Решение № 234 от 27.03.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 940/2024
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Татяна Димитрова Богоева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 13, ал. 1 и ал. 4 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10, 11 и 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10, 11 и 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10, 11 и 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100940 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х.
М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, против И. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че И. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1599/2023 г., а именно сумата в общ размер от 947,08 лв., формирана както следва: главница в размер на 800, 00 лв. по договора за паричен заем; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 54.04 лв. за периода от 17.09.2018 г до 17.12.2018 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 93.04 лв. за период от 17.12.2018 г. до 31.07.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се, в исковата молба, че на 17.09.2018 година И. Г. Я., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 212701 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в срок до 17.12.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.25 %.
Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки 1 от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сочи се, че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Навежда се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 212701 на 17.09.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Навежда се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните, като се твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което се обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Посочва се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява ответника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Навежда се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон, а съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, се иска да бъде прието, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Твърди се, че ответникът И. Г. Я., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, за което длъжникът е уведомен на посочения от него настоящ адрес на дата 24.08.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
2
Навежда се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика се посочва, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което според ответника същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако се приеме от съда, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, се иска да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като в тази насока се цитира съдебна практика (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).
Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С Разпореждане № 1425/14.05.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено лично на същия на 02.10.2024 година.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор.
С Определение № 2347/19.11.2024 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, в което изразява становище, че поддържа депозираната искова молба. По същество моли за уважаване на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът с Разпореждане № 1584/04.08.2023 година е отхвърлил заявление, подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***В, ап. 3, представлявано от законните представители Х. М.
М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д. Т., срещу И. Г. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 232,22 лв. /двеста тридесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - неплатени дължими такси; сумата от 330,96 лв. /триста и тридесет лева и деветдесет и шест стотинки/- неустойка по чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит и е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***В, ап. 3, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д. Т., срещу длъжника И. Г. Я., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., за следните суми: сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № 212701 от 17.09.2018 година между „Сити Кеш“ ООД и И. Г. Я., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, за което длъжникът е уведомен; сумата от 54, 04 лв.
/петдесет и четири лева и четири стотинки/ - дължима договорна лихва за периода 17.09.2018 година до 17.12.2018 година; сумата от 93,04 лв. /деветдесет и три лева и четири стотинки/ - дължима се законна лихва за забава за периода 17.12.2018 година до 31.07.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 03.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 18, 94 лв. /осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - държавна такса; сумата от 31, 35 лв. /тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на постановеното разпореждане е издадена Заповед № 709/04.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за цитираните в разпореждането суми.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане № 908/26.03.2024 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок.