Решение № 1724 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1724 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100513203 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14974/13.09.2023 г., постановено по гр.д. № 34 838/2021 г. на СРС, ГО, 143 състав, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от Б. Г. Г. против „Първа инвестиционна банка” АД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатена от ищеца договорна неустойка по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот между ищеца и трето за спора лице от 03.11.2016 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника - банката, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на права - завеждане от банката на недопустимо заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС, снабдяване с ИЛ и налагане на възбрана на недвижим имот на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2017 г., до окончателното плащане на присъдените суми.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 277092/05.10.2023 г. на Б. Г. Г. срещу решениет о . Излага, че районният съд неправилно е приел за недоказано предварителният договор от м. 11.2016 да е сключен преди налагането на възбраната на 17.01.2027 г. поради недостоверност на датата на договора. Посочената в предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот между ищеца и трето за спора лице дата 03.11.2016 г. била достоверна. Договорът от 03.11.2016 г. бил сключен преди налагане на възбраната. Именно наличието на вписана възбрана върху имота, предмет на договора, довело до разваляне на същия от купувача Н.П.Н..

1

Обещателят по договора /ищецът и сега въззивник/ заплатил неустойка на купувача Н.П.Н.. Заплащането на сумата от 5 000 евро било пряко свързано с недобросъвестното упражняване на правата на банката, която завела заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС при положение, че за същите претенции е била ищец по насрещен иск по по-рано заведеното дело № 21112/2015 г. по описа на СРС. Именно по ИД, образувано по ИЛ, издаден по заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС, била наложена възбраната, довела до разваляне на предварителния договор от 03.11.2016 г. Сочи, че достоверността на датата на сключване на предварителния договор - 03.11.2016 г., се установявала от покана за разваляне на същия и от платежно нареждане от ищеца към Н.П.Н. за сумата на неустойката.

Сочи, че при оспорена от ответника и сега въззиваем достоверност на датата на договора СРС неправилно е оставил без уважение искането на ищеца да бъде разпитан свидетел относно датата на сключване на договора. Моли по тези доводи на осн. чл.

266 ГПК да бъде допуснат до разпит един свидетел относно датата на сключване на предварителния договор.

СГС е допуснал свидетеля до разпит за доказване на достоверната дата на сключването му поради допуснато от СРС процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане събирането на гласни доказателствени средства. Свидетелят е бил поискан за установяване на достоверната датата на договора, а не на неговите съществени елементи, в който случай би била приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т.

3 ГПК.

Въззиваемият ПИБ АД подава отговор на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Оспорва от нот. покана за разваляне на договора да се установявала датата на сключване на договора, понеже е заверена единствено датата на представяне на поканата пред нотариус. Поддържа оспорването относно достоверността на датата на предварителния договор; оспорва той да е сключен преди налагане на възбраната на 17.01.2017 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно решението следва да бъде потвърдено.

Предявен е от Б. Г. Г. против „Първа инвестиционна банка” АД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатена от ищеца договорна неустойка по развален предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот между ищеца и трето за спора лице от 03.11.2016 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника банката, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на права завеждане от банката на недопустимо заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС, снабдяване с ИЛ и налагане на възбрана на недвижим имот на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2017 г., до окончателното плащане на присъдените суми.

Ищецът твърди, че е бил ответник по насрещен иск по гр.д. № 21 112/2015 г. по 2 описа на СРС. С този насрещен иск банката ПИБ АД е претендирала от Б. Г. суми по договор за банков кредит от 07.07.2008 г., а именно сумата от 639,17лв. - просрочена главница, и 269,97 - лихва за периода от 07.06.201З г. до 16.06.2015 г.

Производството по гр.д. № 21 112/2015 г. по описа на СРС било висящо когато банката недобросъвестно завела относно същите претенции по договора за кредит срещу Б. Г. второ дело - заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС. Това производство било недопустимо на осн. чл. 126 ГПК, а банката действала недобросъвестно при образуването му и при реализиране на правата си по издадения ИЛ. По ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС била издадена заповед за незабавно изпълнение, според която Б. Г. да заплати на банката сумата от 639,17лв. просрочена главница. Относно дължимостта на тази сума било висящо по-рано образуваното п о гр.д. № 21 112/2015 г. по описа на СРС. По ч.гр.д. № 46 334/2016 г. бил издаден ИЛ и било образувано изпълнително дело № 3963/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

Именно по това ИД на дата 17.01.2017 г. била наложена възбрана върху имот, собственост на ищеца, а именно ½ ид.ч. от ап. № 5 в гр. София, ул. „******* с площ 72,41 кв.м. Налагането на тази възбрана и записите за нея в СлВп накърнили правната сфера на ищеца. Банката завела искове по чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС.

Било образувано гр.д. № 12 280/2017 г. по описа на СРС, което било висящо до 17.05.2017 г. Банката оттеглила исковете по чл. 422 ГПК през м. 04.2017 г. и пр-вото по делото било прекратено, а Заповедта обезсилена с определение от 20.04.2017 г. по гр.д.

