Решение № 487 от 09.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Варна , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500065 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 287951/09.12.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс – Е, ***, представлявано от Атанас

Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Н.Б., срещу Решение 261304/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 4229, по описа на РС-Варна за 2020г. , ГО, 51 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че С. Б. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул. „****“ № *, ат.

*, ап. *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, Варна

Тауърс – Е, сумата от 2 682,12 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № 1100321815 и абонатен № 0102607093, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, за която сума е издадена фактура № 0106133028/26.02.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за 1 установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение . Въззивното дружество сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника– въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.6. в размер на 13763,390 кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на 24.02.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 26.02.2020г. е издадена фактура № 0106133028 на стойност от 2 682,12 лв. за периода от 08.12.2017г. до 12.12.2019г.; потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.

Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ, чрез намеса в софтуера му, както и че натрупаните в скрития регистър киловати са преминали през процесния електромер, като същите са доставени и потребени от абоната. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, като същият е основание за издаване на становище за начисление на ел. енергия и фактура. В тази връзка твърди, че неправомерното вмешателство е установено от БИМ, а без значение е дали в протокола на „Електроразпределение Север“ АД не са вписани показанията на тарифа Т6.

Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установената между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.

Предвид всичко изложено в жалбата, въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признат за неоснователен предявеният от ищеца иск. Претендира и сторените разноски, включително 2 тези за адвокатско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е обосновано и правилно. Въззиваемият сочи, че доколкото е битов абонат, няма основание за отчет по тарифа 1.8.6, която тарифа не е предвидена да се използва за отчитане на консумирана електроенергия. Твърди, че от извършената проверка от БИМ не се е установило да са налице механични повреди, деформации или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на СТИ, а се касае за намеса в софтуера на електромера. При това положение счита, че корекционните процедури по чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ са неприложими.

Сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че няма техническа възможност да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа Т6, поради което е неясно как е определен периодът, в който е налице грешка. Твърди, че съгласно протокола от БИМ, СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия, като същевременно не се е установило посоченото в скрития регистър количество ел.енергия да е реално доставено и потребено от абоната в процесния период. Сочи, че процесното СТИ не е от типа „смарт“, поради което в отчетните регистри на ответното дружество не постъпва информация за потребената енергия, а проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол на показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Твърди, че доколкото не се е установило наличието на виновно поведение от негова страна, в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху СТИ, доколкото той няма физически и дистанционен достъп до него.

Въззиваемият сочи, че въззивникът не е доказал, че процесното количество електроенергия е действително доставено и потребено от него, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв.

Маринова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез адвокат Ч. поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по предявен о т С. Б. Л. срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 682,12 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. след 3 извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № 1100321815 и абонатен № 0102607093, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, за която сума е издадена фактура № 0106133028/26.02.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД.

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, по договор, който има с ответника “Електроразпределение Север” АД. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по клаузите на ПИКЕЕ и на ОУ на ДПЕЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна “Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл. 124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена ел.енергия в тарифа 1.8.6. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 12.12.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 7819183 на обект на ищеца, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, в присъствието на свидетеля С. Й.

Драганова. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 560709 и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 003559 и дневна тарифа – 013498. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1106063/12.12.2019г., който е подписан от служителите и свидетеля.

Видно от Констативен протокол № 257/13.02.2020 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа 6 – 13763,390 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия.

От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 24.02.2020 г. се установява, че е начислена общо 13 763 кВТч енергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. на обща стойност 2 682,12 лева, съобразно Фактура № 0106133028/26.02.2020 г., която е изпратена на 4 ищеца.

От констативен протокол № 1268427 от 07.12.2017 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за нощна тарифа – 001368 и дневна тарифа – 003493.

От протокол № 17246р-А-13/03.11.2017 г. от периодична проверка на СТИ, извършена от „ЕЛЛАБ България“ ООД, е видно, че към дата на проверката, показанията по тарифи 1 и 2 на електромера са аналогични с тези, посочени в протокола за неговото монтиране на електроснабдения адрес, но липсват данни за показанията по останалите тарифи към 03.11.2017 г.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 12.12.2019 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т6 количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от потребената електроенергия.