Решение № 305 от 27.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора И. Д. М. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600980 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано по частен протест на прокурор при ВРП срещу Определение № 2660/21.05.2026г. постановена от РС-Варна, 23 –ти състав, по НОХД № 1923/2026г., с което подс. А. И. П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата 1 072 евро, представляваща част от паричната равностойност на МПС л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК.

С протеста се иска въззивната инстанция да измени определението на първоинстанционния съд като неправилно и да бъде увеличена сумата, която подс. П. следва да заплати в полза на Държавата до пълния размер на равностойността на лекия автомобил. Изложени са съображения, че с атакувания съдебен акт е бил нарушен принципа на равнопоставеност, с което се допуска извършителите на едно и също престъпление да бъдат третирани по различен начин според това дали автомобилът е собственост на дееца или на трето лице. На следващо място се сочи, че законът не дава възможност да се определя заплащане на „ частична равностойност“ на превозното средство , или част от нея , респективно съразмерна част. Представителят на ВРП 1 счита, че прилагането на правото на Европейския съюз не може да води до съдебно създаване на нова санкционна конструкция, водеща до присъждане на произволно определена част от равностойността на превозното средство. В протеста се твърди още, че в атакувания акт не са изложени мотиви защо съразмерна част е определената 1/5 от равностойността на автомобила, като по този начин крайния резултат не следва от правна методика. Оспорена е и преценката на първоинстанционния съд на семейните и социалните обстоятелства, свързани с подсъдимия, на които е бил даден превес, като не е било отчетено управлението на автомобила след употреба на три вида наркотични вещества, което завишава степента на обществената опасност на деянието и дееца. Посочено е, че затрудненото имуществено положение може да има значение при изпълнение на акта, но не променя материалноправното основание за присъждане на сумата. Поради тези и други съображения се иска определението на ВРС да бъде изменено и А. П. да бъде осъден да заплати в полза на Държавата пълната парична равностойност на автомобила в размер на 5 360 евро.

В съдебно заседание прокурорът при Окръжна прокуратура - Варна поддържа частния протест на посочените в него основания, които допълва с произнасяне на Европейския съд по Решение № 655/2024г., съгласно което в тази хипотеза няма изискване на пропорционалност и съответност на мярката с деянието, както и необходимост от съобразяване с доходите или платежоспособността на лицето .

В съдебно заседание подс. П. , редовно призован се явява лично и адв. Ж. К., надлежно упълномощена и приет от съда. Адв. К. счита протеста за неоснователен, като счита, че определението на първоинстанционния съд правилно , обосновано и законосъобразно и съобразено с актуалната съдебна практика в тази насока. Поради това и моли то да бъде потвърдено Ос. лице П. изразява съжаление за деянието си и заявява, че е осъзнал грешката си. Лишаването му от право да управлява МПС довело до смяна на работата му, а баща му имал тежка диагноза. Поради това и моли за снизхождение.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намира депозираният протест за процесуално допустим, доколкото е подаден в законоустановения срок и от легитимна страна, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

С Определение № 401 /11.05.2026г. е било одобрено споразумение, с което подс. А. И. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и „Глоба“ в размер на 409,03 евро. Било му е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца, като е било зачетено времето , през което той е бил лишен 2 от това право по административен ред.

С Определение № 2660/ 21.05.2026 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1 от ПК по отношение на веществените доказателства. Постановил е на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК подс. П. да заплати една пета част от равностойността на лекия автомобил , послужил за извършване на престъплението по чл.343 „б“ ал.3 от НК , а именно сумата от 1 072 евро и 2,56 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Релевантните по делото факти, приети за установени от първоинстанционния съд, не се оспорват от страните и настоящият съд намира, че следва да бъде прието за безспорно, че МПС - лек автомобил марка „ Фолксваген пасат" с рег. № ******* е управлявано от подсъдимия след употреба на три вида наркотични вещества , както и че то не е негова собственост, а на св. Й. В. Я., с което П. живее на съпружески начала . Стойността на превозното средство също е била установена по безспорен начин в хода на досъдебното производство чрез назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза. В нея вещото лице подробно е описало използваната от него методика на оценяване, при която са били съобразени датата на производство на автомобила, техническите му характеристики и съответните пазарни цени , като е била изчислена средна пазарна цена именно в размер на 5 360 евро.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно частичното приложение на чл. 343 „б“ ал.5 от НК и намира възраженията в протеста за напълно основателни поради следните съображения:

