Определение № 377 от 19.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Вера Ив. Иванова

Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500433 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 252, постановено на 22.06.2026 г. от Окръжен съд-К. по гр.д. 166/2026 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 2112/2.06.2026 г., подадена от адвокат Х. К. и от адвокат А. Ю. срещу действията на ДСИ при РС-К. от 22.05.2026 г., обективирани в протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д. № 90/2026 г. по описа на СИС при РС-К., като недопустима и е прекратено производството по гр.д. № 166/2026 г. на ОС-К..

Жалбоподателите Х. А. К. и А. М. Ю. молят определението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 3129/6.07.2026 г.

Ответникът по частната жалба Адвокатска колегия-К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмчен отговор с вх. № 3472/23.07.2026 г. Претендира за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 2.06.2026 г. е подадена чрез ДСИ при РС-К. до ОС-К. жалба с вх. № 2112 от Х. А. К. и А. М. Ю. против действия на ДСИ при РС-К., извършени на 1

22.05.2026 г. чрез съставяне на протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д. № 90/2026 г. по описа на СИС при РС-К..

С обжалваното определение № 252 от 22.06.2026 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима, поради което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото.

Жалбоподателят Х. К. е получил съобщение за определението на окръжния съд на 29.06.2026 г., а жалбоподателката А. Ю. е получила съобщение за определението на 30.06.2026 г. и на 6.07.2026 г. е подадена частната жалба до ПАС с вх. № 3129/6.07.2026 г. Частната жалба е допустима.

Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи документация от изп.д. № 90/2026 г. по описа на ДСИ при РС-К., изпълнителното дело е образувано на 20.05.2026 г. по молба от 20.05.2026 г. от АК-К. за изпълнение на обезпечителна заповед от 20.05.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 597/2026 г. на РС-К., с която е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС от АК-К. срещу адвокат Х.

А. К. и адвокат А. М. Ю. за осъждане на бъдещите ответници да преустановят действията, възпрепятстващи дейността на АК-К., както и за връщането на недвижима вещ (служебния офис) и движими вещи (официален печат, касова наличност, архив, счетоводни документи, КЕП, електронни носители, служебни регистри, договори, други вещи), обезпечаващи дейността на АКК., чрез незабавно предаване на компютъра с инсталираните в него програмни продукти за комуникация със съдебните органи, находящ се в служебното помещение на АК-К., представляващо офис № 31, находящ се в гр.К., бул.“Б.“47, комплекс „О.“, както и официалния печат, КЕП, служебните регистри за входяща и изходяща кореспонденция и касова наличност. С разпореждане от 20.05.2026 г. ДСИ насрочва опис и предаване на посочените в обезпечителната заповед вещи за 22.05.2026 г. в 14 часа. На 22.05.2026 г. съгласно протокол за принудително отнемане и предаване на вещи ДСИ отнема от адвокат К. и адвокат Ю. и предава на КАК посочени вещи.

На 2.06.2026 г. е подадена до ОС-К. по пощата жалбата от Х. К. и А. Ю., получена при ДСИ с вх. № 2112/2.06.2026 г., с която на основание чл. 435 и сл. от ГПК се иска съдът да постанови решение, с което да отмени действията на ДСИ, обективирани в протокол за принудително отнемане и предаване от 22.05.2026 г. Жалбоподателите твърдят, че тези действия са 2 незаконосъобразни, тъй като при отварянето на офис № 31 ДСИ скъсала и унищожила три лепенки, с които вратата била запечатана, и протокол, допуснала в осъществяването на принудителното отнемане и предаване на вещи да участват лица, които не са страни в производството, принудителното предаване и приемане на вещите е осъществено извън обхвата на изброените за незабавно предаване в изпълнение на обезпечителната заповед.

