Решение № 5599 от 30.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5599 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110149153 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 20.03.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Г. П. Г. за сумата 2006,14 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г.; сумата 232,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.22.02.2024г., сумата 45,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.м. април 2023г., сумата 8,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г.22.02.2024г. и против Г. Г. П. за сумата 501,53 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 58,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.- 22.02.2024г., сумата 11,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г.- 22.02.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 16490 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за 1 вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, ************************, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. П. Г. съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 2006,14 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************, за периода м. май 2021г.м. април 2023г.; сумата 232,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.22.02.2024г., сумата 45,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 8,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г.22.02.2024г. и по отношение на Г. Г. П. съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 501,53 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 58,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.- 22.02.2024г., сумата 11,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г.- 22.02.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. по ч.гр. дело № 16490 по 2 описа за 2024г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Г. П. Г. и Г. Г.

П., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответниците релевират доводи, че задължението е погасено чрез плащане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ от 19.02.1976г. се установява, че П.М.Д. и П.Х.Д. са придобили правото на собсвтенот върху недвижим имот- апартамент № ********************

На 10.01.1985г. П.Х.Д. се разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, като е прехвърлил същото на ответника Г. П. Г. и съпругата му К.Й. Г. срещу задължение за издръжка и гледане, за което е съставен н.а. № 31/ 10.01.1985г., т. I, дело № 25/ 1985г. Не се спори по делото и се установава от представения Акт за граждански брак № 392/ 22.07.1979г., че към сключване на договора Г. П. Г. и К.Й. Г. са били в граждански брак. Не е спорно, че П.Х.Д. е починал на 23,03,1985г.

На 27.03.2002г. между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: ******************** и "Т.С." ЕООД е сключен договор, по силата на който етажните собственици възложили на "Т.С." ЕООД извършването на услугата дялово разпределение. Договорът е сключен въз основа на решение на етажните собственици от 16.03.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1021587806/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1416,82 лева. От представената обща фактура № 1027864219/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1561,74 лева.

От представената разписка от 14.06.2024г. се установява, че на 14.06.2024г. ответниците са платили сумата 3700,66 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата 3 на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т.

42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Конретиката на случая сочи, че отв. Г. П. Г. е придобил правото на собственост върху имота по силата на правна сделка, а отв. Г. Г. П.- по силата на наследствено правоприемство.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответниците са собственици на процесния имот, поради което между страните съществува договорно правоотношение, съответно ответниците са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на решение на ОС на етажните собственици.

Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този 4 начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация.