Решение № 121 от 04.10.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Габрово, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Косева при участието на секретаря Борянка Н. Михова в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово) като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело № 20214200100173 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ: за сумата 26 000 лева, представляваща неимуществени вреди и сумата 1200 леваимуществени вреди /адвокатско възнаграждение 800 лева и пътни разноски 400 лева/, в едно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

С исковата молба на МЛ. ГР. ГР. против Прокуратурата на Република България е предявена претенция, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. Вредите произтичали в резултат на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление от ищеца М.Г., по което бил признат за невиновен и оправдан с присъда № 76/21.10.2020г. по внохд № 48/2020г. на ВТОС, потвърдена с Решение № 54/ 26.03.2021г. нд №42/2021г.

ІІ НО, ВКС. Началото на наказателното производство било поставено с образуването му на 04.06.2014г. и приключило на 26.03.2021г.- 6 години 10 месеца и 21 дни. Следствено дело № 37/ 2014г. по описа на ОСО при ОПГаброво /Преписка № 159/2014г. по описа на РП- Габрово/ образувано от РПГаброво на 04.06.2014г., било водено от трима следователи и наблюдавано от 7 различни прокурори от РП- гр.Трявна, гр.Габрово и РП - гр. Севлиево. М.Г.

1 бил привлечен като обвиняем на 17.05.2017г., взета била мярка за неотклонение "Подписка", предявена на същата дата. Престъплението, за което бил привлечен като обвиняем, било "тежко умишлено" по смисъла на чл. 93 т.7 от НК и наказуемо с лишаване от свобода до 2 до 10 години. През цялото време на разследването, от първоначалното привличане на Г., като обвиняем на 17.05.2017г. до постановяване на окончателния съдебен акт на ВКС, същият бил с мярка за неотклонение "подписка", с която по закон са въведени ограничения в правото на свободно придвижване и е осъществяван контрол от органите на полицията. От внасяне на обвинителният акт на 01.06.2017г. в РС- Габрово, до приключването на производството през 2021г., са провеждани множество съдебни заседания, постановени са съдебни актове, които са обжалвани, отменяни и делото е връщано за разглеждане от друг състав, като са образувани нохд с нови номера. От началото на образуване на производството ищецът изпитвал страх от евентуалното наказание и последиците в трудовия му, семеен, обществен и здравословен статус. За целия период на времетраене на наказателното производство ищеца търпял неимуществени вреди, изразяващи в преживени негативни емоции, унижаване на честа и достойнството му и злепоставяне на доброто му име пред обществото. Познатите му започнали за избягват контакти с него, променило се отношението на колегите му, авторитетът и достойнството му били заличени чрез насочената към него наказателна репресия. Очаквал всеки момент да бъде уволнен от работа, а бил служител на полицията повече от тридесет години. Поради нервното напрежение и тормоз ищеца напуснал работа в органите на МВР, но обезщетението му било блокирано чрез запор въз основа на обезпечителна заповед, издадена от РС- Габрово на 23.10.2019г. по гр.дело № 125/2019г. по описа на същия съд, поради което останал без доходи. Тези преживявания се отразили трайно и непоправимо върху физическото и психическото му здраве, ищецът започнал да употребява 2 медикамента за високо кръвно налягане /хипертония/. Семейството му също търпяло негативните емоции, психологически терзания и тягостни изживявания. Налице била причинна връзка между неимуществените вреди, които ищеца МЛ. ГР. ГР. претърпял, свързани с явяване пред следователи, прокурори и в съда, влошения му трудов, социален, семеен и здравословен статус и наказателното преследване и незаконосъобразни обвинения за горепосочения период. Наред с неимуществените вреди, ищеца претърпял и 2 имуществени такива в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство. Следвало да му се присъдят и минимални пътни разходи в размер на 400 лева- пет пътувания до гр.Севлиево и обратно, три пътувания от гр.Габрово до гр. В.Търново, две пътувания до гр.София според броя на проведените съдебни заседания в отделните съдебни инстанции.

Претендирано е ответникът- Прокуратура на Република България да бъде осъдена да заплати на ищеца МЛ. ГР. ГР. от гр.Габрово, обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в размер на 26 000лева, както и за имуществени вреди 1200 лева- адвокатско възнаграждение 800 лева и пътни разноски 400 лева, в едно със законната лихва, считано от 26.03. 2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за настоящото производство.

В отговора на Окръжна прокуратура са направени няколко основни възражения: Не били ангажирани доказателства за точно фиксиране на периода, през който са настъпили претендираните от ищеца вреди.

Досъдебното производство приключило на 01.06.2017г. с внасянето на обвинителен акт в Районен съд- Габрово. В останалия срок на провеждане на наказателното производство, до неговото приключване, делото не било връщано на Прокуратурата за допълнително разследване или поради допуснати процесуални нарушения. Размера на претендираното обезщетение от 26 000 лева за неимуществени вреди, бил прекомерен. Следвало да се отчете, че по отношение на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение- „подписка" и на различни фази от съдебното разглеждане на делото, представители на Прокуратурата депозирали становища за неговата невиновност. Постановената в хода на наказателното производство осъдителна присъда по ВНХД №93/19г. на ОС- Велико Търново и конституирането в производството на частен обвинител, налагали извода, че ако в процесния период са търпени вреди, те не били единствено и само в резултат на актове и действия на органите на Прокуратура на РБългария. Не била налице пряка причинна връзка между воденото наказателно преследване и твърдяните неимуществени вреди от освобождаването на Г. от системата на МВР и наложеният запор въз основа на обезпечителна заповед, издадена от РС- Габрово на 23.10.2019г. по гр.дело №125/2019г. на РС- Габрово, 3 изпълнена чрез ЧСИ- З.В.. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва се и претенцията на ищеца за обезщетение на имуществени вреди, в общ размер от 1200 лева. Липсвали ангажирани доказателства за уговореното и реално заплатеното адвокатско възнаграждение в претендирания размер, за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и за направените пътни разноски. Прави се възражение за прекомерност на искането за заплащане на разноски по настоящето дело в размер на 1430 лева.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а от приложените наказателни от общ характер производства е видно, че: срещу ищецът е водено наказателно преследване започнало с образуваното следственото дело № 37/ 2014г. по описа на ОСО при ОП- Габрово /Преписка № 159/2014г. по описа на РПгр.Габрово/ образувано от РП-гр.Габрово на 04.06.2014г.; М.Г. бил привлечен като обвиняем на 17.05.2017г. и спрямо него е взета мярка за неотклонение "Подписка"; като краен резултат М.Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал. 2 НК.

