Определение № 189 от 25.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500269 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 и сл., вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№13285/25.04.2023г. от Д. С. Г., ЕГН ********** и Л. С. Г., ЕГН ********** против Определение от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 859 от 2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по чл. 248, ал. 3 ГПК, за допълване на Определение № 836/31.03.2022 г. по в.гр.д. № 859 от 2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му за разноските, обективирано в Решение № 375/23.03.2023 г. по в.гр.д. № 859 от 2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която се допълва Определение № 836 от 31.03.2022 г., като се:

- Отхвърля искането на Д. С. Г., ЕГН ********** и Л. С. Г., ЕГН ********** за осъждане на Н. Ж. Т., ЕГН ********** да им заплати разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението, в частта му за определената пазарна стойност на имотите, над сумата от 360,00 лева с ДДС;

- Отхвърля искането на Д. С. Г., ЕГН ********** и Л. С. Г., ЕГН ********** за осъждане на С. М. С., ЕГН ********** да им заплати разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението, в частта му за определената пазарна стойност на имотите, над сумата от 360,00 лева с ДДС

Излагат се съображения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени определението по чл.248, ал.3 ГПК в обжалваната част, като бъде осъден Н. Ж. Т. , ЕГН ********** да заплати на Д. С. Г., ЕГН 1

********** и Л. С. Г., ЕГН ********** допълнително сумата от 2295,81 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението в частта му за определената пазарна стойност на имотите, дължими над присъдената от Окръжен съд - Пловдив сума за разноски от 360,00 лева с ДДС, както и да бъде осъдена С. М. С., ЕГН ********** да заплати на Д. С. Г., ЕГН ********** и Л. С. Г., ЕГН ********** допълнително сумата от 2295,81 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението в частта му за определената пазарна стойност на имотите, дължими над присъдената от Окръжен съд Пловдив сума за разноски от 360,00 лева с ДДС.

В законния срок, от С. М. С. и Н. Ж. Т. е подаден отговор по жалбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, в съвкупност с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на долната инстанция, обективиран в постановеното от въззивния съд решение по делото, което в тази част е с характер на определение по чл.248, ал.3 ГПК.

Безспорно е от данните по въззивното дело, че от С. М. С. и Н. Ж. Т. са подадени въззивни жалби срещу първоинстанционното решение от 30.11.2021г. по гр.дело №13171/2019г. на РС-Пловдив, в частта му, с която е постановено изнасяне на публична продан на недвижим имот, съсобствен между страните по делото, при първоначална цена 122 700 лв и при посочени квоти на разпределение на продажната цена съобразно дяловете на страните, както и в частта му, по претенциите по сметките, с която С. М. С. и Н. Ж. Т. са осъдени да заплатьт на съделителите Д. С. Г. и Л. С. Г. сумите от по 211,82 лв. и 1468,49 лв., представляващи припадащите им се части от увеличената стойност на делбените имоти. Във всяка от жалбите е формулиран петитум да се отмени неправилното решение на РС-Пловдив и да се постанови ново решение, с което да бъде постановено изнасяне на делбения имот на публична продан при правилно определена пазарна цена, както и да се отхвърлят изцяло претенциите на Д. Г. и Л. Г. за заплащане на съответната част от подобренията на сградите.

Видно е, че след постъпването им по делото на 19.01.2022г., въззивните жалби на С.

М. С. и Н. Ж. Т. са администрирани за отговор на останалите съделители, в това число и на Д. Г. и Л. Г., като в законния срок, от последните са подадени в съда на 14.03.2022г. отговори по всяка от жалбите. Към отговора по жалбата на Л. Г. са приложени пълномощно от Д. Г. и Л. Г. в полза на Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ за изготвяне и подаване от името на упълномощителите на отговори по въззивните жалби на Д. Г. и Л. Г. срещу Решение от 30.11.2021г. по гр.дело №13171/2019г. на РС-Пловдив, както и за процесуално 2 представителство по делото. Приложен е също и договор за правна защита и съдействие с дата 10.03.2022г., сключен между Д. Г. и Л. Г. и Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, с предмет изготвяне и подаване на отговори по въззивните жалби на Д. Г. и Л. Г. срещу Решение от 30.11.2021г. по гр.дело №13171/2019г. на РС-Пловдив, както и за процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция, в който е посочено договорено възнаграждение от 4800 лв с ДДС, вносимо по банковата сметка на адвокатското дружество.

Приложено е и заверено копие на платежно нареждане за плащане на сумата по договора.

Установява се, че след размяната на книжата между страните във въззивното производство, с Определение №836/31.03.2022г., съставът на Окръжен съд-Пловдив е постановил връщане на въззивните жалби на Н. Ж. Т. и С. М. С. против Решение №262564 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.№13171/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIII гр.с., в частта му, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти. За да направи това, въззивният съд е приел, че въззивните жалби в частта им, с която се обжалва изнасянето на имотите на публична продан, са недопустими поради липса на правен интерес и следва да бъдат върнати.