№ 12 280/2017 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че п р е д и налагане на възбраната сключил като обещател /продавач/ с купувача Н.Н. предварителен договор за покупко-продажба на имота, върху който впоследствие е наложена възбраната - ап. № 5 в гр. София, ул. „******* с площ 72,41 кв.м. Договорът бил от дата 03.11.2016 г. Бил заплатен в полза на обещателя задатък от 5000 евро. Поради наличието на вписана възбрана купувачът Н.Н. развалил договора с покана от 22.02.2017 г. Ищецът и обещател по договора заплатил на купувача Н.Н. неустойка в размер на двойния размер на задатъка или сумата от 10 000 евро на 11.05.2017 г.

Претендира сумата от 5000 евро – част от заплатената неустойка, от банката при твърдения за осъществено деликтно поведение. Твърди, че банката недобросъвестно упражнила права, а именно завела недопустимо /втора по ред претенция/ заповедно ч.гр.д. № 46 334/2016 г. по описа на СРС, снабдила се с ИЛ и наложила на възбрана на недвижим имот на 17.01.2017 г.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден в срок / дата пощ. кл.

10.09.2018 г., като 09.09.2018 г. е неделя/ оспорва иска. Оспорва да е налице плащане на неустойка, оспорва достоверността на дата на предварителния договор. Твърди, че същият е сключен след налагане на възбраната на 17.01.2017 г., а в него е записана поранна дата, неотговаряща на действителната, в ущърб на ответника.

Установява се следното от събраните по делото доказателства. В производството пред СГС е допуснат до разпит свидетел относно достоверността на датата на сключване на предварителния договор за покупко - продажба. Съгласно Решение № 50276 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2021 г., IV г. о. предварителният договор за покупко – продажба е частен документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му; ответникът /банката/ се явява 3 трето лице по см. на чл. 181 ГПК, т.к. документът й се противопоставя и не е участвала при подписването му. Следователно в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа /или на ищеца Г./, е да докаже с всякакви доказателствени средства достоверната дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Установява се от представените преписи от граждански дела, че гр.д. № 21 112/2015 г. по описа на СРС /л. 96 – л. 111/ е образувано по предявени от Б. Г. против банката ПИБ АД искове по чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за кредит от 07.07.2008 г. По делото в срока по чл. 131 ГПК банката е предявила срещу Б. Г. насрещни осъдителни искове за заплащане на суми по договора за банков кредит от 07.07.2008 г., а именно сумата от 639,17 лв. - просрочена главница, и 269,97 - лихва за периода от 07.06.201З г. до 16.06.2015 г. Насрещните искове са заведени най-късно на 07.04.2016 г. видно от протокол на л. 100. Делото е било висящо, вкл. по насрещните искове, до дата 02.11.2017 г., когато решение от 09.10.2017 г. по гр.д. № 21 112/2015 г. /л. 27/ влиза в сила. С него се уважават главните искове по чл. 55 ЗЗД и се отхвърлят насрещните искове на банката срещу Г..

Въпреки наличието на висящ процес относно претендираните от банката суми, а именно сумата от 639,17лв. - просрочена главница, и 269,97 - лихва за периода от 07.06.201З г. до 16.06.2015 г., то тя е завела повторно същите претенции по заповедно дело. Производството по него действително се е явявало недопустимо на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК. Банката е завела заповедно дело на 17.08.2016 г. или след завеждане на насрещните искове по гр.д. № 21 112/2015 г. и докато то е било висящо.

Заповедното дело е ч.гр. № 46 334/2016 г. по описа на СРС /л. 74 – л. 95/, по което е издадена ЗНИ от 14.09.2016 г. и ИЛ от 14.09.2016 г.

По-късно са заведени и искове по чл. 422 ГПК за установяване вземанията по заповедта – гр.д. № 12 280/2017 г. по описа на СРС /л. 112- л. 134/, което е било висящо до 17.05.2017 г. На тази дата 17.05.2017 г. влиза в сила прекратително определение от 20.04.2017 г. по гр.д. № 12280/2017 г. по описа на СРС, с което производството се прекратява поради оттегляне на исковете и се обезсилва ЗНИ по ч.гр.д. № 46334/2016 г. по описа на СРС.

Или установява се, че в периода от 17.08.2016 г./завеждане на ч.гр.дело № 46334/2016 г./ до 17.05.2017 г./прекратяване на гр.д. № 12280/2017 г. по описа на СРС/ банката кредитор по договор за банков кредит от 07.07.2008 г. е поддържала съдебно претенции относно суми, за които е било висящо по-рано образувано дело - гр.д. № 21 112/2015 г. Това дело гр.д. № 21 112/2015 г. е било висящо до 02.11.2017 г., когато с влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо претенциите на банката са отхвърлени като неоснователни.

Именно по издадения по ч.гр.д. № 46334/2016 г. по описа на СРС изп. лист от 14.09.2016 г. от банката е образувала против Г. изпълнително дело № 3963/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я. /л. 155- л. 307/. ИД е образувано на дата 30.11.2016 г. ПДИ е връчено на 19.12.2016 г.