Решение № 106 от 12.08.2022, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Разлог, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Яна Г. Йорданова разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Гражданско дело № 20211240101150 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Ю.“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Ю.Ц., със съд. адрес: г.С., б.„Б.“№81, в.„в“, е.8, чрез адв. В.Г., против Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2535/2020 г. по описа на Бл.РС. В рамките на законоустановения 14дневен срок, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя правния интерес от иницииране на настоящето исково производство за установяване на вземанията по същата. Исковата претенция на ищеца се основава на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител „Б..“ЕАД. Мобилния оператор „Б..“ЕАД е прехвърлил вземания подробно описани в Приложение №1. „Ю.“ЕООД е встъпил в правата на кредитор преди предявяване на вземанията по реда на чл.410 от ГПК.

Изложени са фактически твърдения, че ответникът е ползвал предоставени от мобилния оператор мобилни услуги въз основа на договор, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №1430131. Изложени са фактически твърдения по отношение приложимите общи условия на мобилния оператор, начинът на отчитане и периодите за заплащане на фактурираните задължения. В обстоятелствената част на исковата молба са описани сключен с ответника договор за мобилни услуги от 08.04.2013 г. и допълнително споразумение от 07.09.2015 г., избрания тарифен план и размерът на месечните абонаментни такси за мобилен №*. На същата дата 07.09.2015 г., потребителят е добавил за ползване мобилен №* по избран тарифен план. Въз основа на сключените договори за предоставени мобилни услуги са издадени фактури на стойност 139.54 лв. за периода от 08.07.2017 г. до 07.12.2017 г. Сочи се, че неплащането в срок на задълженията на абоната по издадените фактури на стойност 139.54 лв. е обусловило правото на „Б..“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилния оператор е издал крайна фактура №* с начислена обща 1 сума за плащане и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Уточнява, че се претендира главница за периода м.07.2017 г. – м.12/2017 г. формирана от месечните абонаменти и в нея не е включена неустойка. Също така се претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 39.69 лв. за периода от 24.12.2017 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура №*

Ищецът сочи, че към исковата молба са приложени уведомления за двете цесии, като връчването им представлява надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да приеме за установено по отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №2535/2020 г. по описа на Бл.РС, против длъжника - ответник Н.М.Е., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ц.Б.III“, б.127, в размер на 139.54 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „Б..“ЕАД, отделно се претендира мораторна лихва за забава в размер на 39.69 лв. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С молба от 13.05.2021 г., ищецът заявява, че за него не представлява интерес установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение за мораторна лихва в размер на 39.69 лв.

В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е направил възражение за неподсъдност на производството на Бл.РС. По същество искът се оспорва като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания съгласно чл.111, б.„б“ и б.„в“ от ЗЗД. Сочи се, че вземанията са за периодични платежи и се погасяват с тригодишна давност. Заявлението е подадено на 09.12.2020 г. и съответно претенциите за вземания по фактура №* с падеж на плащане 25.08.2017 г., фактура №* с падеж на плащане 25.09.2017 г., фактура №* с падеж на плащане 25.10.2017 г. са просрочени. Отделно от посоченото сочи, че към исковата молба не е приложен препис от договора за далекосъобщителни услуги на които се основава исковата претенция за да може да вземе отношение дали е абонат по договора. На самостоятелно основание по делото липсвали доказателства, че далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесните фактури действително са били предоставени на потребителя. В тази връзка е изразено становище относно доказателствената стойност на фактурите и на счетоводните книги на търговеца. Също така се сочи, че към исковата молба не е представено въпросното приложение №1.1 и №1.2, нито дори опис на съдържанието му, за да се формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлелните. Оспорва твърдението, че процесното вземане е прехвърлено с описаните договори за цесия. На следващо място, счита, че твърдяното прехвърляне на вземанията не е породило действие спрямо него, тъй като не му е съобщено от цедента (предишния кредитор) по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

С определение №905315 от 07.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №676/2021 г. по описа на Бл.РС, делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Рг.РС.