С присъда №766/ 22.12.2017г. по нохд №768/2017г. на РС- Габрово МЛ.

ГР. ГР. е признат за невинен в това, че на 10.01.2014г., в гр. Габрово, на ул.

Пенчо Постомпиров, пред **, чрез усукване зад гърба на лявата ръка на С.К.Ж., с ЕГН **********, от гр. Габрово и последващо падане на М.Г. и С.Ж. върху нея, причинил на Ж. средна телесна повреда – увреждания, представляващи изкълчване на лява раменна става и счупване /малък костен откъс/ по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник на пострадалия за срок около месец – месец и половина, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК и чл. 12, ал.1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.

С решение 35/ 17.05.2018г. по внохд №30/2018г. на ГОС е отменена 4 изцало присъда № 766 от 22.12.2017г., постановена от Габровски районен съд по НОХД № 768 по опис за 2017г. на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Габровски районен съд.

Последвали са отводи на съдебни състави от съдилищата.

С присъда №76/18.12.2018г. по нохд №252/2018г. на РС- Севлиево, М.Г. е признат за виновен в това, че на 10.01.2014г., в гр.Габрово, на ул.“Пенчо Постомпиров“, пред **, чрез усукване зад гърба на лявата ръка на С. Ж. и последващо негово и на пострадалия падане върху нея, по непредпазливост причинил на Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в увреждания, представляващи изкълчване на лява раменна става и счупване / малък костен откъс / по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, с което е извършил престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 200 лева. Със същата присъда М.Г. е признат за невинен в това, да е осъществил гореописаното деяние умишлено, както и по хулигански подбуди, поради което е оправдан по първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.129, ал.2 от НК.

С присъда № 102 от 03.10.2019г., по ВНОХД № 193/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд е отменена присъда № 76 от 18.12.2018г. по НОХД № 252/18г. на районния съд в гр. Севлиево, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.01.2014г. в гр.Габрово, на ул.“Пенчо Постомпиров“, пред **, по хулигански подбуди причинил на С. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната й част.

С решение № 247/ 13.02.2020г. по кд №1093/2019г. ВКС е отменил присъда № 102 от 03.10.2019г., по ВНОХД № 193/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд.

5

С присъда №76/21.10.2020г. по внохд №48/2020г. ВТОС е отменил присъда №76/18.12.2018г. по нохд №252/2018г. на РС- Севлиево, вместо което е постановил, че признава подсъдимия М.Г. за невиновен в това, на 10.01.2014г. в гр. Габрово, на ул. “Пенчо Постомпиров“, пред **, да е причинил на С. Ж. средна телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и на осн. чл. 304 НПК вр. чл. 12 ал.1 НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 НК.

С решение № 54/ 26.03.2021г. по нохд №42/2021г. ВКС на РБ е оставил в сила присъда № 76 от 21.10.2020 г., по в.н.о.х.д. № 48/ 2020г., по описа на Великотърновския окръжен съд.

За изясняване на делото от фактическа страна пред съда са допуснати и гласни доказателства- разпитани са свидетелите С. Д., Х. Г.а, Х.Д. и Е.П.П.

Св. С.К. Д. е заявила, че познава г-н Г. от 1989 година, а от 1992 година работи в системата на МВР, като служител на медицинската служба на МВРмедицинска сестра към МВР на работа в територията на ОД на МВР – Габрово. Като служител на МВР ищецът бил "много здрав, уравновесен, с много добри качества на полицай, търсен от своите колеги и винаги изпращан в най-горещите точки като водещ, защото се справял много добре". До времето на инцидента нямал никакви здравословни проблеми. След инцидента започнал често да се оплаква от главоболие и в резултат на това, че често бил викан на разпити, на дела, здравословното му състояние се променило, той получил хипертония, кризи, които лекарите / свидетелката и д-р С./ установявали и описвали в амбулаторния журнал- дата, кръвно, оплаквания, какво е дадено за да се понижи кръвното. Преди делата ищецът нямал такива проблеми. Служителите на МВР всяка година полагали физически изпити, в присъствието на медицинско лице- свидетелката. Преди делото ищецът при физическо натоварване нямал проблеми с кръвното, а след него- при физически натоварвания имал случаи когато повишава кръвното, налагало се да бъде спрян от някои спортни упражнения, които не били допустими при високо кръвно. След консултация с д-р С., М.Г. бил насочен към личния си лекар, изписани му били медикаменти за постоянно вземане, за да се избегнат кризи с високо кръвно налягане. Свидетелката е 6 посочила още, че определено тези промени били в резултат на психичното напрежение, тъй като "в системата на МВР когато даден човек е обследван, тогава за съжаление част от колегите имали негативно отношение и колегите на М.Г. се отдръпнали, защото не знаели какъв ще бъде изхода". Ищецът споделял, че напрежението от делата "му идва в повече, чувства се онеправдан", че "той които защитава гражданите по този начин е мачкан и унизяван".