Определение № 345 от 06.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно разпореждане №1570/22.06.2026 год. на Председателя на 1- во г.о. на ВКС, ГК, е изпратена по компетентност на настоящия съд преписка вх.

№ 12857/17.06.2026 год. по описа на ВКС. Преписката съдържа частна жалба вх.№ 9173/30.04.2026 год. по описа на Бургаския окръжен съд, подадена от И. Д. В., чрез адв. А. С. - *АК, срещу определение № 969/01.04.2026 год. по ч.гр.д.№ 436/2026 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 5738/19.12.2025 год.

/грешно посочена в определението на БОС като частна жалба вх.№ 485/17.02.2021 год./, подадена от И. Д. В. чрез адв. С., срещу определение № 712/24.11.2025 год. по гр.д.№ 344/2025 год. по описа на РС - Поморие, в частите, с които е прекратено производството по предявения от нея иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД относно сделка за замяна, а другият иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД относно сделка за учредяване на право на ползване, не е приет за разглеждане по делото.

На осн. чл.274, ал.2 от ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба вх.№ 9173/30.04.2026 год. по описа на Бургаския окръжен съд, която неправилно е била подадена до ВКС, е настоящият съд в качеството на въззивна инстанция по преграждащо определение на окръжния съд постановено от него като въззивна инстанция, с което сезиращата последния частна жалба не е била разгледана по същество, а е счетена за недопустима.

С определение № 288/25.06.2026 год. производството по подадената частна жалба е оставено без движение, като са дадени указания за отстраняване на нередовности относно представителството на частната 1 жалбоподателка, които са отстранени в дадения срок, поради което към момента липсват пречки за произнасяне по частната жалба.

В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост, липса на изложени мотиви по възраженията на частния жалбоподател, нарушения на материалния и процесуалния закон и противоречие с практиката на ВКС. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по същество на частната жалба, алтернативно - за връщане на делото на Поморийския районен съд с указания за приемане на двата ИУИ за съвместно разглеждане в делбеното производство.

Отговори по частната жалба не са постъпили.

Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, от името на легитимирана за обжалване страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд съдебен акт, поради което е ДОПУСТМА.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество, честната жалба е

ЧАСТИЧНО

От приложената преписка се установява, че М. В. Д. е предявил пред Поморийския районен съд срещу К. Д. В., И. В. Д., И. В. Н., и И. Д. В. иск за делба на съсобствения им недвижим имот, представляващ поземлен имот ************************ по КККР на гр. П., с твърдение, че е собственик на 1/2 ид.ч. този имот. Съделителят - ищец М. В. Д. извежда материалната си легитимацията от сделка за замяна по н.а.

******************************************, като твърди, че всеки от останалите съделители- ответници е собственик на по 1/8 ид.ч. от имота.

Видно от доказателствата към исковата молба, със сделка по замяна, обективирана в н.а. *********************, сключена между М. В. Д. от една страна и Д. Г. А. и Л. Г. Н. - от друга страна, първият е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от делбения имот, срещу което е прехвърлил в собственост на другите две лица свой собствен недвижим имот-самостоятелен обект в сграда.

Установено е по делото, че със сделка обективирана в последващ нотариален акт № 94/19.03.2025 г., М. В. Д. е учредил на майка си М. И. В. пожизнено, безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху собствената си ид.ч. от делбения имот.

С отговора на исковата молба ответницата И. Д. В. се е противопоставила на правото на ищеца да участва в делбата, като е предявила два инцидентни установителни иска /ИУИ/ по реда на чл. 212 от ГПК:

1. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗС за установяване нищожността поради заобикаляне на закона на договора за замяна, с който Д. Г. А. и Л. Г. Н. са се разпоредили в полза на ищеца М. В. Д. с притежаваните от тях идеални части от процесния делбен имот, като е 2 направено искане по делото да бъдат конституирани и прехвърлителите Д. Г.

А. и Л. Г. Н., и

2. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, за установяване нищожността поради заобикаляне на закона на договора за учредяване на право на ползване, обективиран в нотариален акт ***********, с който М. В. Д. е учредил на ответницата по този иск и негова майка М. И. В. пожизнено, безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху собствената си ид.ч. от делбения имот.

С определение № 712/24.11.2025 год. по гр.д.№ 344/2025 год., Бургаският районен съд е приел, че е надлежно сезиран с иска за делба, а по отношение на предявените инцидентни установителни искове /ИУИ/ е посочено и прието следното:

1. Прието е, че разрешаването на спора по първия ИУИ – за установяване на нищожност на договора за замяна поради заобикаляне на закона, има значение за изхода на делбеното дело, но искът е недопустим, тъй като ищцата по този иск не е предявила в срока по чл.33, ал.2 от ЗС иск за изкупуване, поради което няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, от която М. Д. черпи права и по този иск производството по делото следва да бъде прекратено, поради неговата недопустимост.

2. За втория ИУИ – за нищожност поради заобикаляне на закона на договора за учредяване на право на ползване, обективиран в нотариален акт ********** е прието, че от оспореното правоотношение с този иск не зависи изхода от делбеното производството, поради което не са налице обстоятелства по чл. 212 от ГПК и искът не следва да се приема за съвместно разглеждане с иска за делба.

