Определение № 1317 от 19.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. Плевен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500674 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.129 ал.3 от ГПК.

С Определение № 3631 от 03.09.2024 г., постановено по гр. дело № 4568/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П.

Х. Д., в която се твърди, че обжалваното определение прегражда развитието на спора, като не са изложени конкретни доводи за неговата незаконосъобразност. Наведени са твърдения за спор за общо владение на А.

Х. Ж. и Х.Ц. Д. срещу изключването на жалбоподателя от това владение на двамата, като нарушават чл.4 от Закон за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /ЗРПВПВННИ, обр. Бр.90/11.11.1958 г./, поддържат владението си по прехвърлянето на дарение към С.Т. Д.а в нотариален акт за дарение право на строеж и ползване върху дворно място №***, том ІV, дело № 1358/1959 г. от 10.08.1959 г. и поддържат порочно същото владение пред Г. и Т.Ч. и наследниците им по Нотариален акт за дарение на право на строеж и ползване върху дворно място № ***, том ІV, дело № 1373/1959 г. от 14.08.1959 г. Жалбоподателят твърди, че съдът прегражда развитието по чл.274 от ГПК срещу това общо владение недопустимо по чл.4 от ЗРПВПВННИ и нищожно изключващо го от действие по чл.4 от ЗРПВПВННИ срещу суперфицията в двете дарения от 1959 г.

1

Жалбоподателят П. Х. Д. иска от съда да отмени обжалваното определение на ПлРС и да върне делото за ново произнасяне.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Видно от гр.д. № 4568/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е, че същото е било образувано въз основа на депозирана от П. Х. Д. искова молба за делба на обезпечено вземане, заложено в дарение. В исковата молба се сочи, че ответникът по молбата е сестра на ищеца, а кредитора С. Д.а се е отказала от наследство и не се е отделила от ищеца по издръжката на дарителя, който е неин залогодател. Посочва, че предизвиква наследниците на кредиторите Г. и Тодор Чакърови да приемат, че са кредитори на А. Х. Д.а, а към ищеца са длъжници по приетото от тях наследство по закон. Твърди, че след развода на дарителя и надарената, както и отказ от наследство, ответницата А. Ж. е задлъжняла и той става неин кредитор. Твърди, че има интерес да се отдели дела му безвъзмездно и прави искане за делба на заложено вземани и тежест от залог на А. Ж..

С Разпореждане № 9168 от 15.08.2024 г., Плевенски районен съд е оставил без движение искова молба с вх. № 21936/08.08.2024 г. на П. Х. Д. за делба на обезпечено вземане, заложено в дарение 1959 г., като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с допълнителна писмена молба да въведе ясни фактически твърдения относно основанието, от което произтичат правата му; да въведе фактически твърдения, които обуславят правния ми интерес от завеждане на делото; да посочи цена на иска и да уточни и да формулира конкретно искане към съда, от което да става ясно какво право се иска да бъде признато за установено. В посоченото Разпореждане, съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК, тъй като не са въведени достатъчно фактически твърдения, от които да стане ясно какво е основанието на иска и петитума на ищеца. Не става ясно какъв е предмета на делба, нито са посочени фактически твърдения, на които основава претенцията си. Подадената молба 2 съдържа юридически термини, които не са свързани логически, в изречения липсва смисъл. Не се установява какви са твърденията на ищеца и какво е искането му.

В дадения от съда срок по делото е постъпило уточнение от П. Х. Д., в което ищецът посочва, че дарение, направено през 1959 г. касае първи етаж, а планът касае три етажа. Посочва, че дарението е по предварителна сделка, която не е обявена за окончателна и касае три етажа. Посочва, че сестра му А.

Ж. се отказва от право по чл.53/1/ от ЗН, но при условия на обогатяване от ищеца, заедно с още други три лица. Твърди, че изхарченото от нея му тежи по чл.60 ЗН като окончателен договор. Твърди също, че петитума е ясен и това е делба по Закон за собствеността до обедняването на А. Ж., а исковете по предварителни сделки са неоценяеми. Прави искане съдът да установи, че даренията от 1959 г. са предварителни сделки, които харчат в негова тежест по чл.60 ЗН за окончателни сделки от А. Ж. по чл.53 ЗН.

С обжалваното определение Районен съд – Плевен е приел, че подадената молба е недопустима, като от същата и направеното след това уточнение не става ясно какво се иска от съда. Първоинстанционният съд е приел, че описаните обстоятелства не установяват петитум, за да може да бъде направена правна квалификация, не са въведени фактически твърдения, които да обосноват основанието на претенцията на П. Х. Д., а заявеното в исковата молба и допълнителното уточнение представлява изброяване на юридически термини, като в изразите липсва съдържание. Според съда, не става ясно какви са исканията и на какво основание са претенциите на П. Х. Д., нито какъв правен интерес има същият.

Плевенски окръжен съд намира доводите на районния съд, въз основа на които е постановил обжалваното определение за правилни и законосъобразни.

Дадените от съда указания с Разпореждане № № 9168 от 15.08.2024 г. са били правилни. Депозираната искова молба действително съдържа неясни, противоречиви и логически несвързани твърдения. Направени са няколко неуточнени искания до съда, поради което за последния е било невъзможно да направи извод за конкретните искания отправени до него, както и за фактите, на които те се основават. С депозираната допълнителна писмена молба констатираните нередовности не са били отстранени, тъй като изложените в нея твърдения също са неясни и съдържат противоречиви искания.

3

В настоящия случай, изложеното в ИМ и допълнителната писмена молба не дава никаква възможност да се разбере какво точно се иска от съда, нито вида на иска – конститутивен, установителен или осъдителен, нито конкретния спор, който следва да бъде решен. Направеното с уточняващата молба изясняване на искането определено води до невъзможност съдът да постанови решение и граничи с правния абсурд.

С изложените във въззивната жалба твърдения, освен че не са наведени доводи за неправилност на изводите на съда, констатираните противоречия в молбата са задълбочени, като са изложени различни твърдения и искания и са цитирани всевъзможни разпоредби от действащи и отменени нормативни актове.

При нередовност на исковата молба, поради неяснота относно обстоятелства, очертаващи основанието на иска или непълнота в твърденията за относими факти, съдът е длъжен да даде указания на ищеца за отстраняването им. Указанията по чл.129 ал.2 от ГПК следва да са конкретни, точни и ясни и само тогава тяхното неизпълнение съставлява законово основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи категоричен извод за конкретните искания, отправени до съда, както и за фактите, на които те се основават, които обстоятелства имат значение за изпълнение на задължението на съда да даде вярната правна квалификация на спорното право. В тази смисъл, районният съд правилно е дал указания на ищеца да въведе ясни фактически твърдения относно основанието, от което произтичат правата му; да въведе фактически твърдения, които обуславят правния ми интерес от завеждане на делото; да посочи цена на иска и да уточни и да формулира конкретно искане към съда, от което да става ясно какво право се иска да бъде признато за установено. Последното има отношение и към осигуряване възможността на ответника да организира защитата си, тъй като по този начин се внася яснота относно всички правнорелевантни за спора факти и се очертава еднозначно предмета на иска.

Даването на точни, ясни и конкретни указания от съда е задължило ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба и неизпълнението на това задължение в рамките на определения му срок е основание за приложение на разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК и прекратяване на производството по 4 делото.

Предвид изложеното, правилно Плевенски районен съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3631 от 03.09.2024 г., постановено по гр. дело № 4568/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от П. Х. Д. молба, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5