Решение № 146 от 10.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. *, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251600600242 по описа за 2025 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 16/13.05.2025 г. по НЧХД № 457/2024 г. на РС * подсъдимият Л.Й. от гр. * бил признат за виновен в това, че на 27.10.2024 г. около 14ч. в гр. *, в двора на дома на тъжителката В.И. от гр.*, находящ се на ул. „*“ №*, нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясна раменна става, разкъсно-контузна рана на дясна длан и охлузване на дясна коленна става, които увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК; На оснoвание чл.78а, ал.1 от НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., която да заплати в полза на държавата; Признал подсъдимия Л.Й. за невиновен в това да е извършил престъплението в съучастие със сина си Т.П., като го оправдал по повдигнатото му обвинение във вр. с чл.20, ал.2 от НК; Признал подсъдимия Т.П. от гр. *, за невиновен в това, че на 27.10.2024 г. около 14ч. в гр. *, в съучастие, като съизвършител с баща си Л.Й. от гр.*, в двора на дома на тъжител ката В.И. от гр.*, находящ се на ул. „*“ №*, и е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясно раменна става, разкъсно -контузна рана на дясна длан и охлузване на дясна коленна става, които увреждания са и причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК; Осъдил подсъдимият Л.Й. да заплати на гражданската ищца В.И.

1 от гр.*, сумата от 1 000 лв., представляващи неимуществени вреди за причинените и с престъпното деяние болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск в останалата му част над уважения размер от 1 000лв до претендирания такъв от 2 000лв, както и предявеният граждански иск солидарно против втория подсъдим Т.П., като неоснователен и недоказан; Възложил направените разноски по делото в тежест на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана в осъдителната част от подсъдимия Л.Й., чрез упълномощения му защитник – адв. В. И. - МАК, с оплаквания, че присъдата е несправедлива и постановена без да е направен пълен и всестранен анализ на събраните доказателства. Моли съдa да признае подсъдимия за невиновен и да бъде отхвърлен уважения граждански иск.

Жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник.

Въззиваемата страна чрез адв. П. счита постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Моли за присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова с оправдателен диспозитив и отхвърляне на гражданския иск. Навежда доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Моли за присъждане на разноски.

В последната си дума жалбоподателят пледира, че е невинен и не е нанасял побои тъжителката.

Окръжен съд *, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество – същата е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС *. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред и във възможния обем писмени и гласни доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване, назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Л.Й. е признат за виновен в това, че на на 27.10.2024 г. около 14ч. в гр. *, в двора на дома на тъжителката В.И. от гр.*, находящ се на ул. „*“ №*, нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясна раменна става, разкъсно-контузна рана на дясна длан 2 и охлузване на дясна коленна става, които увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Безспорно установената фактическа обстановка по случая е следната:

Страните по делото живеят на една и съща улица в съседни имоти, като от години се намират в лоши междусъседски отношения. Подсъдимите са баща и син и живеят на ул. „*“ №*, а частната тъжителка - в общинско жилище, намиращо се на административен адрес: ул. „*“ №*. Във връзка с влошените им отношения има подавани множество жалби до Кмета на Община * и Началника на РУ гр.*. Един от последните проблеми между страните е изтичането на отпадни води от имота на частната тъжителка към имота, собственост на първия подсъдим.

На 27.10.2024 г. около 10 ч. И. била на двора си, като метяла с метла и вода, като в този момент св. В. Й.а - съпруга на първия подсъдим и майка на втория, виждайки, че съседката отново измита отпадните води от двора си в посока техния имот, започнала да я снима с мобилния си телефон. И. забелязала, че я снима и започнала да обижда нея и семейството , знаейки, че синът на Й.а /вторият подсъдим/ е тежко болен, като отправила клетви по негов адрес. Св. Й.а се прибрала в дома си и позвънила в 10:16 ч. на тел. 112, като подала сигнал за обидните думи на съседката си, отправени по адрес на сина . Дежурният оператор я насочил да подаде жалба в РУ гр.*, при което след разговора св. Й.а на 27.10.2024г. депозирала молба-жалба в РУ *, въз основа на която впоследствие била образувана преписка № 29400016094/2024г. по описа на РУ *, респ. вх.№*359/24г. по описа на РП *.

По-късно, около обяд на същият ден свидетелят В.Г., минавал по тяхната улица, за да си наточи вода от близката чешма, когато бил помолен от частната тъжителка да помогне, изхвърляйки боклука от двора и до близкия контейнер. Св. Г. взел подадения от тъжителката плик с отпадъци и се запътил към контейнера, като излизайки от двора на улицата забелязал спрян лек автомобил, в който имало трима мъже - шофьора, подсъдимият Л. П. и още един мъж, за който св. Г. твърди, че не е категоричен кой е този мъж.

