Решение № 295 от 10.04.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Сливен, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230100190 по описа за 2022 година

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ/, със седалище гр.София, в която се твърди, че с ответницата И. Н. М. е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който й предоставила такъв, за текущи нужди, в размер на 7 000 лв. Същият бил усвоен от нея още в деня на сделката- 23.03.2011г., по конкретна банкова сметка, а М. се задължила да го върне, заедно с годишна лихва, на сто и двадесет, месечни, погасителни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок 20.03.2021г., по уговорка в чл.3 от договора.

Твърди се, че жената не изпълнявала точно това си основно задължение, тъй като правила само частични вноски, в резултат на което кредита е в просрочие, считано от 20.07.2013г., като след това е настъпил падежа на 95 бр. вноски по главницата, общо за 6 052.38лв. и 86 вноски по лихвата, за общо 2 710.92лв.

Поради липсата на престации от жената, банката се обърнала за съдействие към съда, със заявление по чл.417 от ГПК, при което й били издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, с която на М. било разпоредено да й заплати общо 13 044,02лв., от които: 6 052.38лв.- непогасена главница; 2 634.95лв.- непогасена договорна лихва за периода 20.03.2014г.- 12.03.2020г., дължима на осн.т.4 от договора; наказателна лихва в размер 3 056,16лв., дължима отново за периода 20.03.2014г.- 12.03.2020г., на осн.т.10 от договора; договорена лихва 123,30лв., за периода 13.03.2020г. -13.05.2020г., дължима на осн.т.4 от договора; договорена лихва 54,46 лв., дължима за периода 14.05.2020г.-20.03.2021г. на осн.т.4 от договора; наказателна лихва 1 122,77 лв., за периода 14.05.2020г.-14.04.2021г., 1 дължима на осн.т.10 от договора. След това банката образувала с тях изпълнително дело, но плащане не последвало, поради което предявява искове съда с решение да приеме за установено, че жената й ги дължи. Също така, претендира разноски – направени както в заповедното производство, така и в настоящия исков процес, а за двете производства- и юрисконсултско възнаграждение.

На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда, в хипотезата на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, препис от исковата молба и в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него адвоката от АК Сливен навежда няколко възражения, въз основа на които извежда становище за неоснователност на исковете.

В проведените по делото съдебни заседания както за ищцовото дружество, така и за ответника, се явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат исковете, съответно- възраженията против тях.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От документът, представляващ листи №№ 9, 10 и 11 от материалите по делото се установява, че на 23.03.2011г. в гр.Сливен е сключен договор- № 044 LD-R-000582, по силата на който ПИБ е предоставила на И. Н. М. банков кредит в размер на 7 000лв. с клаузи за условия, начин и срок на връщане, вкл. и съгласно погасителен план, както са твърдяни в исковата молба и описани от съда по-горе в това решение.

Част от доказателствения по делото материал са Общите условия /ОУ/ на ПИБ за отпускане на кредити на физически лица.

Въз основа на заключението на вещото лице по назначената по делото, по уважено доказателствено искане на ищеца, счетоводна експертиза, съда приема, че при сключването на процесния договор общия размер на задължението на М. е било 12 087.29лв., от които: главница в размер 7 000лв.; 4 977.29лв.- договорна лихва; 40лв.- такса за разглеждане и 70лв.-такса за отпускане. Също, че кредита е усвоен в деня на сключването на договора.

Установява се и че жената е получавала трудовите си възнаграждения по сметка в банката, с които са погасявани задължения по договора за кредит, а погасяване е извършено и с три вноски в брой, направени от лице с имена Д.Н.М..

В резултат на извършените от вещото лице изчисления и при съобразяване, вкл. и действалите в страната ни мерки във връзка с извънредното положение, въведено поради Ковид-19 пандемията, с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., то е достигнало до размера на дължимите от ответницата освен главница, и договорна и наказателна лихви за различни периоди от време. Те като стойности съвпадат изцяло с размерите, 2 представляващи цена на предявените от банката искове. Така, въз основа на заключението съда приема, че задължението на М. е за: главница в размер 6 052.38лв.; 2 634.95лв.непогасена договорна лихва за периода 20.03.2014г.- 12.03.2020г.; просрочена наказателна лихва от 3 056,16лв., дължима за периода 20.03.2014г.- 12.03.2020г.; договорна лихва в размер 123,30лв., за периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г.; договорна лихва от 54,46 лв., дължима за периода 14.05.2020г.-20.03.2021 г.; наказателна лихва в размер 1 122,77 лв., за периода 14.05.2020 г.-14.04.2021 г.

Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и като неоспорено от страните по делото и неопровергано от друг доказателствен материал.

За вземанията си ПИБ е депозирало, на 15.04.2021г., пред Сливенски районен съд заявление по чл.417 от ГПК и са му издадени, в производството по ч.гр.дело № 1354/ 2021 г., заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, с която - заповед № 235/ 19.04.2021г., на И.

