Определение № 3100 от 09.09.2020, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3100

09.09.2020 г.

Окръжен съд – Благоевград

Град Благоевград

Трети въззивен граждански състав

На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия Топалова

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20201200501046 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. К. Д. ,подадена чрез пълномощника му адв.П.Н. против определение №1395/16.06.2020г. на РС-П. по гр.д.№66/2020г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.

Частната жалба е бланкетна .Изложено е само обстоятелството,че жалбоподателят е подал уточняваща молба,с която е отстранил нередовностите на исковата молба след оставянето й без движение ,поради което неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „П.К.Б.“ЕООД чрез упълномощен процесуален представител,в който частната жалба е оспорена като неоснователна.Излагат се подробно съображения за правилността на обжалваното определение и се иска да бъде потвърдено.Претендират се разноски за производството по частната жалба в размер на 300лв за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Частната жалба е допустима,тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от ищец по образувано пред РС-П. гр.д.,при наличие на нправен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционния съд,с който се прегражда развитието на делото.

1

Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна по следните съображения:

РС-П. е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинността на договор за револвиращ заем №1004126090 /19.12.2008г. ,сключен между ответника „П.К.Б.“ ЕООД и от друга страна П.А.К. като заемополучател и ищеца Д. К. Д. като солидарен съдлъжник ,поради неавтентичност на подписите им.В уточняващата молба от 13.02.2020г. ищецът чрез пълномощника си –адв.Н. е уточнил,че петитумът на иска е да се установи неавтентичността на подписите ,положени в договора за заем за ищеца като солидарен съдлъжник и за неговата майка и наследодателка П.А.К. като заемополучател.В посочената уточнителна молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с това,че ако бъде уважен,ще е налице новооткрито обстоятелство ,чието значение тепърва може да се ползва в друго производство ,без да се сочи какво би могло да бъде това друго производство.Установява се от материалите по делото,че с арбитражно решение ,постановено от арбитър ad hoc Бисерка Газдова по арб.д.

№1271/2011г. ,образувано въз основа на арбитражна клауза в Общите условия към договора за заем,ищецът е осъден да заплати на ответника „П.К.Б.“

ЕООД парични суми за непогасени задължения по процесния договор за заем.Въз основа на арбитражното решение ответникът „П.К.Б.“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист и срещу ищеца е образувано изпълнително дело ,видно от поканата за доброволно изпълнение по изп.д.

№.... на ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС,приложена по т.д.№930/2015г. по описа на ВКС-ТК –Второ отделение.С искова молба вх.№2908/05.03.2015г., по която е образувано посоченото т.д.№ 930/2015г. по описа на ВКС-ТК – Второ отделение ,настоящият жалбоподател е поискал отмяна на арбитражното решение по арб.д.№1271/2011г. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА.С влязло в сила определение №153/04.02.2016г. на ВКС-ТК-Второ отд. по т.д.№930/2015г. исковата молба на Д. К. Д. за отмяна на арбитражното решение по посоченото арб.д. е оставена без разглеждане като просрочена. С определение №172/14.04.2016г. ва ВКС-ТК-Първо т.о. по ч.т.д.№768/2016г. е потвърдено посоченото –горе определение на ВКС-ТК-Второ т.о. за прекратяване на т.д.№930/2015г.

2 поради недопустимост на исковата молба на Д. К. Д. за отмяна на арбитражното решение.Съставът на ВКС-ТК-Първо т.о. е приел,че ищецът е бил уведомен лично за арбитражното решение на 04.09.2014г. с връчването на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№.... на ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС,към която то е било приложено.

От изложеното се налагат фактическите изводи,че жалбоподателят Д. К. Д. е пропуснал възможността да иска отмяна на арбитражното решение по посоченото по-горе арб.дело на основанията,посочени в ЗМТА и че срещу него като длъжник се провежда изпълнение по изп.д.№.... на ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС,образувано въз основа на изп.лист издаден по влязлото в сила арбитражно решение.При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел

,че предявеният отрицателен установителен иск за неистинност /неавтентичност/ на частния документдоговор за заем е недопустим поради липса на правен интерес и е прекратил производството по него.Искът по чл.124 ал.4 пр.1 ГПК,какъвто е предявеният- за установяване неистинност на документ има за предмет факт,а не право- определение №25/17.01.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 2393/2019г. С т.3 от ТР №5/14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№5/2012г. е разяснено ,че иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 изр.първо ГПК е недопустим ,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по този иск като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ал.1 ГПК. В уточнителната молба вх.№619/13.02.2020г. подадена пред РСП.,ищецът е посочил,че извежда правния си интерес от обстоятелството,че ако искът бъде уважен,това ще бъде „новооткрито обстоятелство ,чието процесуално значение тепърва ще се оценява в друго производство.“Макар да не се е позовал изрично на отмяна на арбитражното решение,очевидно ищецът е имал предвид точно това,но правото му да иска отмяна на влязлото в сила арбитражно решение е преклудирано.Недопустимо е занапред да води иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС за отмяна на влязлото в сила решение по арбитражното дело ,тъй като с изтичане на прекратителния тримесечен срок по чл.48 ал.1 пр.1ЗМТА е преклудирано самото субективно потестативно публично процесуално правомощие на отмяна по реда на чл.47 ЗМТА ,както е 3 посочено във влязлото в сила определение №153/04.02.2016г. на ВКС-ТКВторо т.о. по т.д.№930/2015г. А процесуална възможност за отмяна на арбитражното решение по общия ред- по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ищецът няма ,тъй като този ред е неприложим за решения и определения на ВКС по чл.47 ЗМТА .Това е така поради обстоятелството,че производството по чл.47 ЗМТА съставлява извънреден способ за отмяна на необжалваеми арбитражни решения .По отношение на тях втора възможност за отмяна по общия процесуален по чл.303 и сл.ГПК не е предвидена.Редът за отмяна на арбитражни решения по ЗМТА е специален по отношение на реда за отмяна на съдебни решения по чл.303 и сл.ГПК и е единствен способ ,който изключва общия ред по ГПК. / така в определение №263/08.07.2014г. на ВКС ,ТК,Първо отд. по т.д.№1857/2014г.;определение №797/07.11.2014г. на ВКСТК-Първо отд. по ч.т.д.№2917/2014г. ;определение №310/17.06.2015г. на ВКС-ТК,Второ отд. по ч.т.д.№1363/2015г. и др./ По изложените съображения въззивният съд намира,че ищецът няма правен интерес от отрицателен установителен иск по чл.124 ал.4 пр.1ГПК ,поради което предявеният е недопустим.Обжалваното определение на РС-П. ,с което производството по гр.д.№66/2020г. е прекратено,е правилно и следва да се потвърди.

С оглед резултата от обжалването е основателно искането на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.На основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди сумата от 100лв –за юрисконсултско възнаграждение за производството пред БлОС.

Водим от изложеното и на основание чл.278 ал.1 ГПК и чл.78 ал.8 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1395/16.06.2020г. на РС-П. по гр.д.

№66/2020г.

ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН ********** ,с адрес:гр.П. ,ул.“Д.Г.“ №2 ет.8 ап.38 да заплати на „П.К.Б.“ЕООД ,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.София ,бул.“България“№49 бл.53Е,вх.В сумата от 100лв/сто лева/ за деловодни разноски за производството пред ОС-Благоевград.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 4 едноседмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5