Решение № 170 от 30.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Монтана, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630102640 по описа за 2025 година

Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143 и 146 ЗЗП, съединен с иск по чл.55 ЗЗД.

Ищецът Л. Л. Л. твърди, че на 28.02.2024 година сключила с ответника договор за паричен заем с №9887156011. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1100.00 лева (562.42 Евро). На 08.03.2024 година страните сключили анекс към договора, по силата на който на ищеца била отпусната допълнително сумата от 1000.00 лева (511.29 Евро). При сключване на договора, както и на анекса на ищеца била начислена допълнително и такса за бързо разглеждане.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, поради грешно посочен ГПР в договора. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Всичко това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор.

Претендира заплащане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Вивус БГ не взема становище по предявения иск.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 28.02.2024 година между тях бил сключен 1 договор за паричен заем №9887156011, по силата на който ищецът получил сумата от 511.29 Евро (а не както се твърди в исковата молба 1100 лева – 562.42 Евро). Заетата сума следвало да бъде върната в срок от 12 месеца. Според клаузите на договора ищецът следвало да заплати разсрочено с всяка от погасителните вноски и възнаграждение за услуга „бързо разглеждане“ в размер на 146.48 лева. На 08.03.2024 година страните сключили анекс към договора допълнително за сумата от 200.00 лева (не както се твърди в исковата молба за 1000.00 лева). Тъй като до момента задължението по първоначално сключения договор не било заплатено, страните се договорили, че кредитът е в размер на 1200.00 лева със срок за погасяване 30 дни, лихва в размер на 38.40 лева и такса за „бързо разглеждане“ в размер на 181.60 лева.

От представените по – горе писмени доказателства съдът обосновава извод, че между страните на 28.02.2024 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит, изменено с анекс от 08.03.2024 година. Отношенията между кредитора и заемателят са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно, като част от ГПР следва да се разглеждат и вменените задължения за заплащане на такса, независимо дали дължимостта й предхожда сключване на договора или не. Ясно е, че таксата е дължима като част от задължението по кредита и заплащането й е включено в погасителния план. С включването на таксата ГПР реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК (задължението по претендираните такси е почти половината от размера на отпуснатия заем и се дължи за срок от един месец). Напрактика се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, а посочената такса 2 е прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

С оглед този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените в производството разноски. Дължи заплащане и на възнаграждение в полза на адв.Е. И. за предоставена правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, която съдът определя на 300.00 Евро

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Л. Л. Л. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Райна Княгиня 3А и „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54 нищожността на договор за паричен заем №9887156011, сключен на 28.02.2024 година, изменен с анекс от 08.03.2024 година.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Л. Л. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Райна Княгиня 3А сумата от 27.56 Евро направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София, ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004 със съдебен адрес град Пловдив, ул.Борба 3 сумата от 300.00 Евро за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3