Решение № 1091 от 03.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Перник, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720103997 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на Н. З. М., с ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Т.“ **/* чрез адв. А. А. от АК-Перник, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 599,48 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № **********, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **, ап. * периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 138,59 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от 10.06.2015 г., до окончателното изплащане на вземането както и направените по делото разноски в размер на 125 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.09.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3647/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С.

Д., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.

№ 3647/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3647/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 03.09.2015 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д. по молба на ответното дружество депозирана на 11.02.2016 г. По изпълнителното дело били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, била му 1 изпратена ПДИ, били изпратени запорни съобщения и му бил наложен запор върху пенсията му на 07.03.2016 г. Следващ запор бил наложен на ищеца по молба на взискателя на 15.06.2018 г. върху банковите му сметки. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 15.06.2018 г., когато бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца. Не били извършвани други изпълнителни действия по делото годни да прекъснат давността в продължение на пет години. Вземанията обективирани в процесния изпълнителен лист били недължими, тъй като се били погасили по давност.

В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност, както и относно приложимостта на тригодишната погасителна давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Били изминали пет години от последното валидно изпълнително действие, което било извършено на 15.06.2018 г. чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Развиват се съображения относно неприложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли съдът да не постановява решение при признание на иска от ответника.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Същият заявява, че на основание чл. 237 ГПК признава иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, тъй като дружеството не било дало с поведението си повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период. Не оспорва, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по процесното изпълнително дело е било извършено през 2018 г. Делото било перемирано, тъй като по него нямало предприети изпълнителни действия. Не били дали повод за образуване на настоящото производство, тъй като не били предприемали нови изпълнителни действия срещу длъжника. Прави възражение при условие на евентуалност относно размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ищеца не се явява и се представлява от адв. А. А. от АК-Перник, която заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като на ищеца се присъдят сторените разноски по делото и на него да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява от процесуалния му представител юриск. А. С., като същата е депозирала молба на 01.11.2023 г. в деловодството на съда, с която моли съдът да постанови решение при признание на иска по чл. 237, ал. 1 ГПК и да им присъди на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото разноски, тъй като не били дали с поведението си повод за предявяване на иска. Двете страни представят списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на депозиране на исковата молба- 17.08.2023 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 250/2016 г. на ЧСИ С. Д. поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период- сумата от 599,48 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № **********, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. **, ап. * периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 2

138,59 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от 10.06.2015 г., до окончателното изплащане на вземането както и направените по делото разноски в размер на 125 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.09.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3647/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д. образувано по молба на ответника на 11.02.2016 г.

По изпълнителното дело били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, била му изпратена ПДИ, били изпратени запорни съобщения и му бил наложен запор върху пенсията му на 07.03.2016 г. Следващ запор бил наложен на ищеца по молба на взискателя на 15.06.2018 г. върху банковите му сметки. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 15.06.2018 г., когато бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца. Не били извършвани други изпълнителни действия по делото годни да прекъснат давността в продължение на пет години.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2016 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 15.06.2018 г., когато бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца, за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 15.06.2018 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 15.06.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото 3 прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 15.06.2020 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя от 11.02.2016 г. след приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което същото е приложимо. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.