Н. М. е разпоредено да й заплати цитираните в предходния абзац суми, както и лихва за забава върху главницата, считано от 15.04.2021г. до окончателното й изплащане, а и разноски 260.88лв. и юрисконсултско възнаграждение 50,00лв. Срещу заповедта жената не е подала възражение по чл.414 от ГПК, но и не намерена от съдебен изпълнител, за да й бъде връчена тя. По тази причина заповедния съд е дал указания на кредитора -заявител, а вече и взискател, че за да запази вземанията си, трябва да установи съществуването им в исков процес. ПИБ своевременно е предприело необходимите процесуални действия, в резултат на които е образувано настоящото гражданско дело /№ 190/2022г. по описа на СлРС/.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания /положителни установителни искове/. От събраните по делото доказателства, чрез представените от ищеца документи и заключението на вещо лице, изготвено в изпълнение на поставени към назначената в делото счетоводна експертиза, се установи, че страните са били в облигационни отношения, въз основа на сключен на 23.03.2011г. Договор за банков кредит. Доказано бе от банката -ищец, че тя е изпълнила основното си договорно задължение- като е предоставила на жената /чрез превод по конкретна нейна разплащателна сметка/ кредит в размер 7 000лв. Ответницата обаче не ангажира доказателства да е изпълнила своите задължения точно- тъй като не представи доказателства да е извършила всички предвидени погасителни вноски, а те са да заплати на банката главница и възнаградителна лихва. Напротив, при извършената счетоводна проверка експерта е установила, че М. е направила по-малко от половината вноски, след което е изпаднала в просрочие. По този начин тя не само е останала задължена за главница и договорна лихва, но и е активирала договорна клауза, на основание на която банката-кредитор й начислява т.н. наказателна лихва. В заключението си вещото лице дава не само подробна, но и изчерпателна, информация за размера на дълга. Както се спомена по-горе, съда кредитира заключението му. Така също, съда вече коментира, че чрез заключението установи, че задължението на М.- като главница, договорна лихва и мораторна лихва, е в размерите, 3 представляващи цена на предявените от ПИБ установителни искове. Въпреки това съда няма да ги уважи изцяло, защото в писмения отговор, представен от особения процесуален представител на ответницата, е направено възражение, че задълженията й са погасени по давност. Съдът е съгласен с това мнение, макар и частично, при следните аргументи:

Съгласно чл.120 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, давността не се прилага служебно. В случая е направено възражение от ответната страна, породи то трябва да се разгледа по същество. Задълженията на ответницата не са за периодични плащания, поради което се погасяват с общия, 5-годишен давностен срок- чл.110 от ЗЗД. Това важи най-напред за главницата. Съгласно договорна клауза, тя се изплаща с месечна погасителна вноска, в която е включена и договорната лихва. Предвидено е вноските да са 60 на брой.

Ищецът твърди, че в определен момент- през 2014-та година, ответницата е преустановила плащанията си. Така също, видно от материалите по частното гражданско дело, в което порано във времето, между същите страни, се е развило т.н. заповедно производство, то е образувано по заявление на ПИБ от 15.04.2021г. Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, иска за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се смята предявен от датата на депозиране на заявлението. Това означава, че процесните установителни искове са предявени на 15.04.2021г. А с предявяването на иск закона свързва важна последицапрекъсване на теклата до него момент погасителна давност - чл.116 от ЗЗД. В случая, съгласно нарочния план към договора, е предвидено погасителните си вноски М. да прави на 20-то число на месеца.

Имайки предвид изложеното до тук съда приема, че всички вноски касателно главницата, предхождащи тази с падеж 20.04.2016г., са погасени с изтекла в полза на ответницата давност, защото давността за вноската с падеж 20.03.2016-та година е започнала да тече от следващия ден и е изтекла /5г./ на 21.03.2021г. Ползвайки таблицата, изготвена от вещото лице, съда констатира, че оставащите, непогасени вноски по погасителен план, от тази с падеж 20.04.2016г. вкл. до края, са в размер на 4 500.43лв. Поради това първият иск е основателен и доказан до него, а за горницата до пълния заявен размер- 6 052.38лв., ще бъде отхвърлен.

Погасени по давност са и част от задълженията на ответницата за лихва- договорна и наказателна. Втората от тях е, хумористично казано, по-погасена от двете и от главницата и е така, защото съгласно закона- чл.111 б.“б“ от ЗЗД, задълженията за лихви се погасяват с краткия, тригодишен давностен срок.

Договорна лихва в случая се дължи, съгласно уговореното между страните по делото- страни и по процесния договор- т.4 от него. Задължението за договорна лихва обаче се погасява според съда с общата давност, защото представлява, заедно с главницата, част от едно общо задължение, предварително известно на страните и включено в погасителния план. Вноската е анюитетна. При това положение задълженията за договорна лихва по вноските до тази за м.03.2016г. вкл. са погасени по давност. Ползвайки таблицата, изготвена от вещото лице, съда констатира, че оставащите, непогасени вноски по погасителен план, от 4 тази с падеж 20.04.2016г. вкл. до края, са в размер на 1 488.36 лв. Поради това втория иск е основателен и доказан до него, а за горницата до пълния заявен размер- 2 634.95 лв., ще бъде отхвърлен.

За иска за наказателна лихва: тя се дължи, на основание т. 10 от договора и защото ответницата не е изпълнявала точно, в т.ч. и навреме, задълженията си. А това е активирало действието на цитираната договорна клауза. Тази лихва се търси за периода 20.03.2014г.12.03.2020г. Според съда, това задължение на М. се погасява с по-кратък срок- тригодишен, което означава, че погасени по давност са всички вноски, предхождащи тази с падеж 20.03.2018г. В табличен вид- стр.10 и 11 от заключението, вещото лице е посочило дължимата за периода от 20.03.2014г. до 13.03.2020г. /датата на въведеното в страната извънредно положение/ сума за наказателна лихва и тя е 3 056.16лв. От нея следва да се приспадне сбора на погасените по давност вноски- от първата, с падеж 20.03.2014г. до вноската с падеж 20.03.2018г. вкл., който е 1 434.28лв. Т.е., този иск е основателен за сумата 1 621.88лв. /3 056.16 - 1 434.28/.