Излизайки от двора на тъжителката, св. Г. се разминал с подсъдимия П. и още един мъж, които влезли в двора на И., карайки се с нея на висок тон, тъй като последната използвала обидни думи и ругатни по отношение на тяхното семейство и болния им син. След като изхвърлил боклука Г. се върнал в двора на тъжителката, като П. вече не бил там, а тъжителката му споделила, че в двора си е била блъсната от двамата мъже и му показала окървавената си дясна ръка, която превързала сама. В този момент в двора на имота била малолетната внучка С.И., която е на 11 години, по данни на баба .

След случилото се тъжителката позвънила на дъщеря си св. С. И., като разказала, че била пребита от подсъдимите и потърсила помощ от нея. Св. И. помолила своя близък приятел св.Т.М. да я откара с личния си автомобил до дома на майка .

3

Пристигайки на адреса, св. С. И. и св.М. видели кръв по стълбите, водещи към къщата, а вътре намерили и тъжителката, която плачела и споделила, че е била блъсната от подсъдимите, вследствие на което паднала и си ожулила едното коляно, а дланта на дясната ръка била порязана на ламарината, върху която паднала на двора. Св.И. казала на племенницата си - малолетната С. да се обади на тел. 112 и да съобщи за случилото се. Обаждането било регистрирано на тел. 112 в 12:53ч. като междусъседски скандал, като същото било предадено на дежурния ОДЧ при РУ гр. *.

Видно от приложения към приобщената преписка Протокол за предупреждение от 27.10.2024 г. на същата дата полицейският служител А. П. в присъствието на св. Ц.В. и подс. Л. П. изготвил Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, с който разпоредил П. да не нанася физически и психически тормоз и да не отправя обидни думи и заплахи по отношение на тъжителката, а всички спорни въпроси да се решават по законно установения ред. Въпросният протокол бил връчен и подписан от подс. П. в 14:15ч. на същата дата. В този ден вторият подсъдим Т. П. следвало да отпътува за град * за продължаване на лечението си в болнично заведение. Видно от изготвената Епикриза от Болница „Т.“ гр.* П. е постъпил на лечение на 17.10.2024г. и изписан на 19.11.2024г. с диагноза „Карцином на ГЕВ.Състояние след ФГС с биопсия. Неоадювантна съчетана лъчехимиотерапия. Z 51.0 Курс радиотерапия /поддържащ/.“

На следващия ден – 28.10.2024 г. тъжителката посетила Бърза помощ при МБАЛ гр.* и била прегледана от д-р В.Р. - хирург, който изготвил Медицинско свидетелство от същата дата, в което описал установените при медицински преглед увреждания.

В хода на съдебното следствие била назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза от вещо лице д-р П.Г. по писмени данни, от заключението на която е видно, че И. е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на дясно раменна става; рана на дясна длан, охлузване на дясно колянна става, като всички те е възможно да са в резултат на удари от/върху тъп предмет – непритежаващ остър връх и/или режещ ръб, каквито е възможно да са ръка, юмрук, бутане, блъскане, както и падане от собствен ръст. Поради липса на подробно и детайлно морфологично описание не е възможно да се даде отговор на механизма на причиняване. Получените увреждания са причинили на В. И. разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване две-три седмици до месец.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, като първостепенният съд правилно е кредитирал с доверие приетото експертно заключение по изготвената СМЕ в хода на съдебното следствие.

Правилно РС * е дал вяра на свидетелските показания на В.Г., С. И. и Т.М. като взаимосвързани, както помежду си, така и с останалите писмени доказателства, събрани по делото. Настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че макар и да не са очевидци на инцидента, всеки от свидетелите е 4 присъствал или непосредствено преди, или след него. Свидетелските показания на С. И. – дъщеря на тъжителката и Т.М. – близък до С. И., следва да се анализират като заинтересовани лица, но предвид факта, че дават сведения за фактическата обстановка след инцидента, която изцяло се допълва от медицинските документи по делото, въззивният съд ги кредитира изцяло досежно установеното физическо състояние на тъжителката.

ОС * споделя кредитирането на свидетелските показания на В.Г., като следва да отбележи, че В.Г. познава и двете страни от дълги години, не се намира в роднински връзки с никой, незаинтересовано лице е.

Правилно контролираният съд не кредитирал показанията на свидетелите В. Й.а и П. П.. Й.а и П. са в родствени отношения с подсъдимите и е налице индиция за заинтересованост и при двамата. Показанията на Й.а относно часовете на заминаване за град * противоречат на часа на връчване на протокол за предупреждение от полицейските служители – 14:15 часа. В разпита си посочва, че около 12:30-13 без нещо часа са тръгнали обратно за град * на 27.10.2024 г. във връзка с лечението на втория подсъдим. П. П. е син на Л. Й. и брат на другия подсъдим и също свидетелства, че в 12:30 часа е помогнал за натоварването на брат му в колата, като след това отпътуват за гр.

*. И двамата отричат Й. да е влизал в двора на тъжителката и да е имало инцидент.