Решение № 5111 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5111 гр. С., 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100110954 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то /КЗ/ от Р. С.

И. /ищец/ срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД /ответник/.

Ищцата твърди, че е претърпяла вреди от ПТП, настъпило на 21.06.2022 г. в гр.С., при което, докато пресичала на пешеходна пътека на бул. *******, била ударена от л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ СВ *******, в резултат на което получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито, на Л1. Посочва, че е търпяла силни болки и страдания, наложили прием на медикаменти, като към настоящия момент все още не била възстановена напълно, а лечението продължавало. Заявява, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ /ГО/ по полица № BG/23/322000918403 с ответника, валиден за периода 19.05.2022г. - 18.05.2023г., поради което предявява претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените от произшествието неимуществени вреди в размер на 30000.00 лева, ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че между собственика на л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ СВ ******* и „ЗАД ОЗК - З.“ АД е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО към датата на твърдяното произшествие, но оспорва механизма му, вината на застрахования при него деликвент, причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и техният размер. Заявява, че вина за пътния инцидент има ищцата, която е могла да възприеме приближаващия се автомобил и да избегне удара, като го пропусне. При условията на евентуалност, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. И. с твърдение, че е предприела внезапно пресичане на пътното платно в необозначен за това участък, без да съобрази приближаващото превозно средство, с което нарушила задълженията си по чл.113, 1 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, както и чл.114, т.1 и т.2 от същия закон. Обосновава съпричиняване и с твърдение, че пострадалата не е провела лечение след инцидента. Оспорва началната дата на претенцията за закъснителна лихва. Счита, че не е изпадал в забава при евентуално наличие на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото ищцата не е представила необходимите документи, които са й били изрично поискани по заведената щета, нито е посочила банкова сметка за плащане на претендираното вземане. Излага съображения, че извънсъдебната претенция е формално предявена, поради което искът е недопустим. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № К – 306, изготвен от дежурен ПТП при ОПП – СДВР за настъпило на 21.06.2022г. около 11.04 ч. ПТП в гр.С., на пешеходната пътека на бул. „Ал.Стамболийски“ в района на № 125, при което л.а. „Киа Сийд“ с рег.

№ СВ *******, движещ се в посока от ул. „Одрин“ към ул. „Опълченска“ ударил пресичащите на пешеходна пътека Р. С. И. и П.Н.И. при наличие на пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17, обозначаващи наличието на място за пресичане от пешеходци.

В протокола са посочени данните на участващите в произшествието лица, предполагаемите увреждания, както и наличието на валидна застраховка ГО за автомобила, сключена с ответника.

Приета е изготвена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ документация, свързана с приемането на ищцата като пациент в болницата непосредствено след произшествието и направените изследвания, както и резултатите от тях. Видно от обобщаваща ги епикриза на Първа клиника по ортопедия и травматология, Р. И. е постъпила в болничното заведение на 21.06.2022г. с установено счупване на гръбначния стълб, закрито на ниво Л1, и е била изписана след консервативно лечение и с подобрения на 24.06.2022г.

Представена е справка от СЗОК за пострадалата Р. И., видно от която същата страда от увреждане на междупрешленните дискове от 2011г.

Приложено е писмо от СРП, видно от което по случая е било образувано досъдебно производство № 11178/2022г. на СДВР, пр.пр.№ 23368/2022г. на СРП, за извършено транспортно престъпление по непредпазливост по чл.343, ал.3 вр.чл.342 НК, от което е произтекла вреда за повече от едно лице, което не е приключило и няма внесен обвинителен акт в съда, нито дори лице, привлечено в качеството на обвиняем.

Приложена е покана от пострадалата до „ЗАД ОЗК – З.“ АД за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесените й при произшествието травматични увреждания, поради виновното и противоправно поведение на застрахования деликвент. Претенцията е била заявена на 15.07.2022г., около 20 дни след произшествието, като с отговор от 18.07.2022г. застрахователят е указал на подателя, 2 че счита искането за некомплектовано, тъй като липсвали в приложение изготвени експертизи, протоколи за разпит на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествието, както и постановление за прекратяване на наказателното производство, респ. влязла в сила осъдителна присъда. Искане за представяне на банкова сметка не се съдържа в писмото на застрахователя.

