Решение № 233 от 02.10.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Ботевград, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810100046 по описа за 2024 година

С исковата молба от Народното събрание на Република България срещу Д. Г. Г. са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1.) установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, , ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. Г. Г., че същият дължи да предаде на НС на РБ следната движима вещ – 1 бр. преносим компютър HP Pro Book 6570 b с фабричен номер *, инвентарен номер *, за което е издадена Заповед № 976/02.10.2023 г по ч. гр. д. № 1604/2023 г. по описа на БРС; както и 2.) осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 33,89 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за период от 28.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 08.01.2024 г. (датата на подаване на исковата молба). Ищецът твърди, че отв. Д. Г. Г. е бил народен представител в 42-то Народно събрание. В това му качество и съгл. чл. 11, ал. 6 от Финансовите правила по бюджета на НС на ответника бил предоставен процесният преносим компютър, който бил заприходен като дълготраен актив на Народното събрание с инвентарен № *, балансова стойност 1068 лв., а след приложена обезценка – 946,96 лв. С прекратяване пълномощията на ответника като народен представител на 06.08.2014 г., отпаднало и основанието същият да ползва процесния компютър.

Въпреки многократно отправяните покани, ответникът не върнал вещта.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е върнал процесния компютър своевременно, но предполага, че поради пропуск на служителите 1 на НС, това обстоятелство не е отбелязано. Твърдяната парична равностойност на вещта била завишена. Прави се възражение за погасяване на претенцията по давност.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Договор изх. № 355-02-57/13.08.2013 г. Народното събрание на Република България на основание чл. 41 и сл. от Закона за обществените поръчки е възложил на дружество изпълнител доставка, инсталиране и конфигуриране на 242 бр. оригинални, неупотребявани преносими компютри HP Pro Book 6570 b Notebook PC в срок от 40 дни, считано от сключването. Единичните цени без ДДС са посочени в Приложение 2 към договора –„Ценово предложение“.

В Приложение 2 към договора –„Ценово предложение“ се сочи, че цената на 1 бр. преносим компютър е 890 лв. без ДДС. Общата цена за всички 242 бр. компютри в размер на 258 456 лв. с вкл. ДДС е изплатена на изпълнителя, видно от Платежно нареждане № Е00978/26.09.2013 г. и Фактура оригинал № 0001021229/18.09.2013 г.

От Личен картон за предадени инвентарни предмети на отв. Д. Г. Г. (л. 82 от делото) се установява, че същият в качеството си на народен представител на 02.10.2013 г. е получил преносим компютър инвентарен № *, за удостоверяването на което е положил подписа си в картона.

Според Аналитична ведомост за периода 01.01.2023 г. – 31.08.2023 г. на НС, ответникът носи отговорност за липси и начети в размер на 946,96 лв.

С Писмо № АД-655-00-983/15.12.2016 г. ищецът е отправил искане към ответника в 10-дневен срок от получаване на писмото да върне процесния компютър.

Няма доказателства писмото да е доставено на ответника, както и писма с аналогично съдържание от 05.01.2018 г., 16.01.2020 г.,02.02.2022 г. и 13.01.2023 г.

С Писмо № АД-155-00-48/07.01.2021 г. ищецът е отправил искане към ответника в 14-дневен срок от получаване на писмото да върне процесния компютър.

Писмото е получено лично от ответника на 05.02.2021 г., което се установява от оформеното известие за доставяне.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са установителен с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, , ал. 1, предл. трето ЗЗД и осъдителен с правно 2 основание чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е предал на ответника вещта; 2.) че основанието, на което е предал вещта е отпаднало и 3.) настъпила изискуемост на вземането. По иска за мораторна лихва ищецът следва да докаже период и размер на вземането. Ответникът в условията на насрещно доказване следва да докаже всички свои възражения, включително, че е върнал вещта.