В съдебно заседание за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Ответникът в откритото по делото съдебно заседание, не се явява и не изразява допълнително становище по исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1123/2020 г. по описа на Рг.РС и ч.гр.д. №2535/2020 г. по описа на Бл.РС е, че въз основа на подадено от „Ю.“ЕООД заявление срещу длъжника 2

Н.М.Е. е издадена заповед №909517 от 09.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати 127 сумата от 139.54 лева главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договори за далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 08.04.2013 г., 07.09.2015 г., 07.09.2015 г., сключени между длъжника Н.М.Е. и „Б..“ЕАД, за което са издадени фактури №*, №*, №*, №*, №*, за периода от 08.07.2017 г. до 07.12.2017 г., като вземането е прехвърлено от страна на „Б..“ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ООД, съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г., от своя страна „С.Г.Г.“ООД, е прехвърлило вземането на „Ю.“ЕООД, съгласно договор за цесия от 01.10.2019 г.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 04.02.201 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

На 17.03.2021 г. заявителят е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, с която претендира от присъдената главница сумата от 139.54 лв.

От представените по ч.гр.д. №1123/2020 г. по описа на Рг.РС, Договор за мобилни услуги от 08.04.2013 г. и допълнително споразумение от 07.09.2015 г. по клиентски №*, страните са договорили тарифен план и размер на месечните абонаментни такси за мобилен №*. На същата дата 07.09.2015 г. е сключено и допълнително споразумение, по силата на което е, избран тарифен план за ползване и мобилен №*. Договорът и споразуменията към него са подписвани и от двете страни, като са посочени три имена и др. данни за потребителят – Н.М.Е.. Съгласно цитирания договор и ОУ към него потребителят – Н.М.Е. се е задължил да заплаща ежемесечно цените на предоставените услуги, съгласно избрания тарифен план въз основа на фактура.

По делото е приложена фактура №* за сумата от 38.68 лв., за отчетен период на потребление от 08.07.2017 г. до 07.08.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за плащане 25.08.2017 г.

По делото е приложена фактура №* за сумата от 52.23 лв., за отчетен период на потребление от 08.08.2017 г. до 07.09.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за плащане 25.09.2017 г.

По делото е приложена фактура №* за сумата от 51.79 лв., за отчетен период на потребление от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г. на предоставените мобилни услуги и с уговорен падеж за плащане 25.10.2017 г.

Към горецитираните фактури са приложени извлечения – детайлизирани справки от потреблението на ползвания номер.

Съгласно чл.29 от приложените ОУ към договора за мобилни услуги, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от датата на издаване на фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Съгласно чл.50 от приложените ОУ към договора за мобилни услуги, операторът има правото едностранно да прекрати индивидуалния договор на абоната при неизпълнение на задълженията на потребителя да заплати предоставените му мобилни услуги.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., мобилния оператор „Б..“ЕАД, е прехвърлил на „С.Г.Г.“ООД, вземанията си спрямо физически и юридически лица, описани в Приложение №1 към договора. Цитираното приложение е представено на електронен носител.

С последващ Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „С.Г.Г.“ООД, е прехвърлил вземанията си по Договор за цесия от 16.10.2018 г. на ищеца „Ю.“ЕООД, описани в Приложение №1 към договора. Извлечение от цитираното приложение касаещо вземането към ответника Н.М.Е. е приложено по делото.

Приложено е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД и уведомление за цесия от „Б..“ЕАД, адресирано до длъжника Н.М.Е..

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства 3 поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника. Възражение по заповедта е направено от длъжника и на основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК, е заведен настоящия иск.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника мобилна услуга за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От представените писмени доказателства се установи, че между „Б..“ЕАД и Н.Е., е възникнало договорно правоотношение по Договор за мобилни услуги от 08.04.2013 г. и допълнителни споразумения от 07.09.2015 г. по клиентски №*, с които страните са договорили тарифен план и размер на месечните абонаментни такси за мобилен №* и мобилен №* и ответника е в неизпълнение на договорно задължение на предоставените му мобилни услуги в размер на претендираната главница от 139.54 лв., съгласно фактури №*, №*, №*, №*, №* за периода от 08.07.2017 г. до 07.12.2017 г. и извлечения – детайлизирана справка за ползваните от абоната услуги към всяка една от фактурите. Ответникът в качеството си на потребител не е изпълнил задължението си да заплати насрещната цена за ползваните от него мобилни услуги. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно първото възражение в исковата молба за липсата на валидно облигационно правоотношение, поради непредставяне на договорите за мобилни услуги и споразумения към същите.