Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15830 от 21.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8385/2025
Вид
Определение № 15830
Подписан
21.08.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15830 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508385 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 237157/07.07.2025 г. на А. Г. А. и М. И. А. срещу протоколно определение от 01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 31009/2025 г. по описа на СРС, 82 състав, с което е прекратено в цялост производството по делото.

Жалбоподателите твърдят, че на 30.05.2025 г. са депозирали в Софийски районен съд искова молба, с която са предявили осъдителен иск срещу ответника „Нюзлинк“ ООД, като са отправили и искане за обезпечаване на претенцията чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ спрямо недвижим имот, собственост на ответното дружество, както и искане за обезпечаване на доказателства. Сочат, че от определение № 23937/02.06.2025 г. на първоинстанционния съд се установява, че молбата, с която е сезиран съдът, съдържа искане за произнасяне и по предявения иск, а не само по молбите за обезпечение на иска и за обезпечаване на доказателства. Поддържат, че въпреки това с обжалваното протоколно определение, след приключване на събирането на доказателствата по реда на чл. 207 и сл.

ГПК, производството по делото е прекратено в цялост, без да се премине към последващи процесуални действия. Молят обжалваното прекратително определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по разглеждане на исковата молба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, намира следното:

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба с вх. № 189039/30.05.2025 г., ищците А. Г. А. и М. И. А. са отправили искане за осъждане на ответника „Нюзлинк“ ООД да им заплати сумата от 21 440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерното му поведение, ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.

В същата молба е обективирано и искане с правно основание чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на ответното търговско дружество, както и искане за обезпечение на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК.

С определение № 23937/02.06.2025 г., съдът е отхвърлил искането на ищците за допускане на обезпечение на иска по съображения за липса на съответствие между посочената от тях обезпечителна мярка и твърдяната обезпечителна нужда. Със същия съдебен акт е допуснато на основание чл. 207 и сл. ГПК изслушването на съдебнотехническа експертиза и е насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните за събиране на доказателствата, чието обезпечаване е поискано. Изрично в посоченото определение е отбелязано, че производството по гр. д. № 31009/2025 г. по описа на СРС, 82 състав е образувано по искова молба на жалбоподателите, с която е направено и искане с правно основание чл. 207 ГПК за изготвяне на съдебно-техническа и оценителна експертиза с формулирани в исковата молба задачи, чрез което ще се обезпечат доказателства по предявения срещу „Нюзлинк“ ООД иск. Отделно от това са дадени и указания на ищците да представят пълномощно за посочения като техен процесуален представител адв. Владов, подписал исковата молба, като им е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С протоколно определение от 01.07.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 31009/2025 г., по описа на СРС, 82 състав поради изчерпване предмета на делото след като е изслушал и приел заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, като е указал на страните, че могат да обжалват така постановеното прекратително определение пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителите тече от датата на откритото съдебно заседание, а за ответника от датата на получаване на съобщението. В протокола обаче е посочено и че производството е по чл. 208 ГПК.

На 07.07.2025 г. в Софийски районен съд е постъпила процесната частна жалба от А.

Г. А. и М. И. А., с която се иска протоколно определение от 01.07.2025 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обезпечаването на доказателства е предварително развиваща се фаза на предстоящия или висящия исков процес. Като способ за предварително събиране на доказателства, обезпечението по чл. 207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат на недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат на действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Законът визира изрично само гласните и веществените доказателствени средства, защото най-често те се обезпечават /чл. 208, ал. 1 ГПК/, но могат да се обезпечават всички доказателствени средства, защото спрямо всички може да възникне нужда от обезпечаване. По допускането на обезпечаването съдът се произнася в закрито 2 заседание.

Когато искането за обезпечаване на доказателства е направено в условията на все още непредявен иск и това е единствено отправената молба до съда, обективирана в иницииращия производството документ, то след извършване на необходимите действия за събиране на доказателствата, чието обезпечаване е поискано, образуваното гражданско дело изчерпва своя предмет и поради липсата на възможност, а и на необходимост, от извършване на последващи процесуални действия, производството подлежи на прекратяване.

Определението, с което се слага край на делото, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото същото нито има преграждащ характер, нито в приложимия процесуален закон е налице изрична разпоредба, която да указва на възможността за обжалване. Нещо повече, с прекратяването на производството по предварително събиране на доказателствата не се преклудира възможността на страните да предприемат в последващото исково производство действия по събиране на други относими и допустими доказателства – така и Определение № 3596/20.11.2023 г., по ч. гр. д. № 4096/2023 г., I г.о. на ВКС.

В случаите, в които искането за обезпечаване на доказателства е направено ведно с исковата молба и при липса на основания за прекратяване на производството в цялост, то след приключване на действията по обезпечението по чл. 207 и сл. ГПК съдът следва да продължи съдопроизводствените действия до произнасяне с краен акт.

Съдът констатира, че в обжалваното протоколно определение са изложени мотиви за прекратяване на производството поради изчерпване предмета на делото, а същевременно в диспозитива на акта е прекратено производството по гр. д. № 31009/2025 г. на СРС, 82 състав, без уточнение дали прекратяването е частично. Видно от определение № 23937/02.06.2025 г., с което искането за обезпечаване на доказателства е счетено за допустимо, както и от приложеното към настоящото дело производство по гр. д. № 31009/2025 г. в неговата цялост, първоинстанционният съд ясно е приел, че освен с двете обезпечителни искания – това по чл. 389 ГПК и това по чл. 207 ГПК, е надлежно сезиран и с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В протокола от 01.07.2025 г., в който е обективирано и обжалваното определение, е изрично посочено, че производството е по реда на чл. 208 ГПК. Следователно, налице е допусната очевидна фактическа грешка – несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебния акт съд.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че делото следва да се прекрати и изпрати на Софийски районен съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото протоколно определение от 01.07.2025 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 31009/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 8385 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, ІV-Е въззивен състав.

BРЪЩА гр. д. № 31009/2025 г. по описа на СРС, 82 състав, за извършване на действия за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4