Разпореждане № 24630 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24630 гр. Варна, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова като разгледа докладваното от Румяна Христова Частно гражданско дело № 20253110107530 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. срещу Й. В. Г., ЕГН ********** за суми по договор за паричен заем.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.

В тази връзка и доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, включва главница, договорна и мораторна лихва, неустойки за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и за забава и разноски за събиране на вземането.

Съдът намира, че клаузите уреждащи дължимостта на неустойки за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и за забава и разноски за събиране на вземането са неравноправни и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

По отношение на договорната неустойка

Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

1

Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка по чл. 8 от договора, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД. Ето защо това искане следва да се отхвърли.

По отношение на таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 126,99 лв. така договорената клауза е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно посочената норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. С тази уговорка се преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е. което не зависи по никакъв начин от действително необходими разходи по събиране на вземането. По този начин се достига до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата. Ето защо това искане следва да се отхвърли.

Поради което за сумите за главница и лихви следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК, а по отношение на договорната неустойка и таксата за извънсъдебно събиране на вземането, следва да се отхвърли. Разноски в полза на заявителя следва да се присъдят съразмерно с уважената част на заявлението, като съдът намира, че подходящия размер на юрисконсултското възнаграждение за цената на всички претендирани вземания е 50,00 лв.

Така мотивиран съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. срещу Й. В. Г., ЕГН ********** за следните парични вземания по договор за потребителски кредит №484411/06.01.2021г. – 288,63 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №484411/06.01.2021 г., ведно със законна лихва от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, 24,49 лв. - договорна лихва за периода от 06.01.2021 г. - 06.01.2022 г., 77,21 лв. лихва за забава за периода от 06.01.2022 г. - 31.05.2025 г. и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 13,40 лв. държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. номер 51408/10.06.2025г., подадено от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. срещу Й. В. Г., ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 210,88 лв., представляваща договорна неустойка и за сума в размер на 126,99 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за потребителски кредит №484411/06.01.2021 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3