Решение № 5539 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5539 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100513821 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 18973 от 22.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 5734 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 149 състав, били отхвърлени предявените от Я. Г. Д. срещу Г. Т. Д. искове с правна квалификация чл. 144 и чл. 149 от СК - за месечна издръжка на ищцата, като учаща се във висше училище пълнолетна, от ответника, неин баща, в размер на 900 лева месечно, считано от 31.01.2023 г. до настъпване на обстоятелствата за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й заплащане, като осъдил ищцата да плати на ответника сума в размер на 600 лева, представляваща сторените от него разноски по делото.

Недоволна от така постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство и въззивница в настоящото – Я. Г. Д., която обжалва същото в цялост. Излага съображения за недопустимост на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила, като посочва, че не била надлежно уведомена за последното съдебно заседание и нито тя, нито свидетели били изслушани от съда. Навява доводи за неправилност на съдебния акт, поради това, че 1 районният съд основал решението си върху неверни обстоятелства. Моли за постановяване на решение, с което да се уважи исковата й молба.

В хода на съдебното дирене, редовно призована, същата не се явява и представлява. С молба-становище от 11.06.2025 г. заявява, че поддържа жалбата си и оспорва твърденията в отговора на въззиваемия.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото такова Г. Т. Д. е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба по изложени в отговора аргументи. Не спори, че работи спорадично в „Софийската опера и балет“ и в хора на Храм-паметник „Св. Александър Невски“, но бил в затруднение да изплаща издръжка, като следвало да се има предвид обстоятелството, че е осигурил на дъщеря си безвъзмездното използване на собственото му жилище. Възразява срещу представените от въззивницата писмени доказателства поради настъпила на основание чл. 147, т. 1 от ГПК преклузия. Предвид това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В хода на съдебното дирене не се явява, като с допълнителна молба посочва, че поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация чл. 144 от СК и чл. 149 от СК от пълнолетната учаща Я. Г. Д. против Г. Т. Д. – за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 900 лева, считано от 31.01.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Ответникът извън срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е пенсионер и не разполага с достатъчно средства.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът е баща на ищцата, като видно от уверение, издадено от НМА същата е студент в пети курс в специалност „цигулка“. Съгласно представена справка от НОИ ищцата работела в „Детски спортен клуб „Пумпал““ и получавала възнаграждение, като за ответника нямало декларирани доходи. Последният е пенсионер.

2

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд постановил обжалвания акт, като отхвърлил предявените искове.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя изцяло установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата обаче е крайно лаконично изложена, поради което за по-голяма прецизност въззивният съд намира, че макар и правилно установена, следва да бъде допълнена с по-подробен анализ на доказателствата представени от двете страни, касаещи нуждите на въззивника от издръжка и материалните възможности на въззиваемия да престира същата.

От представеното по делото удостоверение за раждане на Я. Д. Г. се установява, че ответникът Г. Т. Д. е неин баща, като същата е пълнолетна и не е навършила 25 години.

Съгласно удостоверение с вх. № 297085/20.09.2024 г. от НМА „Проф. Панчо Владигеров“ ищцата е записана за редовна форма на обучение, държавна поръчка, в зимен семестър 2024/2025 г., едногодишен курс на обучение за придобиване на ОКС „Магистър“ със специалност „цигулка“. Видно от разписка за извършено плащане към НМА е преведена сума в размер на 492,57 лева с основание семестриална такса за летен семестър 2023/2024 г. с наредител Д. Г.ев Д. и задължено лице Я. Г. Д..

Съгласно служебно изискани справки от НОИ ищцата не получава пенсия, но има сключен трудов договор с работодател „Детски спортен клуб „Пумпал““ от 05.03.2024 г., за който пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за прекратяване, като за месеците март, април и май на 2024 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на 236 лева.