С подадено на 11.06.2026 г. писмено възражение от АК-К. се възразява, че жалбата е недопустима поради липса на предмет, попадащ в приложното поле на чл. 435 от ГПК. Посочено е, че привеждането в изпълнение от СИ на наложени от съд обезпечителни мерки не представлява същинско изпълнително действие и не подлежи на обжалване, освен в хипотезата на налагане на запор върху вещи по силата на изричното препращане на чл.401 от ГПК към разпоредбата на чл. 435,ал.4 от ГПК, което препращане касае единствено защитата на трети лица, които са такива лица, които не са обвързани от наложената обезпечителна мярка. Заявено е, че в жалбата липсва конкретизация кои именно действия се оспорват и в какво се състои порочността на същите, което води до неяснота относно предмета на обжалване и до пълна липса на такъв предмет. Изложени са и съображения за неоснователност на жалбата.

С обжалваното определение от 22.06.2026 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като предмет на обжалване са действията на СИ по привеждане в изпълнение на обезпечителни мерки, наложени с обезпечителна заповед, в който случай съдебната практика приема, че не се касае за същинско изпълнително действие, подлежащо на обжалване по реда на чл.435 от ГПК (с изключение на хипотезите на наложен запор върху вещи по силата на изричното препращане на чл.401 от ГПК към разпоредбата на чл.435,ал.4 от ГПК, когато е необходима защита на интереса на трето лице, каквато хипотеза в случая не е налице). Съдът посочва, че на съдебен контрол по жалба на някоя от страните по реда на чл. 435,ал.1 и ал.2 от ГПК подлежат единствено лимитативно изброените в разпоредбата действия на СИ при същинско принудително изпълнение, като същинското изпълнително действие по чл. 435,ал.2,т.3 от ГПК (принудително отнемане на движими вещи или отстраняване от имот) подлежи на обжалване от длъжника само при липса на надлежно уведомяване за изпълнението, каквото оплакване в жалбата не се съдържа. Съдът посочва, че в изпълнителното производство, образувано по 3 молба на заинтересованата страна въз основа на обезпечителна заповед, СИ няма право да преценява нейната правилност, а дължи незабавното й привеждане в изпълнение, като за образуване на производство по налагане на обезпечителни мерки не се изисква обезпечителната заповед да е влязла в сила и с фактическото налагане от СИ на посочените в заповедта мерки целта на обезпечението е постигната, а предметът на производството е изчерпан. Съдът посочва още, че обезпечителната заповед не представлява изпълнителен титул по смисъла на чл. 426 от ГПК, което потвърждава извода, че изпълнението на обезпечителна заповед не съставлява същинско принудително изпълнение, подлежащо на обжалване по реда на чл.435,ал.1 и ал.2 от ГПК. Изводът на окръжния съд е, че предвид липсата на правно призната възможност за обжалване на действията на СИ по обезпечителното изпълнително производство жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по делото следва да се прекрати.

С подадената до апелативния съд частна жалба с вх. № 3129/6.07.2026 г. жалбоподателите твърдят, че осъщественото изпълнение на обезпечителната заповед от ДСИ не е действие, обезпечаващо встъпване в изпълнение на задълженията на председател от адвокат Д.Г., а е изпълнение за предаване на принудително отнети вещи на назначения за пазач на тези вещи адвокат Д.Г..

Заявено е, че аргументът, посочен от окръжния съд, че същинското изпълнително действие по чл.435,ал.2,т.3 от ГПК (принудително отнемане на вещи или отстраняване от имот) подлежи на обжалване от длъжника само при липса на надлежно уведомяване за изпълнението, каквото оплакване в жалбата изобщо не се съдържало, сам по себе си опровергава направения извод на съда, че в производството по обжалване на действията на ДСИ съдът приема, че е налице изпълнително действие по смисъла на чл. 435,ал.2,т.3 от ГПК, което подлежи на обжалване по смисъла на тази разпоредба, но независимо от наличието на изпълнително действие жалбата е оставена без разглеждане поради липса на изпълнителен титул по аргумент на чл. 426 от ГПК. Заявено е, че изложените мотиви, че в изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед СИ няма право да преценява нейната основателност, не е законен повод съдът да подкрепи решението си, че на съдебен контрол не подлежали действията на ДСИ, защото осъществените от ДСИ на 22.05.2026 г. не попадали в изрично посочените в разпоредбата на чл.

