Решение № 174 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500222 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 165 / 24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2464/2025 г.

РС Хасково е осъдил Прокуратура на Република България, гр. София, бул.

"Витоша“ № 2, да заплати на А. П. П., ЕГН: **********, от гр.***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сума в размер на 1 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 997/2024 г. по описа на РУ - Хасково, пр.пр. № 5446/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Хасково, приключило с постановление за прекратяване от 06.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2025 г. до окончателното плащане, като искът в останалата част за разликата над уважения размер от 1 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/ до пълния предявен размер от 2 045,17 евро /равностойност на 4 000 лева/ и за законната лихва от 09.12.2024 г. до 15.06.2025 г. е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

1

Съдът е осъдил Прокуратура на Република България, гр. София, бул.

"Витоша“ № 2, да заплати на А. П. П., ЕГН **********, от гр.***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 260,75 евро, представляваща разноски пред първата инстанция.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1022,58 евро лв. и в частта, в която е осъден да заплати направените в производството разноски, е останал въззивникът Прокуратурата на Р България, който обжалва в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеното решение поради неговата необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди,че срещу ищеца А. П. няма реално повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и по отношение на него не били извършвани процесуални действия по ДП. Твърди още,че за вредите, за които съдът е присъдил обезщетение са вреди от действията извършени от административния орган, за което прокуратурата не следва да носи отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощника адв. Д., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че в обжалваната част постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Твърди,че образуването на наказателното производство и действията на разследващите органи срещу уличеното лице са подготвителни и предварителни действия за събиране на доказателства и повдигане на обвинение. Тези действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни, причиняват вреди. Твърди още,че принудителните административни мерки, които са налагани при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, се включват в общата хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Счита,че всички тези мерки са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и за тях отговорност носи именно прокуратурата на Р България.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Д. оспорва жалбата. Поддържа подадения писмен отговор. Моли да бъде 2 потвърдено постановеното решение и присъдени направените във въззивната инстанция разноски.

ОП Хасково поддържа подадената от Прокуратурата на Р България въззивна жалба.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата на Прокуратурата на Р България е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 700 EUR, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г.

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от А. П. П. от гр.*** против Прокуратурата на Р България за сумата от 400 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 997/2024 г. по описа на РУ - Хасково, пр.пр. № 5446/2024 г. по описа на Районна прокуратураХасково, приключило с постановление за прекратяване от 06.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2025 г. до окончателното й плащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 1 022,58 евро /2000 лв./, в който размер е уважил същия. Съдът е обсъдил задълбочено всички събрани в производството доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъдат направени изводи различни от направените от решаващия съд. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

3

За да постанови атакувания съдебен акт решаващият съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата, т.като безспорно по делото е установено,че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 б. ал.1 от НК, т.като при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него.

Образуваното БП е преобразувано в ДП с Постановление на РП от 30.12.2024 г. Ищецът има качеството „ обвиняем“, както е приел и решаващият съд, независимо от това,че не е привлечен като такъв с постановление на разследващия орган.

Правилно и в тяхната съвкупност съдът е обсъдил всички събрани доказателства, имащи отношение за определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изложените в тази връзка мотиви от РС Свиленград на основание чл.272 от ГПК, както се посочи погоре, се споделят изцяло от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят. Определеният в този размер обезщетение не е несправедлив и завишен, както се твърди от прокуратурата и няма основания същия да бъде намален.

Неоснователно е възражението на въззивника, че за вредите, за които съдът е присъдил обезщетение са вреди от действията извършени от административния орган, за което прокуратурата не следва да носи отговорност. Както и първоинстанционният съд е посочил, Прокуратурата отговаря по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки „ задържане под стража“ за срок от 24 часа, по чл.72 от ЗМВР и по чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.343 б, ал.1 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Съдът, в тази връзка е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.

Правилно съдът е определил размера на обезщетението / в тази връзка няма подадена жалба от ищеца/ и съобразно уважената част на иска е определил и дължимите разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165 / 24.02.2026 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2464 по описа на съда за 2025 г.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул.

"Витоша“ № 2, да заплати на А. П. П., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 700 EUR, представляваща разноски пред въззивната инстанция – платено възнаграждение на адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5