Решение № 1292 от 29.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. Плевен, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430103182 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. С. С. Т., личен №***, с адрес на адвокатската кантора: гр.Плевен, ул.„Димитър Константинов“ № 12, ет.1, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Контантинов“№12, ет.1 против "МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул./ул.

„Г.С.РАКОВСКИ” № 147, ап.14, представлявано от В.Г.С., в която се твърди следното : ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 203032 от 12.04.2023 година, при следните параметри: главница - 3000 лева, за срок от 24 месеца, при 41 % фиксирана годишна лихва, 0.1138 % лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49,65 %. В чл. 20 от процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на определени условия - брутен осигурителен доход над 1400 лв; работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Съгласно чл. 10 от договора КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора. Неустойката е в размер на 17,10 лева плюс 0,190% от 1 усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,190% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Така съгласно погасителния план месечната вноска възлиза на 240,19 лв., а общото задължение – 5764.56 лева. Ищцата е погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 12.05.2023 – 240,19 лв; на 12.06.2023 – 240,19 лв.; на 12.07.2023 – 240,18 лв.; на 09.02.2024 – 50 лв.; на 25.03.2025 – 5000 лв.; и на 25.03.2025 – 212,67 лв. с основание пълно погасяване. Общата сума, която Г. Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит № 203032 от 12.04.2023 година е 5983.23 лева.

Счита Договор за потребителски кредит №146198 от 28.10.2021год. за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Съображенията ми за това са следните:

Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ответникът "МАКРОАДВАНС" АД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за потребителски кредит № 203032 от 12.04.2023 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР.

Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 2 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 3000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за 24 месеца е почти два пъти размера на главницата – 5764,56 лева.

Договорът въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер – 2073,60 лева, над 2/3 от този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок – 3 дни от сключване на договора. Това става ясно и от погасителния план, като кредитора изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Именно предвид 3 гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти 2/3 от размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо, клаузата за неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, както беше вече коментирано, тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което не е спазено.

Посочва, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С4 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,65 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При изчисляване на