Решение № 305 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20245500500420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. В., действащ чрез адв. Р. Р., срещу решение № 322/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1574/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно, поради необоснованост и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдо-производствените правила.

Излагат се оплаквания, че при извършване на доказателствения анализ съдът е направил необосновани фактически изводи досежно обстоятелството, че въззивникът е ползвал недвижимият имот, предмет на сключения между страните договор за наем, поради което е направил и необосновани правни изводи за наличието на твърдяното от ищеца /сега въззиваем/ договорно основание за възникване на твърдяното парично задължение на ответника /сега въззивник/.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемата страна – Община П.б., с ЕИК № ***, представлявана от законния си представител И.Е.Б. - кмет, действащ чрез адв. Х. П., е подала отговор, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и претендират потвърждаване на обжалваното решение, както 1 и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Излага доводи, че направените от първоинстанционният съд фактически изводи са обосновани, т.к. възраженията на ответника /сега въззивник/ правилно са били интерпретирани при извършения доказателствен анализ, при който са били обсъдени и всички събрани по делото доказателства, относими към установяването на твърдените от ищеца /сега въззиваем/ правопораждащи факти, в частност ползването на процесния имот от И. Г. В. на основание сключения между него и общината договор за наем.

Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът не участва лично или чрез процесуален представител.

Въззиваемата община не се представлява от законен или процесуален представител.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Община П.б. срещу И. Г. В., с която са предявени искове за установяване съществуването на вземания по оспорена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 591/18.05.2023 г. за сумите от 251,30 лв. – главница, 17,67 лв.

– лихва за забавено плащане на периода от 31.12.2021 г. до 16.05.2023 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.05.2023 г .до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 08.02.2021 г. е сключил с ответника договор за наем, с който му е предоставил за ползване за срок от 5 стопански години считано от стопанската 2020/2021 г. пасища, мера, ливади от общинския поземлен фонд, а именно 20,104 дка от имот с идентификатор № *** с обща площ от 824,633 дка, находящ се в землището на с. М., общ. П.б., срещу насрещното задължение на ответника да заплаща наемна цена от 5 лв. на декар или общо 100,52 лв. на стопанска година.

Твърди, че наемателят е ползвал имота през първите две стопански години от уговорения срок, като го е заявявал за получаване на финансиране по схемите и мерките за директни плащания за финансирането на земеделските стопани.

Ползването на имота продължило до прекратяването му от страна на наемодателя, сторено със заповед от 29.03.2023 г. на кмета на Община П.б., поради неплащане на наемната цена.

Твърди, че наемателят не му е заплатил дължимите за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. наемни цени от по 100,52 лв., както и дължимата за стопанската 2022/2023 г. до датата на прекратяване на договора наемна цена 2 от 50,26 лв.

Твърди, че за всяко забавено плащане наемодателят дължал и обезщетение за забава, в общ размер от 17,67 лв.

Твърди, че по негово заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 591/18.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 1084/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, срещу която длъжникът подал възражение в предвидения в закона срок.

С отговора си на исковата молба И. Г. В. е оспорил исковете като неоснователни с възражение, че имотът – предмет на наемното правоотношение не му е бил предаден от наемодателя по предвидения в договора начин, поради което не му е бил предоставен за ползване .

С обжалваното решение Районен съд – Казанлък е уважил исковете, т.к. е приел, че наемателят е ползвал наетия имот, т.к. го е заявил пред ОД на Държавен фонд „Земеделие“ при кандидатстванията си като земеделски стопанин за финансово подпомагане през стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. и 2022/2023 г.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били установени правилно от първоинстанционният съд, при спазване на процесуалните правила, регламентиращи редът за събиране на доказателствата и за тяхната преценка, а направените въз основа на тях фактически изводи са обосновани.

Въз основа на установените правно-релевантните факти са направени обосновани и съответни на материалния закон правни изводи.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд досежно обстоятелството, че въззивникът е ползвал недвижимият имот, предмет на сключения между страните договор за наем.

Действително в договора за наем е предвидено, че наемодателят следва да предаде на наемателя в седмодневен срок от сключването на договора с приемо-предавателен протокол.

Приемо-предавателен протокол не е представен като доказателство по делото, но липсата на такъв не обуславя изводът, че имотът не е бил предаден за ползване на наемателя.

По делото е безспорно установено, че И. Г. В. е заявил този имот пред ОД на Държавен фонд „Земеделие“ при кандидатстването си за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампании 2020 г. и 2021 г., както и че е получил съответните субсидии.

Пред административният орган е заявен като ползван имот с площ от 1,99 хектара, с идентификация по ИСАК 47101-332-1-1, находящ се в землището на с. М., общ. П.б., който е очертан със съответни граници и съотнесен към КККР попадащ в имот с идентификатор № *** с обща площ от 824,633 дка, находящ се в землището на с. М., общ. П.б..

3

Съгласно чл. 41, ал.1, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители за подпомагане за схемите директни плащания могат да кандидатстват регистрирани земеделски стопани, чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година. Земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните.

С оглед на цитираната нормативна уредба следва, че земеделски производител може да получи субсидии по схемите за директни плащания само ако са налице налични пред административния орган доказателства, че заявеният от производителят недвижим имот е на разположението му, т.е. му е предаден за ползване.

Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на правните изводи на първоинстанционният съд за наличието на основание за възникване на задължението за плащане на наемната цена.

Задължение за наемателя да плаща наемна цена възниква когато наемодателят му е предоставил имота за ползване.

В конкретният случай следва да се приеме, че И. Г. В. е ползвал имота през исковия период, т.к. го е заявявал като правно основание в програмите за подпомагане на земеделските производители и е получавал субсидии по тези свои заявления, а това е възможно само ако имотът е на негово разположение.

От своя страна той не е изпълнил задължението си да заплати на наемодателя си уговорената в договора наемна цена, поради което дължи неплатеният наем за периода от началото на стопанската 2020/2021 г. до момента на прекратяване на договора.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата община има право на направените в настоящото производство разноски.

Такива следва да й се присъдят за платеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1000 лв., съобразно представеният договор за правна защита и съдействие от 07.10.2024 г., удостоверяващ заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в такъв размер.

Относно обжалваемостта на съдебният акт:

Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г.

/настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска е под 5000 лв.

4

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1574/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. Г. В., с ЕГН – **********, с адрес: с. А., *** да заплати на Община П.б., с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.б., ***, представлявана от законния си представител И.Е.Б. - кмет сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - съдебноделоводни разноски в настоящото въззивно производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________