Определение № 1532 от 27.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. Плевен, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500701 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 577 ал. 1 от ГПК.

С оглед уточненията, направени от частната жалбоподателка с молба от 02.10.2025 г. по делото съдът приема, че е сезиран с частна жалба, депозирана на 03.07.2025 г. от Р. Д. Д. против определение № 43/17.06.2025 г. на съдия по вписванията към РС – Н., с което на същата е отказано по молба с вх. № 2112/17.06.2025 г. по описа на СВ заличаване на вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на жалбоподателката в с. ***, община Г..

Представена е квитанция за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлОС.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й на 03.07.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

От представените по делото доказателства се установява, че на частната жалбоподателка е съобщено с уведомително писмо с изх. № от 30.05.2025 г., че на 16.05.2025 г. в СВ – Н. е вписана възбрана върху 2/3 и.ч. от три нейни собствени недвижими имоти в с. ***, община Г., които са идентифицирани 1 като № на ПИ, площ, местоположение и т.н., като възбраната е наложена в полза на Н. С. И. по изпълнително дело № 2024***0400301 по описа на ЧСИ рег. № *** при КЧСИ.

Установява се, че от представеното СВ искане за вписване на възбрана вх. № от 16.05.2025 г. по описа на СВ гр. Н., че възбраната е наложена от ЧСИ В. С. рег. № *** при КЧСИ, с район на действие ПлОС за да обезпечи принудително изпълнение на присъдени парични вземания в размер на 1 228,59 лв. по посоченото по-горе изпълнително дело срещу Р. Д. Д. в качеството на длъжник в полза на взискателя Н. С. И..

Установява се, че след като е уведомена на 10.06.2025 г. за наложената възбрана частната жалбоподателка Р. Д. е подала искане за заличаване на наложените възбрани на 17.06.2025 г., като се е позовала на липсата на наложени възбрани от ЧСИ, а единствено на наложен запор върху вземанията й по договор за аренда. Към искането същата е приложила покана за доброволно изпълнение с изх. № от 16.04.2025 г. по същото изпълнително дело, в която е посочено, че ЧСИ е наложил запор върху вземанията й по договор за аренда на земеделска земя, сключен със „Сортови семена Вардим“ АД и запор върху МПС с рег. № ***.

За да постанови обжалваното определение № 43/17.06.2025 г., с което е отказал заличаване на вписването на наложените възбрани върху недвижимите имоти на Р. Д. Д., съдията по вписванията при РС Н. е приел, че не са налице предпоставките на чл. 31 от ПВ, тъй като липсва писмено искане от учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраните, както и приложено от молителката като заинтересовано лице удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Принципно при съобразяване на разпоредбите на закона и на постановките на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОТГТК на ВКС следва да се приеме, че принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, като запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Редът за вписване и заличаване на възбрани върху недвижими имоти е подробно уреден в разпоредбите на раздел V и чл. 23 – чл. 26 и чл. 29 - 32 от 2

Правилника за вписванията. Съгласно чл. 31 ал. 1 от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че вписването на възбраната е извършено от съдията по вписванията без да е надлежно сезиран от ЧСИ с искане за вписване на възбрана, тъй като от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е такова искане е депозирано пред съдията по вписванията на 16.05.2025 г..

Обстоятелството, че в поканата за доброволно изпълнение, изпратена до частната жалбоподателка в качеството на длъжник месец по - рано не й е съобщено за налагане на тази възбрана е без правно значение, още повече, че в конкретната хипотеза, с оглед правомощията си ЧСИ е наложил възбраната значително по-късно - на 16.05.2025 г. след като преди това на 16.04.2025 г. е наложил запори върху вземания и МПС на длъжника. След като е надлежно сезиран от съдебния изпълнител по реда на чл. 26 от ПВ с искане за вписване на наложена възбрана върху конкретни недвижими имоти за да обезпечи принудителното изпълнение на вземанията на кредитора Н. И. против длъжника Р. Д. по посочено изпълнително дело съдията по вписванията не имал друга правна възможност освен да впише наложените възбрани върху всеки от имотите в съответните книги, така както е сторил в конкретният случай. При липса на данни действията на ЧСИ свързани с налагането на възбраната върху недвижимите имоти да са атакувани от частната жалбоподателка в 1 – седмичен срок от връчване на съобщението от съдията по вписванията с твърдения за тяхната несеквестируемост пред ПлОС, респ. липса на данни същите да са отменени от въззивния съд по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, за частната жалбоподателка като длъжник е възникнала възможността в случай, че обезпечението не е послужило да депозира заявление за заличаването на наложените възбрани, придружено с удостоверение от ЧСИ в този смисъл съгласно изискванията на чл. 31 ал. 2 от ПВ. Друга правна възможност за заличаване на вписването на възбраните от 3 страна на заинтересованото лице, засегнато от това вписване законът не предвижда, поради което правилно в конкретната хипотеза при липса на данни за постановление от страна на ЧСИ за вдигане на наложените възбрани съдебният изпълнител е постановил отказ същите да бъдат заличени.

С оглед гореизложеното въззивният съдът намира, че правните изводи на съдията по вписванията в обжалваното определение са правилни и законосъобразни, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43/17.06.2025 г. на съдия по вписванията към РС – Н., с което е постановен отказ по молба на частната жалбоподателка Р. Д. Д. с вх. № 2112/17.06.2025 г. по описа на СВ да бъдат заличени вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на жалбоподателката в с. ***, община Г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частната жалбоподателка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4