Решение № 2182 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110134697 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. К. Д. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № 9870238081/04.01.2022 г., сключен между страните поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 64,14 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за такса експресно разглеждане от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищецът И. К. Д. твърди, че на 04.01.2022 г. сключил с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД договор за паричен заем № 9870238081. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 80 лв., която следвало да върне в срок до 09.01.2022 г. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 47.9%, лихвен процент за кредита в размер на 39.24%, сума на лихвата за срока на договора 0.43 лв. В договора било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 13.20 лв., представляваща такса за бързо разглеждане.

Твърди се, че на 05.01.2022 г. между страните били сключени общо пет анекса към договора. Съгласно първия от тях му била отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 28.16 лв.; с втория от тях му била отпусната допълнителна сума в размер на 80 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 39.25 лв.; с третия от тях му била 1 отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 47.57 лв.; с четвъртия анекс му била отпусната допълнителна сума в размер на 70 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 56.49 лв. и с петия анекс му била отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 64.14 лв. Сочи, че погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно сумата от общо 516.14 лв.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване па договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона и неговото заобикаляне.

Намира, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно до извод за недействителност на целия договор. Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът следва да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита, както и че същата е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо място оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало с ищеца, което да отговаря на посочените в исковата молба параметри, оспорва и факта на погасени суми по такова правоотношение. Възразява срещу доказателствената стойност на представените с исковата молба „разчети на плащанията“, като сочи, че същите представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от представител на ответника. Намира, че предявените искове се основават на предположения за облигационно правоотношение. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадена. От заключението й се установява, че усвоената по договора сума от ищеца е в размер на 450 лева със срок на ползване от 5 дни. Отразено е, че общо погасените задължения от потребителя са в размер на 516,14 лева, от които: 450 лева главница, 2,00 лева лихва и 64,14 лева такса за експресно разглеждане. Изчислен е размерът на начислената годишна договорна лихва, като е посочено, че възлиза на 32 %. Отразено е, че при включване на таксата за експресно към уговорения между страните ГПР, то последният би бил в размер от 1072,94 %.

С оглед предоставените от ответното дружество данни за изготвяне на съдебносчетоводната експертиза и с оглед отразяване на погасяванията по процесния договор в счетоводството на ответника, с протоколно определение от 30.11.2023 г. съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил „Вивус.БГ“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото договор за паричен заем № 9870238081/04.01.2022 г. заедно с 2 европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредити. На ответника е указано, че при неизпълнение на задължението съдът ще приеме за установено, че между страните съществува облигационно правоотношение по процесния договор, с параметрите, посочени от ищцовата страна. В указания от съда срок ответникът не е изпълнил задължението си да представи изисканите документи.

Ето защо следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 9870238081/04.01.2022 г. с посочените от ищеца параметри, като договорното правоотношение се установява и от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената такса за експресно разглеждане представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 450 лева, като видно от експертното заключение, при включване на и на таксата за експресно разглеждане, общият размер на ГПР възлиза на 1072,94 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговорената такса не е 3 включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че таксата за експресно разглеждане по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).