В атакувания съдебен акт ВРС е приел, че съгласно българското законодателство отнемането на средството / предмета/ за извършване на престъплението не се разглежда като вид наказание, което е в противоречие с правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е направил анализ на понятието „ конфискация“ съгласно Директива 2014 / 42 ЕС , като съгласно практика на Съда на ЕС е приел, че отнемането на основание чл.53 от НК, респективно по чл.343 „б“ ал.5 от НК, попада в обхвата на понятието „ конфискация“ по правото на ЕС. Поради това и е приел, че следва да извърши преценка в настоящият случай налаганата на осъденото лице съвкупност от наказания е ли е пропорционална на тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено. Първоинстанционният съд е направил анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства- управление на МПС след употреба на три вида наркотични вещества, данни за налагани на осъденото лице наказания за нарушения на ЗДвП, безработна съпруга , две деца и болен баща, за които да се грижи. При тези данни, съобразявайки принципа за пропорционалност , решаващият съд е счел за съответно на тежестта на извършеното престъпление присъждането на част от паричната равностойност на лекия автомобил.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че този подход е неправилен.

3

Принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни, както и в трайната практика на СЕС. За да бъде обект на проверка този принцип, въпросната правна норма би следвало да е разписана като факултативна, даваща възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Разпоредбата на чл. 343 “б“ ал. 5 от НК обаче е с императивен характер и следва да бъде приложена от решаващия съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК. Съдът не е компетентен по негова преценка да реши дали да присъди и в каква част паричната равностойност на автомобила, когато той не е собственост на осъденото лице. В този смисъл неприлагането на предвидената в закона санкция в пълния й обем , обосновано с принципа на пропорционалността, се явява незаконосъобразно.

В подкрепа на това е и Решение по дело С-655/24 на Съда на ЕС. В него е дадено тълкуване относно приложимостта на Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС, като СЕС заключава, че престъпленията при управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества остават извън приложното поле на рамковото решение и Хартата. В този смисъл е приложимо националното законодателство, което императивно предвижда присъждане на равностойността на превозното средство, когато то не е собственост на осъденото лице, както е в случая.

Въззивният съдебен състав намира, че от законодателна гледна точка принципа за пропорционалност е спазен, тъй като предвидената в чл. 343 „б“ ал. 5 от НК санкция не представлява наказание по смисъла на чл. 37 от НК, а превантивна мярка. Тази мярка е приета като средство за превенция срещу престъпленията по транспорта, ограничаване на тежките пътнотранспортни произшествия, причинени от пияни и дрогирани водачи, както и техния рецидив, чрез отнемане на превозното средство или присъждане на неговата равностойност. Санкционната мярка преследва обществено полезна цел - да защити живота, здравето и сигурността на гражданите на пътя. В този смисъл законодателят безспорно е направил преценка относно пропорционалността, давайки превес на опазването на живота и здравето пред частната собственост върху превозно средство.

Поради изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон, т. к. присъждането на равностойността на превозното средство не е наказание по смисъла на наказателния закон, а императивно предвидена санкция за извършената противозаконна дейност.

Съставът на ВОС изцяло споделя доводите , изложени в протеста на ВРП относно неяснотата за това поради какви причини районният съд е приел, че следва да присъди една пета от стойността на автомобила. Изложените в определението доводи за наличие на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни 4 да мотивират направения от първоинстанционния съд извод в тази насока, доколкото от тяхното изброяване е видно, че е налице баланс между тях. В този смисъл основателен е упрекът в протеста на ВРП защо не е определена друга част от стойността на автомобила- една втора, една трета и т.н. Внимание заслужава и обстоятелството, че въпреки затрудненото материално положение на подсъдимия и че въпреки , че наказанието за деянието е определено при условията на чл.55 от НК, то на същия е било наложено и наказание „Глоба“, което в хипотезата на чл.55 ал.3 от НК може и да не се наложи.

С оглед на изложеното до тук настоящият въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде изменен, като А. П. следва да бъде осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил в пълен размер, а именно 5 360 евро.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 2660/21.05.2026г. постановено от РС-Варна, 23 –ти състав, по НОХД № 1923/2026г., с което подс. А. И. П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата 1 072 евро, представляваща част от паричната равностойност на МПС л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, като ОСЪЖДА А. И. П. да заплати в полза на Държавата 5 360 евро, представляващи паричната равностойност на МПС л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5