Решение № 176 от 09.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр. Хасково, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200504 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. А. Г. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 24-1253-001097 от 10.05.2024 г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 116 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при съставяне на процесния АУАН и при издаването на санкционния акт били допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, т. 4 – 8 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 ЗАНН. Нарушена била и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН без да сочи в какво конкретно се изразяват същите. Жалбоподателят счита също, че в съставения АУАН била описана несъставомерна фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло 1 обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. В. Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество заявяват подробни доводи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.01.2024 г., свидетелите Д. Н. А. и В. С. К., двамата на длъжност „****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и след подаден сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие, били изпратени да извършат проверка по случая, който поели от вече пристигналите техни колеги, които били запазили местопроизшествието. След пристигането им пострадалото лице - свид. Ж. С. В., установена на място, било откарано от пристигналия екип на ЦСМП – Хасково за оказване на спешна медицинска помощ. Въз основа на констатациите при извършения оглед и след събиране на данни от водача на моторното превозно средство, с участник в инцидента – жалбоподателя И. А. Г. и след като прегледали записа от камерите за видеонаблюдение, разположени от Община Хасково, възприели движение в град Хасково, по ул. „***“ в посока кръстовището с по бул. „****“ на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, държава България, собственост на Н. Г. Г., като липсва спор по делото, че същото е било управлявано именно от жалбоподателя И. А. Г.. При извършване на маневра завой наляво за навлизане в кръстовището и поемане по бул. „****“ в 2 посока град Д., пресичащата в този момент пътното платно на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофара Ж. С. В. била ударена от превозното средство, с предната му част, управлявано от жалбоподателя и съборена на земята, при което пешеходецът паднала като тялото й било на пътното платно и не била контактна в първия момент. Водачът спряла веднага, излязла от лекия автомобил, след което падналата Ж. С. В. успяла единствено да възприеме жената над нея да й казва: „не те видях, аз нищо не виждах, моля те живей!“. Първа помощ на пострадалата оказала минувач, работеща е Спешно отделение. След отвеждането й в лечебно заведение пострадалата била прегледана и освободена, след като изследване със скенер показало, че нямала счупвания.

С оглед направените на мястото на инцидента констатации, въз основа на сведенията от участниците в транспортното произшествие и възприятията им от изгледани видеозаписи, контролните органи достигнали до извод за допуснато от жалбоподателя И. А. Г., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „**** с рег. № ***, държава България, собственост на Н. Г. Г. нарушение на чл. 116 от ЗДвП - „водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към пешеходци, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо – глухите, които се движат с червено – бял бастун и престарелите хора. ПТП“.

В резултат на този извод, срещу жалбоподателя И. А. Г. от град Хасково бил съставен на същата дата, в нейно присъствие от свид. Д. Н. А. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 1159829, за нарушение, квалифицирано по чл. 116 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписала, че няма такива.

Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 10.05.2024 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което била наложена процесната административна санкция за описаното нарушение.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на 3 производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Н. А. и В. С. К., които макар и отчасти опосредени от показанията на други лица и от наблюденията на видеозаписи, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причиненото увреждане. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. В случая достоверността на гласните доказателства се консолидира от показанията на участник в инцидента – пострадалата Ж. С. В., имаща преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата къде точно и как е предприела пресичане на пътното платно, като въпреки особеното физиологическо състояние, в което се е намирала след удара, е успяла да възприеме отчасти и поведението и репликите на жалбоподателя. Показанията й в частта, в която се градят на преките и непосредствени впечатления са достоверни и истинни, поради което изцяло се възприемат при обосноваване на фактическите изводи на съда.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за движението по пътищата, 4 водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 1, т.

5 от ЗдвП, наказва се с глоба в размер 150 лв всеки, който който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а според чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма 5 на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 116 от ЗДвП, като що се касае до описаното в него нарушение, тези изисквания са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Налице е в конкретната хипотеза, необходимата релативност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация, преценено само на база твърденията. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените, които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва да съответстват напълно на словесното описание. В случая, при положение, че липсват твърдения от страна на актосъставителя, че деянието е извършено на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, липсва основание за квалификация по чл. 119, ал. 1 от ЗдвП.