Решение № 120 от 30.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Шумен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202666 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №9721 от 24.11.2025 год. на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на В. П. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева /три хиляди лева/ с равностойност 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евро цента/ на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.трето от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител са депозирани писмени бележки, в които изразява подробни съображения по съществото на спора и в подкрепа на направените искания.

Процесуалният представител на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. П. В. на 29.10.2025 год. управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка Ивеко, модел “Стралис АС 440 С42 ТП” с рег.№А2409РН и полуремарке с три оси с рег.№А4467ЕМ, като се движел по път I-2 в посока от гр.Шумен до крайна точка с.Зимен. С посочения товарен автомобил извършвал превоз на товари – фураж, като за превоза била съставена товарителница №6992266/29.10.2025 год. Около 10.06 часа на същия ден на км.114+850 на път I-2 на отбивна площадка бил спрян за проверка от служители при Агенция „пътна инфраструктура“. Било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10, №К0200009 и ролетка №1305/18/5 м., при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.36 м сумата на натоварването на ос на полуремаркето е 26.150 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, като превишението било с 2.150 т. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил издаден акт за установяване на административно нарушение №0011237 от 21.10.2025 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбите чл.139, ал.1, т.2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, буква „б” от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №9721 от 24.11.2025 год. на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на В. П. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева /три хиляди лева/ с равностойност 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евро цента/ на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.трето от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласните доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е. Г. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г..

Същият пряко е възприел фактите, за които свидетелства, като лично е извършил проверката на жалбоподателя и е констатирал самото нарушение. В същото време показанията му са 2 еднопосочни, последователни и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размер, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Конкретните норми в тази насока са уредени в Наредба №11 от 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил - съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка Ивеко, модел “Стралис АС 440 С42 ТП” с рег.№А2409РН и полуремарке с три оси с рег.№А4467ЕМ, като по време на извършване на проверката е бил извършван обществен превоз на товари, като e бил превозван фураж. При измерено разстояние между осите 1.36 м сумата на натоварването на ос на полуремаркето било 26.150 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата. Превишението било с 2.150 т. В подкрепа на изложеното е представеното като писмено доказателство по делото Протокол за измерване на превозно средство №0000101/2025, от който се установяват резултатите от извършеното измерване на превозното средство. В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. Г. Г., който в съдебно заседание заявява, че лично е извършил измерването на превозното средство и че натоварването на същото е било с превишение от 2.150 т.

Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството ППС или състав от ППС които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 се определят като тежки.

От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за издадено разрешение за движение на ППС с натоварване на ос над допустимото, съгласно изискванията на Наредба №11 от 03.07.2001 год., поради което съдът намира, че управлявайки посочения погоре товарен автомобил с натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е допуснал от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл. трето от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложимата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

3

В същото време съдът намира, че правилно е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач, доколкото от представените по делото писмени доказателства – Свидетелство за регистрация на МПС №014128084, Свидетелство за регистрация на МПС №011977267, Пътен лист №0022661, Товарителница сер.В, №6992266 се установява, че същият не е нито собственик на превозното средство, нито лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно наредил превоза. В същата насока е и Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025 год. по тълк. дело №5/2023 год. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Съдът не кредитира твърденията, изложени от процесуалният представител на жалбоподателя в представените по делото писмени бележки за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на извършеното от жалбоподателя нарушение. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението се изразява в управление на превозно средство с натоварване на ос, надвишаваща установените норми, като изрично е посочил, че тези норми са подробно описани в раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни или тежки товари.

Подробно са обсъдени измерените параметри на превозното средство, начина по който са били измерени и тяхното класифициране съгласно нормата на чл.3, т.2 от Наредбата. По категоричен начин е било посочено, че нарушението е по чл.139, ал.1,т.2, предложение трето от ЗДвП, която норма касае именно превозно средство с натоварване на ос, съгласно утвърдените норми. От изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че установеният ред е именно реда, посочен в Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни или тежки товари, като са посочените и съответните приложими текстове от същата наредба.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, касаещо евентуално нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.а от ЗП, във вр. с чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постаноление ясно е посочено какво нарушение се вменява на жалбоподателя. В обстоятелствената част на наказателното постановление подробно са описани вида и техническите характеристики на превозното средство, което е управлявал жалбоподателя, вида на товара, датата и мястото на вмененото нарушение, извършеното с техническото средство измерване на поосовото наторване на ППС като ясно и точно са посочени измереното натоварване, допустимото максимално натоварване и превишаването. Посочени са всички съставомерни елементи от състава на вмененото нарушение от обективна страна. Ясно и пълно е посочена и правната квалификация на нарушението, а именно чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като никъде не се твърди, че е 4 извършил нарушение по чл.26 или пък който да е друг текст от ЗП.

Съдът не споделя и твърденията, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуалини нарушения при извършване на проверката. В този смисъл съдът, като съборази материалите по делото и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства намира, че измерването е извършено законосъоразно, като лицето, извършило измерването е изпълнило точно инструкциите за ползване на електронна везна.