Видно е, че подходът на районния съд по отношение на двата предявени ИУИ е различен. По първия ИУИ производството е прекратено поради недопустимост на иска, а вторият ИУИ не е приет за съвместно разглеждане в делбения процес поради липсата на предпоставки по чл. 212 от ГПК.

Настоящият съд споделя извода на окръжния съд, че определението на съда, с което е отказано приемане за разглеждане ведно с главния иск на обективно съединен инцидентен установителен иск, не подлежи на самостоятелно обжалване, като в този смисъл с обжалваното определение е цитирана и константната практика на ВКС, сочеща, че неприемането за разглеждане на предявен ИУИ ведно с главен иск в едно производство, не препятства разглеждането на този иск в друго производство - респ. такова определение не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, предл.1 от ГПК. В случая обаче, на осн. чл.212 вр. чл.210, ал.2 от ГПК, само ИУИ по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД – за установяване на нищожност на договор за учредяване на право на ползване, не е приет за разглеждане от районния съд. По отношение на другия предявен ИУИ с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД за установяване на нищожността на договора за замяна, районният 3 съд е извършил различни процесуални действия - за да прекрати производството по този иск районният съд е приел, че е редовно сезиран с него, но е счел, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. За този ИУИ районният съд не е постановил, че не го приема за съвместно разглеждане в делбеното дело, като е коментирал процесуалните предпоставки за неговата допустимост, което няма задължения и правомощия да прави, в случай че волята му е била да не го приема за разглеждане по делбеното дело. Ето защо, настоящият съд намира, че в частта, с която районният съд е приел предявения ИУИ за нищожност на договора за замяна за недопустим поради липсата на правен интерес и по този иск, на това основание, е прекратено производството по делото, е налице произнасяне по иск, с който съдът е приел, че е редовно сезиран - респ. обжалването на определението на районния съд в прекратителната му част по този иск с частна жалба пред Бургаския окръжен съд се явява допустимо, тъй като прекратителното определение в тази част, се явява преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, пр.1 от ГПК. Тези изводи следват както от последователността на мотивите на районния съд изложени в определението обжалвано пред БОС, които ясно разграничават валидно сезиращия, но приет за недопустим поради липсата на правен интерес инцидентен установителен иск, от другия, за когото е счетено, че въобще не следва да се приема за разглеждане в делбеното производство, така и от кореспондиращите на мотивите два различни диспозитива за всеки от двата ИУИ. Съгласно процесуалните правила по ГПК, съдът може да се произнесе за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за допустимостта на ИУИ, само след като е преценил, че е надлежно сезиран с този иск. Ако съдът откаже да разгледа ИУИ заедно с главния иск, преценката и произнасянето за допустимост на ИУИ, е извън неговата компетентност. В случая прекратяването относно ИУИ за нищожност на договора за замяна, е извършено след обсъждане от страна на районния съд на процесуалните предпоставки за неговата допустимост, поради което и противно на приетото от окръжния съд, не може да се направи извод, че определението на районния съд в частта, с която е прекратено производството по единия от двата ИУИ, представлява отказ по чл.212 от ГПК този ИУИ да бъде приет за съвместно разглеждане в делбеното производство.

Предвид изложеното по-горе, при служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното определение /ТР 6/15.01.2019 год. по ТД 6/2017 год. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съд намира, че същото е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба подадена до Бургаския окръжен съд срещу определение № 712 от 24.11.2025 г., постановено по гр. дело № 344/2025 г. по описа на РС - Поморие, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от И. Д. В. против М. В. Д., Д. Г. А. и Л. Г. Н., инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр.с чл.

33, ал. 1 от ЗС, за установяване нищожността поради заобикаляне на закона на договора за замяна. В тази част обжалваното определение 4 следва да бъде отменено, а делото – върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по същество на частната жалба.

В останалата част, с която частната жалба подадена до Бургаския окръжен съд е била оставена без разглеждане в частта относно неприемането за разглеждане в делбеното дело на втория предявен ИУИ, тъй като не е налице преграждащо определение на районния съд, подлежащо на самостоятелно обжалване, определението постановено от Бургаския окръжен съд е правилно, поради което в тази част, частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

В частта, с която частната жалба се оставя без уважение, на практика се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд постановено като въззивна инстанция в хипотезата на чл. 274, ал. 1 предл. 1 от ГПК, поради което ТР № 2/23.06.2022 год. по ТД 2/2018 год. на ОСГТК на ВКС, засягащо хипотези по чл. 274, ал. 1 предл. 2 от ГПК, не намира приложение и в тази част настоящото определение подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 969/01.04.2026 год. по ч.гр.д.№ 436/2026 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 5738/19.12.2025 год., /погрешно посочена с вх. № 485 от 17.02.2021г./ подадена от И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ж.к. М. **, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, чрез упълномощения й процесуален представител адв. А. С. - *АК против определение № 712 от 24.11.2025 г., постановено по гр. дело № 344/2025 г. по описа на РС - Поморие, В ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от И. Д. В. против М. В. Д., Д. Г. А. и Л. Г. Н., на основание чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр.с чл. 33, ал. 1 от ЗС за установяване нищожността поради заобикаляне на закона на договора за замяна, с който Д. Г. А. и Л. Г. Н. са се разпоредили в полза на ищеца М. В. Д., с притежаваната от тях ид.ч. от процесния делбен имот, КАТО,