Определение № 737 от 15.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. Шумен, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500277 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба вх. № 3605/26.02.2025 г. при ШРС, депозирана от И. Е. В., действащ чрез пълномощника си – адв. В.Д.В. от САК против определение № 166/20.02.2025 г. по гр.д. № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал.

3 от ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 873/21.11.2024 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че изводът на първоинстанционният съд, че всички ответници следва да носят отговорност за разноските, направени по делото от ищците, е неправилен. Твърди, че с поведението си не е станал причина за образуване на делото, признал е претенцията, поради което не дължи разноски на ищците. Сочи, че всички ответвици не са предизвикали правния спор, предмет на делото.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови друго, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, които да бъдат възложени на ищците.

В законния срок, насрещните страни – И. Р. Ч. и М. Р. Ч. не подават отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските по настоящото дело било инициирано от ответника – И. Е. В.. Отправена била молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, тъй като ответниците с поведението си не са станали повод за предявяване на иска. Всеки от тях изрично заявил, че не оспорва твърденията в исковата молба. Поискал от ШРС разноските 1 по делото да бъдат възложени на ищците.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима, но неоснователна. Посочил е, че част от ответниците действително признали претенцията, но друга част я оспорили.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК приел, че не са налице предпоставките на тази разпоредба, тъй като тя е приложима ако ответниците не са дали повод за образуване на делото и признаят иска веднага.

Видно от материалите по гр.д. № 544/2024 г. по описа на ШРС е, че същото било образувано по предявен от И. Р. Ч. и М. Р. Ч. установителен иск за собственост срещу ответниците И. А. С., П. К. П., Е.С.С., С.С.С. Ж. С. С., Е. И. В., И. Е. В. и В. И. С..

Отправено било искане да бъде признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен. Наличието на спор било обосновано с обстоятелството, че със заповед на кмета на Община Шумен било възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.Д. /ответниците по делото/ върху същия имот. В хода на производството било установено, че ответникът Е. В. починал, като жалбоподателят участвал в производството и като негов наследник. В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговори депозирали В. С., П. П. и И. С., като последните двама признали претенцията, а С. я оспорила. Впоследствие, с допълнителна молба, депозирана преди провеждане на публично съдебно заседание, същата признала предявения иск. С такава молба и ответникът И. В. изрично признал иска и отправил молба разноските по делото да бъдат възложени на ищците. В проведеното открито съдебно заседание по делото, ШРС събрал доказателства по делото – писмени и гласни. В него и ответникът Стоян С. направил признание, че имотът е собственост на ищците. С решение № 873/21.11.2024 г. първоинстанционният съд уважил предявения иск и осъдил ответниците да заплатят на ищците направените разноски по делото в размер на 884,68 лв.

Предвид изложеното, съдът намира следното: отговорността за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските, съдът съобразява конкретните данни за наличието на спор. Действително, в случая, жалбоподателят, в качеството си на ответник, признал депозираната претенция. Това сторили и част от останалите ответници, като не е налице изискване това да бъде извършено веднага след получаване на препис от исковата молба. Друга част от тях, обаче, не са взели каквото и да е становище по иска.

Всички ответници имат качеството необходими другари по делото и решението следва да бъде еднакво спрямо тях, вкл. и за отговорността за разноски, като за приложението на чл.

78, ал. 2 от ГПК следва да се изследва процесуалното поведение на всички другари. В случая, не всеки от ответниците признал претенцията. Освен това, отговорността за разноски се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно 2 упражняване на процесуални права. В случая, ищците са действали съобразно този принцип, тъй като за тях не съществува друга правна възможност да защитят правото си на собственост, накърнено с издаването на индивидуален административен акт, в процедурата за което са участвали именно ответниците, в качеството им на законни наследници, на които е възстановено право на собственост върху имота на И. и М. Ч.и. Поради това, правилно ШРС осъдил всички ответници да платят на ищците направените по делото разноски.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, депозирана от И.

В. срещу определение № 166/20.02.2025 г. по гр.д. № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е отхвърлена молбата за изменение на постановеното по делото решение № 873/21.11.2024 г. се явява неоснователна, като атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 166/20.02.2025 г. по гр.д. № 544/2024 г. постановено по гр.д. № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е отхвърлена молбата за изменение на постановеното по делото решение № 873/21.11.2024 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3