Ответникът Г. Т. Д. е на 81 годишна възраст. Същият е пенсионер, който видно от служебна справка от НОИ получава месечна пенсия в размер на 686,68 лева и за него не са установени действащи трудови правоотношения към момента на проверката, а съгласно удостоверения от „Софийска опера и балет“ и Патриаршеска катедрала Ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ – гр. София последните възнаграждения, които същият е получил са от 2018 и 2019 г. Съгласно представен по делото нотариален акт № 4, том XI, дело № 1624/1989 г. на нотариус Б. ответникът притежава недвижим имот - апартамент, находящ се в град София, като между страните е безспорно, че към момента в него живее ищцата.

Останалите представени от страните по делото пред първата инстанция писмени 3 доказателства са неотносими към предмета на спора, с оглед на което правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция е представена справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата, видно от която трудовото й правоотношение е било прекратено на 26.08.2024 г., след което за нея не е установена трудова заетост и доходи.

Видно от удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП ТД – София, ответникът Г. Т. Д. е декларирал общ размер облагаем доход от 7 830 лева от авторски и лицензионни възнаграждения за 2024 г., респективно на което за посочения период и след авансово удържан данък в размер на 783 лева, същият е разполагал освен с пенсията си и със сумата от приблизително 588 лева средномесечно.

Други доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото въззивно производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт постановен от първоинстанционния съд, като не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Възражението на въззивната страна за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно уведомяване за следващо съдебно заседание, поради което нито тя, нито свидетел, били разпитани, се явява неоснователно. По делото се установява, че същата е редовно призована за съдебно заседание на 17.09.2024 г., на което не се е явила поради уважителни причини и за което е представила болничен лист за периода от 13.09.2024 г. – 17.09.2024 г. Съдебното заседание е било отложено за 08.10.2024 г., която дата е обявена в заседанието. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК страната, която е редовно призована, при отлагане на делото не се призовава за следващо съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Ищцата е следвало да се информира за датата на следващото заседание, дори и да е отсъствала по уважителни причини в предишното заседание, доколкото законът въвежда като изискване единствено редовното им призоваване, а не присъствието им в заседанието, в което е обявена следващата дата.

Съобразно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 - годишна възраст при обучение в средно и на 25 - годишна възраст при обучение във висше учебно 4 заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Съобразно изложеното, за да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител, самият въззивник - ищец, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е следвало, на първо място, да докаже кумулативната наличност на следните три предпоставки: 1/ че ответникът е негов родител; 2/ нуждите му от издръжка за релевантния период, т.е. след 31.01.2023 г. (с оглед предявеният иск за издръжка за минало време) и до приключване на устните състезания във въззивното производство, доколкото задължението за издръжка е повтарящо се задължение и ответника следва да бъде осъден за издръжка и след посочения период и 3/ че учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, както и, че не е навършил 25 години. По отношение на тези обстоятелства въззивницата и ищца в първоинстанционното производство е следвало да проведе главно и пълно доказване, което да създаде в съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. Тези три предпоставки са категорично доказани от ищцата, която е ангажирала писмени доказателства, установяващи по безспорен начин обстоятелствата, че е навършила пълнолетие, че се явява по рождение низходяща от първа степен на ответника, както и, че понастоящем е студент, редовна форма на обучение в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Освен това, ищцата е следвало да наведе и твърдения, че не разполага със собствено имущество и доходи или, че имуществото й не е достатъчно, за да се издържа от него. В сезиращата съда искова молба ищцата е посочила тези обстоятелства, като в първоинстанционното производство са приети установяващи по безспорен начин доказателства /справки от НОИ/ за реализирани от нея трудови доходи. Пред въззивната инстанция се доказа, че трудовото й правоотношение е било прекратено през месец август на 2024 г. Не са ангажирани доказателства във връзка с притежавано от същата имущество, но между страните е безспорно, че ищцата живее в собственото на ответника жилище безвъзмездно. От друга страна, макар и към момента да не полага труд, ищцата е в работоспособна възраст, а и до август месец 2024 г. е работила по трудово правоотношение.

Следва обаче да се има предвид, че в хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без „особено затруднение”, като тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Въпреки, че в закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални 5 възможности. Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.