Посочи се по-горе, че предмет на разглеждане е бил един осъдителен иск, но неговият размер е висок, а именно 50 597,06 лева. Установява се, че в хода на делото са събирани значителни по обем писмени доказателства, като самото дело се състои от 3 тома. Част от тези доказателства са ангажирани именно от процесуалния представител на ответника, съответно същият е взимал становище по допустимостта на останалия немалък брой писмени доказателства, представени от насрещната страна. Следва да се вземе предвид също така, че процесуалният представител на ответника е присъствал на всяко едно от провелите се четири на брой открити съдебни заседания, като именно с оглед последното обстоятелство делото не може да бъде характеризирано като такова с кратка продължителност. Броят на съдебните заседания свидетелства както за продължителността на производството, така и за фактическата сложност на делото, а последните от своя страна се явяват част от критериите, 2 които обуславят размера на дължимото адвокатското възнаграждение. Прави впечатление, че процесуалният представител на ответника е демонстрирал своето активно поведение, като в отговора на исковата молба е заявил множество доказателствени искания, като отново по негово искане е допуснато и изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза. С допълнителни становища и молби адвокатът е релевирал и последващи доказателствени искания. По делото е изслушано не едно, а две заключения на допуснати съдебно – счетоводни експертизи. Освен това са разпитани и четирима свидетели.

Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от 5000 лева, поради което възражението на ищеца Д. М. Т. по чл.78, ал.5 ГПК се явява частично основателно. Частната жалба е частично основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени частично.

Присъденият от районния съд общ размер на сторени разноски от 9000 лева включва в себе си сумата от 450 лева за депозит за вещо лице и сумата от 8550 лева за адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намери за прекомерно. Следователно, при определено от въззивния съд адвокатско възнаграждение от 5000 лева, общият размер на разноските пред районния съд възлиза на 5450 лева. (5000 лева + 450 лева). При това положение решение № 19101 от 21.11.2023г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, следва да се измени в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над размера от 5450 лева до размера от 9000 лева за разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4213 от 26.01.2024г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на Д. М. Т., ЕГН **********, за изменение на решение № 19101 от 21.11.2023г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските чрез намаляване на размера на заплатеното от ответника „Скейл Фокус“ АД, ЕИК 201996987 адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 5000 лева, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 19101 от 21.11.2023г. по гр.дело № 19305/2022г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта му, с която Д. М. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Скейл Фокус“ АД, ЕИК 201996987, сумата над размера от 5450 лева до размера от 9000 лева за разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 70297/01.03.2024г., подадена от Д.

М. Т., ЕГН **********, в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4