Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1303 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11957/2025
Вид
Решение № 1303
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 327, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330111957 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „СТОВИ 1“ ЕООД, ЕИК 115647133, със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ. Марица, обл.

Пловдив, ул. „Александър Димитров“ № 23, чрез адв. С. С., срещу „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД, ЕИК 202504410, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, кв. „НЗП Искър“, ул. „5004“ № 1, с която са предявени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 550,40 лв., представляваща неплатена цена за продадени и получени от ответника 9 120 кг. отпадъчна хартия сиви бали, измерена с кантарна бележка № ****/14.12.2023 г., за което е издадена Фактура № *****/15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 333,13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1550,40 лв., за периода от 15.12.2023 г. до 02.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът „СТОВИ 1“ ЕООД и ответникът „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД са в търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е продал на ответното дружество следната стока 9120 кг. отпадъчна хартия сиви бали, на стойност 1 550,40 лв. Стоката била приета от ответното дружество без забележки с кантарна бележка № **/14.12.2023 г. Същата била измерена по компоненти с кантарна бележка № 1

****/14.12.2023 г., като бил съставен и протокол към кантарната бележка за извършени лабораторни анализи. Съгласно кантарна бележка № **/14.12.2023 г. продажната цена била определена по следния начин: 9 120 кг. по 0.1700 лв./кг се равнявали на 1 550,40 лв., което означавало, че ответното дружество се е съгласило и с размера на продажната цена. За извършената продажба била издадена Фактура № *****/15.12.2023 г. на същата стойност от 1 550,40 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ купувачът бил длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не било уговорено друго и ответното дружество, след като е получило стоката без забележки, следвало да плати цената на стоката на дата 15.12.2023 г., когато била издадена фактурата. Това не било направено и до настоящия момент, въпреки многократните покани за доброволно плащане. Поради това за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД.

В съдебно заседание ищецът „СТОВИ 1“ ЕООД се представлява от адв.

С. С., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Претендира разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД, редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не изпраща законен или процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от процесуалния представител на ищеца – адв. С. С. искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответното дружество „НОВА КНИЖНА

ФАБРИКА“ ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща 2 законен или процесуален представител в първото по делото заседание, не е направило искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. С Разпореждане № 20118/15.07.2025 г. и Определение № 350/12.01.2026 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответното дружество, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването на негов законен или процесуален представител в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесните задължения. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 414,66 евро (превалутирани 811,02 лв.), от които: 57,27 евро (превалутирани 112,02 лв.) - държавна такса в настоящото исково производство; 2,56 евро (превалутирани 5,00 лв.) държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 306,77 евро (превалутирани 600,00 лв.) - адвокатско възнаграждение; 48,06 евро (превалутирани 94,00 лв.) - такси по изпълнително дело № **/2025 г. по описа на ЧСИ *****, с район на действие СГС. За заплащането на претендираните разноски за държавни такси и з а адвокатско възнаграждение по банков път ищецът е представил писмени доказателства по делото – преводни нареждания и фактура. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разноските, направени от страната за държавни такси и процесуално представителство и защита в производството по допускане на обезпечение, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса и следва да бъдат реализирани при условията на чл. 78 от ГПК (в този смисъл Решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015 г. на ВКС, IV г.о.). Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 414,66 евро.

Съдът намира, че следва да се посочат равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е 3 официалната парична единица в Република България.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД, ЕИК 202504410, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, кв. „НЗП Искър“, ул. „5004“ № 1, да заплати на „СТОВИ 1“ ЕООД, ЕИК 115647133, със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, ул.

„Александър Димитров“ № 23, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 792,71 евро (превалутирани 1 550,40 лв.), представляваща неплатена цена за продадени и получени от ответника 9 120 кг. отпадъчна хартия сиви бали, измерена с кантарна бележка № ****/14.12.2023 г., за което е издадена Фактура № *****/15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.07.2025 г., до окончателното й изплащане и 170,33 евро (превалутирани 333,13 лв.), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1550,40 лв., за периода от 15.12.2023 г. до 02.07.2025 г.

ОСЪЖДА „НОВА КНИЖНА ФАБРИКА“ ЕООД, ЕИК 202504410, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, кв. „НЗП Искър“, ул. „5004“ № 1, да заплати на „СТОВИ 1“ ЕООД, ЕИК 115647133, със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, ул.

„Александър Димитров“ № 23, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 414,66 евро – разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4