Спорни са всички обстоятелства по делото с изключение на твърдението, че ответникът е страна по валиден договор за застраховка ГО, по силата на който носи отговорност за вредите, причинени от водача на процесното МПС. Това обстоятелство е било отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определение на съда от 14.02.2023г. За изясняване на останалите обстоятелства са изслушани вещи лица и свидетели, от които се установява следното:

От разпита на свидетеля С.Д. се установява, че същият е бил очевидец на произшествието, тъй като е пребивавал в района на настъпването му. Същият е възприел двойка възрастни хора, които предприели бавно пресичане на пешеходната пътека на бул. „Ал.Стамболийски“, при което били ударени от таксиметров автомобил.

Свидетелят е заявил, че счита ударът за силен и пояснява, че непосредствено след него и двамата пресичащи били паднали на земята, а мъжът имал кръв по главата. Указва, че в района видимостта била добра, както и че пешеходците пресичали отдясно наляво по посоката на движение на автомобила, а падането им било отпред спрямо превозното средство.

От разпита на свидетеля С. В., водач на таксиметровия автомобил, се установява, че се движел по бул. „Ал.Стамболийски“ по обяд при слънчево време, когато автомобилът бил връхлетян от потърпевшите – мъж и жена. Заявява, че не ги е видял и че е вероятно да е бил заслепен от слънцето. Потвърждава, че пресичали отдясно наляво по посоката на автомобила и признава, че мъжът дори счупил предното му стъкло при удар с главата си, както и че след удара и двамата паднали на земята вдясно от превозното средство, като жената се оплаквали от болки. Посочва, че след като се обадил на спешен телефон 112 пешеходците били поети от линейка.

Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след преглед на изготвените по досъдебното производство документи и анализ на свидетелските показания, е дало заключение, че ударът е настъпил при пресичане траекториите на движение на лекия автомобил, който се движел с около 38 км/ч по бул. „Ал.Стамболийски“ в посока от ул. „Одрин“ към ул. „Опълченска“, с тази на пресичащите на обозначена с пътна маркировка и пътен знак пешеходна пътека две лица, едното от които пострадалата Р. И.. Видимостта е била добра, така че както пешеходците са можели да възприемат приближаващия автомобил, така и неговият шофьор е можел да съобрази движението си с предприелите пресичане пешеходци и да намали или да спре, за да избегне удара, явяващ се предотвратим за него при бавен, 3 спокоен или бърз ход на пешеходците, съответно непредотвратим при пресичане с бързо бягане.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след преглед на приложените документи, е установило, че ищцата е страдала от възрастови промени на прешлен Тх12 (Л1), с давност от 2011г., и няма убедителни данни за прясна фрактура на напречния израстък на Л1, въпреки отразяването на такова счупване в медицинските документи. Изводът се основава на анализа на направените изследвания, които сочели, че ищцата е имала тежки дегенеративни и остеопоротични процеси в същия сегмент на гръбначния стълб и манифестно гръбначно изкривяване, което е причина за погрешната диагностика (така при изслушване в съдебно заседание на 20.06.2023г.). Обосновава заключение за нанесена при удара контузия на гръдния кош и дифузна травма на гръбначния стълб в гръдно-поясния отдел, възстановяването на което било затруднено от дегенеративните изменения при пострадалата, поради което оздравителния процес продължил до 60 дни след инцидента. При него търпените болки били интензивни в първите 20 до 30 дни и умерени до 60 дни.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви съдебна претенция срещу застрахователя на деликвента, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение за причинените от застрахователното събитие неимуществени вреди от 15.07.2022г., адресирано до ответника в качеството му на страна по валиден към датата на събитието договор ГО за увреждащото МПС. Няма данни и не се твърди застрахователят да е определил или изплатил обезщетение.

Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима. Уместно е да се посочи, че с писмо до пострадалата от 18.07.2022г. застрахователят ответник е приел, че молбата е некомплектована и е изискал от ищцата представяне на документи, които не са били съставени към датата на писмото и обективно не може да се очаква постановяване на осъдителна присъда към този момент, нито на акт на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл искането на застрахователя е обективно неизпълнимо и поставя пострадалата в положение да не може да удовлетвори условията на застрахователя. В тази връзка, в съдебната практика категорично се застъпва становището, че с претенцията по чл.380 КЗ е достатъчно да се приложи документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитието, като 4 преценката на застрахователя е дали да приема, че са налице предпоставките за обезщетяване или не, като мотивира становището си.

По основателността на претенцията

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада по делото.

От приетите доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал правомерно пресичащата на пешеходна пътека Р. С. И., въпреки наличието на пътна маркировка и на пътен знак, обозначаващи приближаването на пешеходната пътека. С поведението си водачът на таксиметровия автомобил виновно е нарушил задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба го задължава, при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.