Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 14.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 447/2021
Вид
Решение № 132
Подписан
14.10.2021
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.16 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 433, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000447 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** – чрез неговия пълномощник адв. Д.Д. против решение №260126/23.11.2020г., постановено по търг.д. № 17/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА с която е осъден АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** да заплати на З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

**** сумата 26 000 лева – част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът по регресния иск З.а.д.

"Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А., настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено от АЛ. АС. М. при управление на МПС с неизправна спирачна система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ. АС. АС.

1

ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. сумата 26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на плащането на застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане, както и да заплати сумата 1040 лева – разноски по регресния иск за държавна такса. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи извод за наличие на техническа неизправност в управлявания от жалбоподателя лек автомобил и за причинна връзка между евентуалната техническа неизправност на автомобила и настъпилото ПТП. Моли съда да отмени решението в посочената обжалвана част и да отхвърли предявения регресен иск.

Въззиваемата страна З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е и жалба от З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** против Решение №260135 от 06.04.2021г., постановено по т.д. №17/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение като бъдат присъдени и лихвите по обратния иск върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г. до датата на плащането и в полза на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. от З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", при условие че и след като дружеството я заплати в полза на ищцата по главния иск.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно и моли съда да го отмени като осъди АЛ. АС. М. да заплати лихвите по обратния иск върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г. до датата на плащането и в полза на ЕМ. АС. АС. при условие че и след като дружеството я заплати на ищцата.

Постъпил е отговор от ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС.

- чрез упълномощения представител адв. М.Д. по жалбата на З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", с който се изразява становище за нейната неоснователност.

2

Третото лице – помагач О. К. не взима становище по жалбите.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предмет на въззивното производство е само частта от основното решение, която касае произнасянето по регресния иск на застрахователното дружество против прекия причинител на увреждането и решението по чл.250 от ГПК, което касае допълване на произнасянето по същата регресна претенция. В останалата част по предявения главен иск на увреденото лице против застрахователя решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Иск с правна квалификация чл.500 от Кодекса за застраховането.

Касае се за регресна претенция на застрахователя против прекия причинител на ПТП, извършено в хипотезата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ – водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." твърди, че на 25.01.2017 г. около 7.30 ч. на път **-*****, км *****, на кръстовището на който се разклоняват пътищата за селата О. и Р. ответникът АЛ. АС. М., поради неизправност на спирачната система на управлявания от него лек автомобил А. ** с рег.№ ** **** **, е причинил пътно транспортно произшествие, при което е загинал А.А. – баща на Е.А. /ищца по главния иск/. Тя претендира пряко от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева /претенцията, за което е намерена за основателна и уважена за 50 000 лева/ за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща и.

Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №416/2017 г. на ОС – Стара Загора ответникът АЛ. АС. М. е признат за виновен в това, че на 25.01.2017г. по четвъртокласен път *****, при управление на МПС - лек автомобил А. ** с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А. с ЕГН 3

********** и му е наложено наказание. Твърди, че според присъдата едно от нарушените от ответника правила е чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно превозните средства да бъдат технически изправни като в случая А.М. е управлявал МПС с технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в резервоара на спирачната помпа в количество много под маркера за минимално такова.

Твърди, че отговорността на виновния водач на МПС е била обект на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица №**/**/**************, със срок на действие от 20.06.2016г. до 20.06.2017г.

Твърди, че на основание чл.432 от КЗ наследникът на починалия А.Р.А. с ЕГН ********** – неговата дъщеря ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС., е предявила претенции към ищцовото застрахователно дружество за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на баща и. Понастоящем е налице влязло в сила решение, с което на ищцата А. е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на смъртта на баща и А.А. в резултат на процесното ПТП. Посочва, че за него възниква правото да търси регресната отговорност на прекия причинител на ПТП, поради обстоятелството, че същият е управлявал МПС с техническа неизправност, довела до настъпване на вредоносния резултат. В горния смисъл претендира осъждане на АЛ. АС. М. да му заплати сумата 26 000 лева, част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А., настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено от А.А. М. при управление на МПС с неизправна спирачна система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ. АС.

АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. сумата 26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150 4

000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, законната лихва върху тази сума, която застрахователят е осъден да заплати на Е.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на плащането на застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

От страна на ответника АЛ. АС. М. е депозиран в срок отговор на исковата молба по обратния иск. Той счита същия за неоснователен. Намира, че за отговорността по чл.500 ал.1 т.2 от КЗ по отношение на него не е налице последната предпоставка – няма причинно – следствена връзка между техническата неизправност и настъпилото ПТП. Счита, че причина за ПТП е високата скорост, с която е управлявал автомобила и неправилното пресичане на пътното платно от пешеходеца.

Първоинстанционният съд е намерил за основателни и доказани твърденията на ищеца и е уважил регресната претенция за сумата 26 000 лева – част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС.

ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А., настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено от А.А. М. при управление на МПС с неизправна спирачна система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ.

АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. сумата 26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на плащането на застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане, както и за сумата 1040 лева – разноски по регресния иск за държавна такса.

Видно от представеното заверено копие на присъда №48 от 03.10.2017 г. по НОХД №416/2017 г. на ОС – Стара Загора /стр.459 – 468 от делото на ОС/ ответникът АЛ. АС. М. е признат за виновен в това,че на 25.01.2017г. по четвъртокласен път *****, при управление на МПС - лек автомобил А. ** с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 5 т.1 от ЗДВП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Тъй като АЛ. АС. М. е предприел навлизане в западната лента за насрещно движение без необходимост от извършване на маневра изпреварване или заобикаляне на препятствие в собствената си лента за движение, чл.21 ал.1 изр.2-ро от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава извън населено място скорост от 90 км/ч за ППС категория В – тъй като АЛ. АС. М. като водач управлява л.а. А. ** със скорост на движение от 109 км/ч, което надвишава с 19 км/ч максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава категория МПС, чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП – движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „технически изправни“ – тъй като АЛ. АС. М. като водач на МПС управлява лек автомобил А. ** с рег.№ ** **** ** с технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в количество много под маркера за минимално такова като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А. с ЕГН **********, както и многостепенна средна телесна повреда на Г.Б.Н.,поради което му е определено и наложено наказание.

Видно от отбелязването върху акта присъдата е влязла в сила на 19.10.2017г.