Определение № 18853 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18853 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110147425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Н. И. и В. Д. М. срещу ********************, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ******************** не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *************** по КККР на село Л., ********************, област София, одобрени със заповед № РД-18-5/13.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма, находящ се в с. Л., район *************************, с площ от 725 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 556, кв. 33, парцел II, при съседи: ************** и **************, който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен с решение № 360 по протокол № 55/14.06.2018 г. на СОС, попада в УПИ ХХ-556 - за ЖС от квартал 33, с площ от 711 кв. м.

Ищците твърдят, че са съсобственици на описания по-горе недвижим имот, при равни квоти от по ½ ид.ч., като Н. И. се легитимира като собственик на посочената идеална част въз основа на договор за покупко-продажба от 16.05.1984 г., обективиран в нотариален акт № 138, том XII, дело № 1950/84 г. по описа на П.П I - ви нотариус при СРС, по силата на който баща й Н.И. й е продал собствената си ½ ид.ч. от имота, а В. Д. М. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. въз основа на наследствено правоприемство от баща си Д.П. М., починал на 27.01.2000 г. При условията на евентуалност считат, че са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на упражнявано от тях давностно владение в периода от 22.11.1983 г. и към настоящия момент. Излагат, че с нотариален акт № 38, дело № 301/1920 г., том III, издаден по обстоятелствена проверка от 23 юни 1920 г. на С.С. IV-ти нотариус при СОС, е признато правото на собственост на наследодателите на ищците и техните роднини върху двадесет и пет поземлени имота, сред които под номер 18-ти фигурира и процесния имот, индивидуализиран в акта като „*********“, местност „*******“, от един декар и три ара, до съседи Хр. С., Цв. Г. и Ал. Д. К.. Твърдят, че доколкото, поради допусната грешка в кадастралната основа за с. Л., процесният имот не е бил записан на името на собствениците по нотариален акт № 38, т. III, дело № 301/1920 г., като за имота не е бил определен и планоснимачен номер, през 1981 г. наследодателите на ищците и техните роднини поискали от съда да бъдат признати за собственици на имота по отношение на РНС „***************. Било образувано гр.д. № 504/1981 г. по описа на СРС, по което съдът е допуснал поправка на кадастралната основа за имот 1 от 1 300 кв.м., при описани съседи. Било образувано и гр.д. № 14187/1982 г. по описа на СРС, 49 с-в. за подялба на процесния имот, завършило с одобрена от съда съдебна спогодба. По силата на т. 2 от спогодбата, за собственици на имота са обявени праводателя на ищцата Н. И. -Н.М.И., наследодателя на ищеца В. М. - Д.П. М., както и М.П. М., А.П. М.а и Д.П. М.. Сочат още, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 154, том III, дело № 543/83 г. от 07.05.1983 г. по описа на А.И. нотариус при СРС, Н.М.И., М.П. М., А.П. М.а, Д.П. М. и Д.П. М. били признати за собственици по наследство и делба на процесния недвижим имот, а именно: празно дворно място, цялото с площ от 1 030 кв.м., съставляващо парцел XXII, пл. № 19 и 20 от кв. 33 по плана на гр. София, м. Л., при съседи: от две страни път, В.С.А. и Н.С.Т..

Излагат, че с договор за доброволна делба от 22.11.1983 г., сключен между съсобствениците Н.М.И., М.П. М., А.П. М.а, Д.П. М. и Д.П. М., процесният имот е поставен в съсобственост, от квоти от по ½ ид.ч. за всеки, между Н.М.И. и Д.П. М..

Впоследствие с горепосочения договор за покупко-продажба от 16.05.1984 г. Н.М.И. е продал своята част на дъщеря си Н. И.. Твърдят, че след 2000 г. ищците са направили нова ограда на процесния имот, като заедно го ползват и се грижат за него необезпокоявано и до настоящия момент. Евентуално считат, че са собственици на процесния имот въз основа на давностно владение, започнало от 22.11.1983 г. – датата, на която праводателите на ищците са придобили собствеността върху имота, като в тази връзка присъединяват владението на праводателите си към собственото си владение, и продължаващо и към настоящия момент. Твърдят, че с уведомление изх. № 24-32942-31.10.2024 г., издадено от началника на СГКК - гр. София, били уведомени, че ******************** е записана като съсобственик на процесния имот. В тази връзка сочат, че на 17.07.2024 г. от ******************** - район „***********“ бил съставен Акт № 4639 за частна общинска собственост за процесния имот с идентификатор ***************, което обосновавало правния интерес на ищците за предявяване на настоящите искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, доколкото счита, че е единствен собственик на процесния недвижим имот. В тази връзка излага, че със Заповед за отчуждаване на недвижим имот № А-007-1522 от 09.07.1980г. на Изпълнителния комитет на Софийски градски съвет било отчуждено в полза на държавата празно дворно място от 330 кв. м., съставляващо имот пл. № 355, кв. 33 по плана на с. Л., срещу заплащане на обезщетение, като последното било надлежно изплатено на правоимащите лица, след което бил съставен Акт за държавна собственост № 10134 от 30.07.1982г., като имота бил предвиден за изграждане на обществен жилищен комплекс. Твърди, че АДС № 10134 е бил съставен след постановяването на Решение от 05.03.1981 г. за имот от 1300 кв. м., касаещо поправка на кадастралната основа, свързан с отразяването на имот при съседи наследници на Г.Х.Б., наследници на Ц.Г. и дере. Сочи още, че описанието на имота не съответства на описанието на имота в АДС, съгласно който актуваният имот е с планоснимачен № 355, кв. 33, по плана на с. Л., при съседи: имот 356 и 354. Излага, че в отчуждителната преписка се съдържало Удостоверение № 157/11.07.1981г., издадено по реда на чл. 54. от Наредба за Държавните имоти (отм.), съгласно което наследниците на Б.Ц. Г.а владяли имот в кв. 33, по плана на с. Л., записан в разписен лист под № 175 „в продължение на 10 години“, като в същия смисъл била и декларацията от В.М.П.. Излага, че към преписката било приложено и удостоверение за наследници № 171/17.07.1981 г., както и скица на имот 355, издадена от отдел „Технически“ на СГНС „*************** на 12.09.1980г., от която било видно, че актуваният имот е имал планоснимачен номер, съседи и площ - различни от описаното в приложените от ищците документи, съгласно които първоначално имота, за който претендират, нямал планоснимачен номер. Твърди още, че освен това явно 2 противоречие в описанието и съседите на имотите, е налице и надлежно съставен Акт № 1307/19.01.2000г. за частна общинска собственост, касаещ имот 355, като актът бил съставен на база предшестващите го, съставени последователно, актове за държавна собственост № 10134/82г. и № 1307/88г., като в акта за общинска собственост били описани както границите, така и предназначението на имота, а именно „за обществен жилищен комплекс“, като същият е бил отчужден по p e г. преписка № 63/80г.

Посоченото се отнасяло и до съседните недвижими имоти с пл. № 356, № 357, № 359, като мероприятието, за което е било извършено отчуждаването на посочените имоти е било реализирано към 10.12.1988 г. Сочи, че така описаните имоти, за които били издадени актове за държавна собственост, а впоследствие и актове за общинска собственост били различни от имота, описан в приложеното от ищците Решение от 05.03.1981г., касаещо имот от 1300 кв. м. Твърди, че тук описаните имоти са преминали в патримониума на държавата след проведени отчуждителни процедури, като са имали еднакво предназначение - за изграждане на обществен жилищен комплекс. По отношение на процесния имот с идентификатор *************** посочва, че за същия бил съставен и Акт № 4639/17.07.2024г. за частна общинска собственост, като в последния изрично били посочени съставените по-рано актове за общинска собственост, а именно № 1249/1996г. и № 1307/2000г. Твърди, че в периода 1996-2014г., след преминаване на имоти с планоснимачни № 355 и 356, и двата в кв.

33 по плана на с. Л., в патримониума на ********************, последната е полагала грижата за процесните имоти, както и за всички други имоти - общинска собственост, находящи се на територията на с. Л., след което поддръжката на имотите била поета от районната администрация. Излага, че от страна на ******************** са били сключвани договори за обществени поръчки относно обработката и поддържането на съответните площи, а така също ответникът е предприел и действия по опазване на процесния имот. В тази връзка сочи, че от страна на ******************** е отказано да бъде извършена заверка на молба – декларация на трето, неучастващо по делото лице по негово заявление с вх. № РНИ24-МД94-94/14.10.2024г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение на процесния имот, с което действие общината е упражнила правото си на собственост върху имота. Сочи, че в периода от 2014 г. и към настоящия момент общината е положила необходимата грижа за поддържане и опазване на процесния имот, като същият към момента бил със свободен достъп за граждани, не бил ограден, с оглед на което оспорва твърденията на страните в тази насока. Твърди още, че за процесния имот не били провеждани реституционни процедури, респективно същият е преминал в патримониума на ******************** по силата на приетия през 1996г. ЗОС. Сочи още, че с издаването на посочените от ищците нотариални актове не се преустановявала фактическата власт на действителния собственик на имота в лицето на ********************. Оспорва твърдението на ищците последните да са придобили недвижимия имот по давност, като счита същото за недоказано. При изложеното моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

По предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да докажат по делото фактите, от които произтича правният им интерес от предявяване на исковете.

В тежест на ответника е да докаже реализирането на конкретно придобивно основание в негова полза относно процесния недвижим имот.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

3

Ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Следва да бъде допусната исканата съдебно-техническа експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

На ищците следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

На ответника следва да бъдат издадени два броя съдебни удостоверения, които да му послужат пред АОП и Служба по вписванията за снабдяване с посочената в отговора информация.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на същия следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, един за установяване на начина на провеждане на отчуждителите процедури в района, а другия – за установяване на полаганите грижи от страна на ********************, респективно от страна на СОрайон „***********“, по отношение на процесния имот.

По искането на ответника по чл. 190 ГПК за съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след взимане становището на ищците дали в тяхно държане се намира посоченият документ.