Решение № 628 от 10.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8159/2021
- Вид
- Решение № 628
- Подписан
- 10.03.2022
- В сила
- 10.03.2022
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 628 гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110108159 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „*, срещу Т. ЯНК. П. , с която са предявени обективно кумулативно съединение искове, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1376.59 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем Viva Standart 14 № *от 21.08.2019 г., сключен между „В*и Т. ЯНК. П., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № */03.08.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „*” ООД и „*, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 214.69 лв. /двеста и четиринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 04.09.2019 г. – 24.06.2020 г.; сумата 65.81 лв.
/шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 25.06.2020 г. – 22.01.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №*/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1514/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, с правно основание чл. 422 вр. 415, ал.
1, т.2 от ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Приложение № *от 03.08.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „* цедирало вземанията си към ответника на „* за което същата е уведомена. Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответникът, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите по 1 издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на за паричен заем Viva Standart *№ *от 21.08.2019 г., сключен между *и Т. ЯНК. П., първият е предоставило на ответника в заем сумата от 1500лв., която следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва в срок до 24.06.2020 г. на 22 равни месечни вноски или същите в размер на 118,49лв. Договорена била лихва в размер на 40,32% годишно, при което след приспадане на извършени плащания възлизала в размер на 214,69 лева за периода от 04.09.2019- 26.06.2020 г. Сочи се, че е извършено плащане в размер на 388 лева. Посочва се, че след приспадане на извършените плащания по кредита дължимата главница възлиза на сумата от 1376,59лв. Излага се, че срокът на договора е изтекъл на 24.06.2020 г. – датата на последната падежна вноска, но въпреки това ответникът не е погасил задълженията си по договора. В тази връзка и претендира мораторна лихва за забавата плащането на дължимата главница. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 11.02.2022 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които е и подписан от ответника договор за паричен заем № */21.08.2019 г., тарифа на Вива кредит ООД, рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., приложение № */03.08.2020 г., потвърждение за сключена цесия.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на 121,92 лв. за заплатената държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и разноските сторени в заповедното производство в общ размер на 75,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. ЯНК. П. , ЕГН:
2
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 308, вх. 15, ет.3, ап.
9 дължи на * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата 1376.59 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем Viva Standart *№ *от 21.08.2019 г., сключен между * и Т. ЯНК. П., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № */03.08.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „* ООД и *, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 214.69 лв. /двеста и четиринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 04.09.2019 г. – 24.06.2020 г.; сумата 65.81 лв. /шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 25.06.2020 г. – 22.01.2021 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №*/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1514/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1.
ОСЪЖДА Т. ЯНК. П. , ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. * да заплати н а „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата 75,00 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1514/2021 г. по описа на ВРС, съдебноделоводни разноски, както и сумата от 221,92 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3