Решение № 491 от 14.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Благоевград, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210100355 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б със съдебен адрес: гр. Б против „Е със седалище и адрес на управление: гр. С № представлявано от управителя Т

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 2435.21 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща част от сумите по Изпълнителен лист от 30.09.2009 г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2370/2009 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „П както следва: 1200.50 лв. - главница; 973.71 лв.законна лихва върху главницата за периода 21.05.2013 г. – 22.06.2021 г., 100 лв. – разноски и 161 лв. - такси. При условията на евентуалност, се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: 973.71 лв.- законна лихва върху главницата за периода 21.05.2013 г. – 22.06.2021 г., 100 лв. – разноски и 161 лв. – такси, тъй като същите са погасени чрез плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 30.09.2009 г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 2370/2009 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „П, била осъдена да заплати общата сума от 1917.93 лв. Сочи се, че вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия от „П на ответника „Е Навежда, че въз основа на издадения в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД изпълнителен лист, на 21.04.2011 г. било образувано изп.д. № 143/2011 г. по описа на ЧСИ А с район на действие ОСБлагоевград. Подробно се описват всички действия, извършени по образуваното изп. дело, 1 като се твърди, че с Постановление от 17.09.2021 г. ЧСИ А е прекратил изп. дело. Сочи се, че на 28.10.2021 г. ищецът е депозирал молба пред ЧСИ А за образуване на ново изп. дело под № 1016/2021 г. Поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност, изтекла в периода 20.01.2012 г. - 20.01.2017 г.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответното дружество, което оспорва ищцовата претенция. Тази си процесуална позиция, обосновава с доводи, че давността по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсвана.

Счита, че новото изп.д. № 1016/2021 г. по описа на ЧСИ А било образувано преди изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба, доразвити в писмена защита.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.

След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 30.09.2009 г. по ч.гр.д. № 2370/2009 г. по описа на РС-Благоевград е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, с който ищцата Л. Р. Т. е била осъдена да заплати на „Побщата сума от 1917.93 лв., която произтича от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №., по който ищцата има качеството на кредитополучател. Не е спорно и че въз основа на издадения в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД Изпълнителен лист, на 21.04.2011 г. е образувано изп. д. № 143/2011 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, а впоследствие е образувано ново изп.д. № 1016/2021 г. Не е спорно и обстоятелството, че вземанията по Изпълнителния лист са били прехвърлени с договор за цесия от „П на ответника „Е

Спорно по делото е обстоятелството - кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство, се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приложени към настоящото производство. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

Изпълнителният лист, посочен от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза на „П изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2370/2009 г. –по описа на Районен съд Благоевград.

Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист 2

/изп.д. № 143/2011 г. по описа на ЧСИ А е започнало на 21.04.2011 г., въз основа на молба, подадена от кредитора по него „Първа инвестиционна банка” АД.

С молба от 23.10.2015 г. е било поискано осъществяване на изпълнително действие /запор върху трудово възнаграждение/, като на органа по принудителното изпълнение.

От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника /чрез справки от Агенцията по вписванията, от НАП, от КАТ-гр. Благоевград и от общ. Благоевград и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

На 10.05.2011 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 23.01.2012 г. кредиторът /„П е поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се в жилището й по постоянен адрес.

На 20.02.2012 г. длъжникът е депозирал молба, към която е приложил платежен документ за внесена сума в размер на 200 лв., като е посочил, че ще погаси и останалата част от вземането.

На 08.02.2016 г. „Ее депозирал молба, с искане да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер по сключен Договор за цесия с „П

С Постановление от 14.03.2017 г. Частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател „Е

На 13.03.2017 г. взискателят „П е поискал от ЧСИ А да извършил справки в НАП за наличието на имущество, банкови сметки и трудови договори на длъжника. Съдебният изпълнител извършил исканите справки, но не открил имущество на длъжника, като не предприел изпълнителни действия.

На 08.07.2021 г. новият кредитор „Е..поискал, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, прекратяване на изп.д. № 143/2011 г. и връщане на ИЛ.

С Постановление от 17.09.2021 г. ЧСИ Александър Цанковски е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № 143/2011 г., поради настъпила перемпция.

На 24.09.2021 г. е депозирана молба от „Е. за образуване на ново изп. дело с № 1016/2021 г., с която молба е поискан запор на банкова сметка на длъжника и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На 08.11.2021 г. ЧСИ Ае изпратил запорни съобщени до длъжника, с които са му наложени запори върху банкови сметки и наследствени ид. части от МПС.

На 24.09.2021 г. е образувано ново изп. дело - 1016/2021 г. по описа на ЧСИ А...

На 22.11.2021 г., чрез наложен запор от ЧСИ, е удържана сума, в размер на 442,46 лева и е преведена на взискателя на 30.11.2021 г.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е достигнало до следните изводи:

-Дължимата от ищцата сума по изпълнителен лист от 30.09.2009 година, издаден по 3 ч.г.дело № 2370/2009 година по описа на Районен съд - Благоевград към датата на изготвяне на експертизата, отразявайки доброволните плащания от ищцата по сметка на ЧСИ по изп.дело № 143/2011 г по описа на ЧСИ Ал.Ц и плащането по изп.дело № 1016/2021 г по описа на ЧСИ Ал.Ц чрез наложен запор, спазвайки реда на погасяванията, регламентиран в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а именно: разноски, лихва, главница, е за общо 2 313,25 лв.

Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за неговата правилност.

Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, навеждат на следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е и основателен, по следните съображения:

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/13 г., ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира.

По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която вече е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт – ТР от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. .

В най-новата съдебна практика /Решение № формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:

-двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение;

-след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността, нито самото образуване на изпълнителното дело;

-по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е настъпило с обратна сила - от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност е 4 изтекла след искането и преди извършването на действието;

-когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител), давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го осъществи, като образува ново дело;

-няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е било предприето по причина, за която той отговаря.

В конкретния казус първото изпълнително дело е започнало при действието на упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.

Впоследствие, моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност е била прекъсната на 20.01.2012 г., когато е извършено последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността, а именно молба за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. След тази дата не са били извършвани изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат течението на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.

Образуването на второто изпълнително дело не е прекъснало давността.

Други действия, прекъсващи давностния срок, нито са били искани, нито са били предприемани до 27.06.2020 г., когато същият е изтекъл.