Впоследствие, в резултат на проведено производство по реда на чл.248 ГПК, образувано по повод молба на Д. Г. и Л. Г. за допълване на Определение №836/31.03.2022г. в частта му за разноските и осъждане на Н. Ж. Т. и С. М. С. да им заплатят разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с частичното прекратяване на въззивното производство, в размер на 4800 лв с ДДС, при постановяване на решението по съществото на спора, въззивният съд е допълнил постановеното по делото Определение №836/31.03.2022г., като е осъдил Н. Ж. Т. и С. М. С. да заплатят на Д. Г. и Л. Г. по 360 лв с ДДС, т.е. общо 720 лв с ДДС, отхвърляйки искането за допълване за разликата до пълния претендиран размер на разноските от 4800 лв с ДДС. За да направи това, въззивният съд е взел предвид направено от страна на Н. Ж. Т. и С. М. С. възражение за прекомерност на платения от Д. Г. и Л. Г. адвокатски хонорар, което е счел за основателно.

При така установената фактология, настоящата инстанция намира, че без съмнение, с оглед очертания в подадените от Н. Т. и С. С. въззивни жалби предмет на обжалване, със същите е атакувано първоинстанционното решение, както в частта по иска за делба, относно начина на извършването й, така и в частта по исковете по сметките. При това положение, логичният извод, който се налага е, че въззиваемите Д. Г. и Л. Г. са организирали защитата си чрез упълномощените адвокати не само във връзка с исковете по сметките, а и по иска за делба. Този извод е основан и на безспорния факт, че производството по въззивното дело едва впоследствие, след размяната на книжата, на практика е прекратено частично с горецитираното Определение №836/31.03.2022г., с което въззивните жалби на Н. Т. и С. С. са върнати именно в частта, с която се обжалва изнасянето на имотите на публична продан.

Предвид изложеното и като се съобрази цената на делбения имот и размера на дяловете на Д. Г. и Л. Г. от същия според първоинстанционното решение, общата стойност на дяловете им е от 114817,45 лв, която всъщност представлява и материалния интерес по иска за делба във втората фаза.

3

Според действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействия редакция на чл.7, ал. от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Според чл.7, ал.2, т.5 от същата наредба, към който препраща ал.4, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., минималното възнаграждение е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.

Следователно, при материален интерес за съделителите Г. от общо 114817,45 лв, минималното възнаграждение по иска за делба във втората фаза на производството е 3826,35 лв без ДДС. Тъй като Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, е регистрирано по ЗДДС, следва към посочената сума да се добави и 20% ДДС, т.е. минималното възнаграждение по иска за делба става 4591,62 лв с ДДС.

От съдържанието на договора е видно, че липсва диференциация за стойността на възнаграждението по отделните искове, поради което следва да се приеме, че се касае за общо възнаграждение, т.е. че в платената сума от 4800 лв с ДДС е включено, както възнаграждение за защита по иска за делба, така и за защитата по жалбите, касаещи исковете по сметките.

Настоящата инстанция обаче съобрази, че определението на въззивния съд по молбата по чл.248 ГПК на Д. Г. и Л. Г., съдържащо се в постановеното по делото решение, не е обжалвано от същите в частта досежно разпределението на разноските по исковете по сметките, поради което същото е влязло в сила в тази част. Ето защо, настоящата инстанция приема, че сторените от Д. Г. и Л. Г. разноски по тези искове във въззивното производство, част от общо платеното възнаграждение от 4800 лв с ДДС, са в размер на 834,28 лв с ДДС, колкото е приел въззивния съд. При това положение, следва да се приеме, че сторените от посочените страни разноски за адвокатско възнаграждение по иска за делба във въззивната инстанция са в размер на 3965,72 лв с ДДС.

Следователно, при минимален размер на адвокатското възнаграждение по иска за делба във въззивното производство от 4591,62 лв с ДДС, платеното от Д. Г. и Л. Г. възнаграждение от 4800 лв с ДДС общо за защитата във въззивното производство срещу жалбите Н. Т. и С. С., т.е по иска за делба и по исковете по сметките, е дори под минимума по Наредбата и съответно не е прекомерно.

Следва за пълнота да се отбележи, че визирания в чл.7, ал.4 от Наредбата минимум от 600 лв е приложим само в случаите, когато изчисленото по методиката на ал.2, възнаграждение е в по-нисък размер от този минимум. Ето защо, визираният в ал.4 минимум не е приложим в настоящия случай, респ. при конкретно направеното по делото възражение са прекомерност, релевантни са минималните размери съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата.

Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, сключен между Д. Г. и Л. Г. и Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, уговореното възнаграждение от 4800 лв с 4

ДДС е общо за защита срещу въззивните жалби на Д. Г. и Л. Г. срещу Решение от 30.11.2021г. по гр.дело №13171/2019г. на РС-Пловдив, без да е посочен отделен размер за всяка от жалбите. Ето защо, следва да се приеме, че разноските на всеки от въззиваеми Г. за адвокатско възнаграждение са по 1982,86 лв с ДДС по иска за делба във въззивното производство са по 1982,86 лв с ДДС. Така, при присъдени им от въззивния съд по 360 лв с ДДС разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция, по въззивните жалби на Н. Т. и С. С. срещу решението, в частта му по иска за делба, на всеки от двамата въззиваеми Д. Г. и Л. Г. ще се присъдят по още 1622,86 лв с ДДС разноски за въззивното производство по иска за делба, които Н. Т. и С. С. ще бъдат осъдени да им заплатят. Ето защо, молбата по чл.248 ГПК за допълване на Определение № 836/31.03.2022 г. по в.гр.д. № 859 от 2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските и присъждане в полза на Д. Г. и Л.