Определение № 4149 от 13.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4149 гр. Варна, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. С.

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501728 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. П. Д., ЕГН ********** от гр. В., чрез адв.

А. срещу определение № 8781/29.06.2026г. по гр.д. №10811/2025 по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение №1834/14.05.2026г. в частта за разноските и същевременно, по искане на насрещната страна –ответника „Бул Инс“ АД, е изменено решението в частта за разноските, като е осъден М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********************, да заплати на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 552,20 евро с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател намира, че неправилно първоинстанционният съд в приел, че ответният застраховател не е станал повод за завеждане на иска. Счита, че застрахованият е нямал задължение да предяви в предходно водения между страните процес и мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода след уведомяване на застрахователя. Освен това, в този предходен процес искът е бил заведен като частичен, поради което ищецът не е могъл да иска обезщетение за забава върху пълния размер на дължимото му обезщетение. Акцентира, че макар застрахователят да е надлежно уведомен за застрахователното събитие, същият не заплатил мораторна лихва не само след уведомяването, но след приключване на водения между страните процес за обезщетение. Намира, че плащането на исковата сума в хода на делото, когато ответникът е дал повод за завеждане на спора, не може да обуслови приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. По изложените причини намира, че 1 разноски се следват в негова полза.

Евентуално, ако въззивният съд приеме, че разноските се следват в полза на ответника, поддържа направеното възражение за прекомерност, обосновано с това, че производството е протекло само в едно съдено заседание.

Насрещната страна по жалбата „Бул Инс“ АД е депозирала писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК. Обосновава, че дружеството не е станало повод за завеждане на делото, тъй като застрахованият е разполагал с възможност да предяви вземането в рамките на предходния съдебен спор, воден между страните. При липса на подобно изявление, застрахователят е нямал основание да заплати мораторна лихва.

Репликира възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направенo от жалбоподателя.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С решение №1834/14.05.2026г. по гр .д. №10811/2025 по описа на Варненски районен съд е отхвърлен предявен от М. П. Д., ЕГН **********, с адрес:

***********************, против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 074.64 лв.

(2 594,62 евро), представляваща обезщетение за забава (законна лихва) върху главница от 57 300 лв. (29 297,02 евро) за периода 26.06.2023 г. – 21.02.2024 г.,поради извършено плащане в хода на процеса. Самото застрахователно обезщетение е определено и присъдено в производството по т.д.№288/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, развило се между същите страни.

С решението по гр.д. №10811/2025 г. по описа на ВРС съдът не е присъдил разноски на никоя от страните.

С обжалваното определение, след подозиране на искания по реда на чл. 248, ал.

1 от ГПК и от двете страни в процеса, съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил разноски в полза на ответника „БУЛ ИНС“ АД. Молбата на ищеца за присъждане на разноски е отхвърлена.

Съставът на въззивния съд намира обжалваното определението за неправилно по следните съображения:

За да останат разноските в тежест на ищеца, когато предявеният от него иск е уважен ( респективно когато е отхвърлен поради плащане в хода на делото), е необходимо с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да призна същия(чл. 78,ал. 2 от ГПК). Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е 2 обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Преценката за спазване на тези изисквания е винаги конкретна с оглед фактите по делото.

В конкретния случай ответникът в срока за отговор е признал предявения иск и е извършил плащане, погасяващо процесното вземане. Спорна е втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно поводът за завеждане на делото.

Съставът на въззивния съд намира, че непогасяването на изискуемо към датата на исковата молба вземане поначало представлява повод за завеждане на иска. Това е така, тъй като при липса на доброволно изпълнение, кредиторът няма друг ред да удовлетвори претенцията си освен чрез предявяване на иск срещу длъжника.

Следователно, за да се отговори на въпроса относно повода за завеждане на спора, следва да се даде отговор на въпроса дали ответникът е имал изискуемо спрямо ищеца задължение към датата на подаване на исковата молба.

Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъи като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ) след уведомлението. След уведомяване до изтичане на 15 работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, дължи законна лихва за забава върху обезщетението за вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Следователно, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ изпада в забава след уведомяването си и дължи лихва първоначално за забавата на делинквента, а след това за собствената си забава. Дължимостта на лихвата, като законоустановена последица от забавата, не е обусловена от нарочното й предявяване в хода на рекламационното производство чл. 380 от КЗ. Достатъчно е застрахованото лице да предяви претенция пред застрахователя за обезщетение, а лихва върху обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ се дължи по силата на общото правило на чл. 86 от ЗЗД, поради изпадането на длъжника в забава. В този смисъл не могат да бъдат споделени решаващите мотиви на районния съд, че при предявяване на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ, застрахованият следва да впише началната дата, от което се претендира лихвата. Такова изискване не следва и от специалната уредба на КЗ относно начина на предявяване на вреди от застрахователно събитие.

На следващо място пропускът на застрахования да претендира мораторно обезщетение в предходно воденото между страните производство няма никакво отношение към забавата на застрахователя. Както се посочи по-горе, последният е изпадал за забава още с уведомяването си, и до погасява на задължението чрез плащане, или по друг начин, застрахованото лице разполага с притезание за последиците от забавата.

Следователно, като не заплатил изискуемо вземане за лихва , ответникът е станал повод завеждане на делото по см. на чл. 78, ал. 2 от ГПК и дължи разноски в полза на ищеца.

Пропускът на ищеца, обаче да предяви иск за мораторно обезщетение в предходно водния между страните процес, макар да няма значение касателно повода за делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, не може да не се отчете при преценката на съда за добросъвестното упражняване на процесуални права. Действително, ищецът е разполагал с процесуална възможност на предяви претенцията за обезщетение в 3 производството по т.д.№288/2025г. по описа на Варненски окръжен съд. За предявяването й в това производство страната не би дължала държавна такса. Не може да се сподели аргумента, че тъй като искът по т.д.№288/2025г. по описа на ВОС е заведен като частичен, ищецът не е могъл да иска обезщетение за забава върху пълния размер на дължимото му обезщетение. Предявяване на множество дела, черпещи основание от един и същ юридически факт не следва да се толерира, още повече когато, както се посочи по-горе, предявяването на вземането в предходния процес не би обременило ищеца с допълнителни разноски.

Ето защо, съдът намира, че посоченото процесуално поведение на ищеца следва да се съобрази при определяне размера на адв. възнаграждение. Същото следва да се редуцира до 180 евро, като се отчита допълнително, че производството е протекло в едно в едно открито съдебно заседание, както и че по делото са събрани само писмени доказателства. Според решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС минималните размери на адв. възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. не ограничават съда при преценката му за обоснования размер на възнаграждението.

В заключение съдът намира, че в полза на ищеца по делото се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро и държавна такса в размер на 103,79 евро. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него се присъдят разноски в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 8781/29.06.2026г. по гр.д. №10811/2025 по описа на Варненски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №1834/14.05.2026г.по гр.д. №10811/2025 по описа на ВРС, като ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *********************** сумата от 283,79 евро, представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в седмичен срок от съобщението при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4