435,ал.32,т.1-7 от ГПК, който извод на съда не кореспондира с извършените и 4 подробно описани действия в съставения протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по реда на чл. 521 от ГПК, визирани в чл. 435,ал.2,т.т.2,5 и 6 от ГПК. Заявено е, че допълнителен аргумент в подкрепа на допустимостта на жалбата срещу действията на ДСИ е и оставянето без уважение на тяхното искане на основание чл. 438 от ГПК да се спре изпълнителното дело, защото това искане е законен повод и обосновава правния им интерес по т.6 на чл.435,ал.2 от ГПК – отказ на СИ да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Заявено е, че изложеният мотив за оставяне на жалбата без разглеждане - че ДСИ не бил изпълнил същински изпълнителни действия, т.е. действията му не представлявали принудително отнемане на движими вещи или отстраняване от имот, подкрепят оплакването им срещу определението на окръжния съд за това, че в настоящия случай жалбата им срещу действията на ДСИ е допустима, защото за тях е налице правен интерес на основание чл. 435,ал.2 от ГПК. Твърди се, че окръжният съд неоснователно е приел, че на основание чл.426 от ГПК обезпечителната заповед не представлява изпълнителен титул, а напротив, той регламентира именно че освен на основание изпълнителен лист или друг акт съдът СИ пристъпва към изпълнение по образувано от него изпълнително дело. Заявено е, че изричното изброяване на всички актове не е законно основание съдът да приеме, че в случая актът обезпечителна заповед не представлява изпълнителен титул.

Заявено е, че след като съдът приема, че след като изрично не е посочена в чл.426,ал.1 от ГПК обезпечителната заповед, то следва да се приеме, че на основание представения акт от взискателя ДСИ не е следвало да пристъпва към изпълнение и да образува изпълнителното дело № 90/2026 г. на СИС при РС-К.. Заявено е, че при този извод на съда следва, че образуваното изпълнително производство е образувано в противоречие на нормата на чл.

426,ал.1 от ГПК и действията по принудителното му изпълнение от ДСИ, които са предмет на жалбата, са незаконосъобразни и като такива е следвало да бъдат отменени от въззивния съд. Твърди се, че е допустима и основателна жалбата до окръжния съд срещу действията на ДСИ, осъществени на 22.05.2026 г., защото приведените в изпълнение наложени от съда обезпечителни мерки по смисъла на чл. 435,ал.2 от ГПК представляват същинско изпълнително действие и подлежат на обжалване. Затова се иска апелативният съд да уважи частната жалба и да постанови определение по същество, с което да отмени действията на ДСИ, обективирани в протокол за 5 принудително отнемане и предаване на вещи от 22.05.2026 г. като незаконосъобразни.

С отговора от 23.07.2026 г. на частната жалба се възразява, че тя е неоснователна, тъй като са изложени доводи защо действията на ДСИ били незаконосъобразни, а предмет на производството пред апелативния съд не е законосъобразността на действията на ДСИ, а правилността на определението, с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Заявено е, че са правилни съображенията на окръжния съд, въз основа на които е приел, че процесната обезпечителна заповед не представлява изпълнителен титул съгласно чл. 426 от ГПК и изпълнението на обезпечителната заповед не съставлява същинско принудително изпълнение, подлежащо на обжалване по реда на чл. 435,ал.1 и ал.2 от ГПК. Заявено е, че в частната жалба до апелативния съд жалбоподателите не сочат коя точно хипотеза на чл. 435 от ГПК прави жалбата им допустима и не оборват извода на съда защо атакуваното действие не попада сред изчерпателно изброените случа, а вместо това жалбоподателите развиват доводи по същество на спора. Затова се иска определението на окръжния съд да бъде потвърдено.