Фактическото предаване на процесната вещ на ответника е доказано от лично подписания от същия личен картон за предадени инвентарни предмети, удостоверяващо неизгоден за ответната страна факт, а именно получаването на процесния компютър.

Конкретното основание, въз основа на което компютърът е предоставен на ответника, не е оформено като писмен документ, от който да е видно възникнало ли е задължение за ответника да върне вещта и ако да – кога. Въпреки това, от събраните писмени доказателства, анализирани в съвкупност, и при липса на изрично оспорване от страна на ответника, съдът приема, че в случая правното основание за предоставяне на вещта е заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, уговорен в устна форма.

Според чл. 249, ал. 1 ЗЗД, с изтичане на уговорения срок или след ползването заемателят е длъжен да върне вещта. При условие, че страните не са имали ясна уговорка кога и при настъпване на какви обстоятелства се дължи връщане, то съгл. чл.

249, ал. 2 ЗЗД, ако времето или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. В случая ищецът успешно е връчил на ответника поне едно от множеството писма (Писмо № АД-155-0048/07.01.2021 г.), с което недвусмислено и ясно му отправя срок за връщане на вещта.

По описания начин изискуемостта на задължението на връщане е настъпила с изтичане на поставения 14 – дневен срок.

Основното възражение, с което ответникът се брани, е, че е върнал вещта на ищеца. Установяването на това твърдение е в доказателствената тежест на ответника, което е указано на същия с доклада по делото. На ответника е указано също на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за този факт. Въпреки това ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което възражението му, че е изпълнил задължението си за връщане на компютъра, остава недоказано.

Неоснователно е релевираното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност. В случая се касае за вземане за вещ, за което приложима е общата 5-годишна давност. С получаването на Писмо № АД-155-00-48/07.01.2021 г. и изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, ответникът е поставен в забава, настъпила е изискуемостта на вземането. С подаването на заявлението по чл.

3

410 ГПК на 28.09.2023 г. започналата да тече погасителна давност за задължението е прекъсната. Затова възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

По така изложените съображения, главният иск за установяване задължението на ответника да върне процесната движима вещ е основателен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетение в размер на законната лихва се дължи от деня на забавата, но при изпълнение на не какво да е задължение, а на парично. В процесния случай се касае обаче не за парично вземане, а за задължение за предаване на движима вещ. Наред с това, действително процеснта вещ има своята парична равностойност, но същата не е доказана пълно и главно в процеса, доколкото са ангажирани единствено писмени доказателства, а именно документи, съставени едностранно от ищеца, които не обвързват съда, особено в хипотезата на изрично оспорване на размера на паричната равностойност на компютъра. Затова осъдителния иск за мораторна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни – ищецът – съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът – съразмерно на отхвърлената. Ищецът е заявил претенция за разноски в исковото производство, като в заповедното производство не е претендирал такива. Ответникът не претендира разноски. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в общ размер от 168,27 лв. (сто шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), от които 72,12 лв. – държавна такса и 96,15 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, че Д. Г. Г. с ЕГН:

**********, с адрес: *, дължи да предаде на Народното събрание на Република България с ЕИК: 000695018, с адрес: *, следната движима вещ – 1 бр. преносим компютър HP Pro Book 6570 b с фабричен номер *, инвентарен номер *, за което е издадена Заповед № 976/02.10.2023 г по ч. гр. д. № 1604/2023 г. по описа на БРС.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД от Народното събрание на 4

Република България с ЕИК: 000695018, с адрес: *, срещу Д. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: *, за сумата от 33,89 лв. (тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2023 г. до 08.01.2024 г. върху задължението за предаване на 1 бр. преносим компютър HP Pro Book 6570 b с фабричен номер *, инвентарен номер *.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес:

*, да заплати на Народното събрание на Република България с ЕИК: 000695018, с адрес: *, разноски за исковото производство в общ размер от 168,27 лв. (сто шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), от които 72,12 лв. – държавна такса и 96,15 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5