Определение № 31766 от 28.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12689/2025
- Вид
- Определение № 31766
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31766 гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110112689 по описа за 2025 година
I. Общи данни по делото:
Страни:
Ищец: В. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. ....... 2а.
Ответник: „.....“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ...... № 115 Е, ет. 5.
Цена на иска: 1 200.00 лв.
Производство: Гражданско дело № 12689/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.
II. Предявен иск и правна квалификация:
Предявен е иск за установяване на недействителност на Договор за потребителски кредит № 1092628 от 18.06.2024 г., сключен между ищеца и ответника, поради неточно посочено ГПР, протиоречние на закона - 26, ал. 1. пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) Евентуален иск: За установяване на нищожност на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1092628 от 18.06.2024 г., уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
III. Твърдения и възражения на страните:
Твърдения на ищеца:
На 18.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1092628 между В. И. Г. (Кредитополучател) и „.....“ ЕООД (Кредитор).
1
Параметри по заема: 1 200.00 лв. главница, 50% фиксиран лихвен процент, 63.03% годишен процент на разходите (ГПР), 18 месечен срок за погасяване, обща сума 1 808.04 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за заем, кредитополучателят е следвало в срок от 2 дни от сключването на договора да предостави безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия.
В чл. 18, ал. 1 от Договора е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 295.96 лв.
Ищецът твърди, че му е било невъзможно да предостави обезпечение, отговарящо на завишените изисквания на кредитора, и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план.
По този начин общата сума, която ищецът трябва да върне, е 4 104 лв., а не 1 808.04 лв.
Счита, че неустойката при непредоставяне на обезпечение е разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР.
Твърди, че договорът е недействителен поради неточно посочено ГПР.
Счита, че клаузата по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от Договора за заем, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, прекомерен размер и заобикаляне на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика.
Възражения на ответника:
Оспорва исковата молба като неоснователна.
Твърди, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.
Валидността на договора произтича от валидно уговорените основни параметри (главница и лихва) и спазването на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР.
Ищецът е бил наясно с всички условия по договора и сам е избрал параметрите и условията му.
Клаузата за неустойка не заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ГПР е определен в размер на 63.03%, което е под нормативно определения лимит от 68.9% към датата на сключване на договора, следователно няма нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като 2 представлява сума, дължима за неспазване на задължение по договора за кредит.
Неустойката е индивидуално договорена и към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за нейното плащане.
В погасителния план ясно са посочени размерите на вноските с и без неустойка.
Не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като ГПР е ясно посочен, а неустойката не е част от него.
Оспорената неустойка е действителна, уговорена е като санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което е съобразена със закона практика.
Кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок без последици.
Твърди се, че ищецът е договарял недобросъвестно и е целял неоснователно обогатяване, сключвайки шест договора с идентична клауза за неустойка.
Клаузите на договора не са във вреда на потребителя и не водят до неравновесие между правата и задълженията.
Налице е индивидуално договаряне и информираност на потребителя.
IV. Доказателства:
Приложени от ищеца:
Договор за потребителски кредит № 1092628 от 18.06.2024 г. (заверено копие).
Приложени от ответника:
Адвокатско пълномощно.
Лог файл по процесния договор.
Стандартен европейски формуляр по процесния договор.
Искане за сключване на процесния договор.
V. Процесуални искания:
Ищецът моли:
Съдът да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 1092628 от 18.06.2024 г. е недействителен поради неточно посочено ГПР.
В условията на евентуалност, да постанови решение, с което да признае за установено, че чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1092628 от 18.06.2024 г. е нищожен.
Да му бъдат присъдени разноски по чл. 80 ГПК и адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
3
Ответникът моли:
Съдът да отхвърли предявените от ищеца претенции като неоснователни.
Да му бъдат присъдени извършените в хода на производството разноски по чл.
80 ГПК.