Решение № 17996 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17996 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110111412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от З. Д. И. срещу „ЗАД Асет Иншурънс" АД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 432 ГПК за сумата 15000 лв. /частичен иск от вземане в общ размер на 50000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца, като пътник в тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег.

№ ***, неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 13.03.2023 г., предизвикано по вина на водача на л.а. „Опел Зафира" с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.03.2023 г. около 14:53 ч. в гр. София, на кръстовището между бул. „България“ и ул. „Отечество" е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а. „Опел Зафира" с рег. № ***, управляван от водача Ц. В. П., и тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег. № ***, управляван от водача В. Р. А., в който като пътник се е возила ищцата З. И..

Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. "Опел Зафира" при следния механизъм: л.а. „Опел Зафира" с рег. № *** се движи по ул. „Отечество" с посока на движение от ул. „Юнак" към ул. „Булаир" и на кръстовището с ул. „Кюстендил" отнема предимството на тролейбус „Шкода 27TR Solaris TR" с рег. № *** в резултат, на което настъпва удар между двете превозни средства.

1

Твърди се, че при сблъсъка ищцата /на 68 г./ е паднала върху лявата си гръдна половина и е получила травми: Фрактура на 10-то ребро вляво по хода на задна аксиларна линия; Контузия на долната част на гърба и таза; Контузия на раменния пояс и мишницата; Обостряне на вече съществуваща предходна травма (компресионна фрактура на Т11), изразяващо се в контузия на фрактурирания гръбначен прешлен; новопридобита частична руптура на сакрококцигеалната синдесмоза;

В резултат на така описаните физически увреждания и назначеното лечение изпитвала силен дискомфорт, невъзможност за пълно функционално движение на снагата, затруднение при извършването на обичайни ежедневни дейности от битов характер; чувствала се потисната и непълноценна, имала затруднения със съня, пиела обезболяващи. От момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност Така претърпените вреди с неимуществен характер ищцата оценява на сумата от 50000 лева.

Поддържа, че деликтната отговорност на водача на л.а. „Опел Зафира" с рег. № *** е била обезпечена от „ЗАД Асет Иншурънс" АД, чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/33/122003195616, валидна към момента на ПТП-то.

Сочи, че е предявила претенция към застрахователя, ответник в настоящото производство, но последният, с писмо от 28.11.2023 г., отказал да изплати обезщетение с оглед неизяснения механизъм на ПТП.

Предвид изложеното, намира, че за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане последният да бъде осъден да й заплати претендираното в частичен размер обезщетение за неимуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП по вина на застрахования при него водач.

Претендира сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД Асет Иншурънс" АД подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че изключителна вина за инцидента има водачът на тролейбус марка „Шкода“, модел „27ТР Соларис", инв. № ** — В. Р. А., който е управлявал тролейбуса с несъобразена с пътните условия скорост, задействал е рязко спирачната система на тролейбуса и е предизвикал падането на пътнците в тролейбуса, които превозва. В тази връзка прави искане за привличане на трето лице – помагач по спора – застрахователят на гражданската отговор на водача на тролейбуса „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД.

В условията на евентуалност твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението и на двамата водачи (съизвършителство), тъй като и двамата водачи за извършили нарушения на ЗДвП, които са довели до настъпване на процесното ПТП.

Оспорва вида, тежестта и продължителността на твърдените като 2 причинени на ищцата неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици за здравословото й състояние. Оспорва причинната връзка между твърдяното в исковата молба произшествие и описаните като нанесени на ищцата вреди. Сочи, че видно от представения с исковата молба резултат от извършени изследвания, два месеца преди процесното ПТП ищцата е получила компресионна фрактура на Т11 прешлен, която е вследствие на друг инцидент. Тази травма е съществувала към датата на процесното ПТП т.е. ищцата не се е била възстановила от същата, поради което травмата, както и търпените от нея болки и неудобства, не са в причинна връзка с процесното ПТП. Намира, че контузията на гръбначния прешлен, която е съществувала преди произшествието, е била достатъчно травмираща и вече е причинявала на ищцата болки, страдания и други негативни емоции и усещания.

Оспорва размера на предявения иск, като намира претендираното застрахователно обезщетение за неотговарящо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Претендира разноски и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД взема становище по предявените искове, като намира претенцията на ищеца за неоснователна. Оспорва твърдението, че в резултат на пътно – транспортното произшествие, за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че придружаващите заболявания на пострадалата са допринесли както за интензитета на получените травми, така и за удължаване на периода на възстановяването .

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като сочи, че И. не се е държала за обозначените за това дръжки в тролейбуса, с което е допринесла за настъпване на уврежданията.

Оспорва исковете като завишени по размер.

Оспорва наличието на вина за настъпване на ПТП по отношение на застрахования при него водач на тролейбуса, както и доводите на ответника за съизвършителство от страна на двамата водачи.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна и страна:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо 3 който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ответника и водача на л.а. „Опел Зафира" с рег. № *** е бил сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/33/122003195616.

Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответника, заведена като щета № 30023000326, както и че с писмо от 28.11.2023 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Формираният правен спор е концентриран върху въпросите относно механизма на процесното ПТП, вината на водачите, участвали в него, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата; вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания, наличието на причинноследствена връзка между първите и процесното ПТП, както и справедливият размер на обезщетението за търпените болки и страдания.

За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети, неоспорени от страните съдебно-автотехническа експертиза и комплексна съдебномедицинска експертиза.

За установяване на механизма на ПТП и вината на участвалите в него водачи, съдът взе предвид ангажирани по делото писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицейски орган след посещение на място /л. 8/, уведомление за настъпило застрахователно събитие от ищцата /л. 113/, събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на водача на тролейбуса, в който е пътувала ищцата В. Р. А., както и на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника – Ц.

В. П., както и приетата без оспорване от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза, при изготвянето, на която вещото лице е взело предвид представените по делото видеозаписи от процесното ПТП от 4 вътрешността на тролейбуса и в съобразил депозираните по делото свидетелски показания.

От съвкупния анализ на горните доказателства, съдът намира, че по делото се установява следния механизъм на ПТП:

Н а 13.03.2023 г. в град София, по бул. България, в светлата част на денонощието (около 13:55 часа) при ясно време и суха пътна настилка, на хоризонтален пътен участък водачът В. Р. А., управлявайки тролейбус Шкода 27TR Solaris TR с рег. № ***, се е движел в спомагателното платно на бул.

България с посока на движението от бул. Иван Евстратиев Гешов към ул.

Дойран. В неговата посока на движение е имало действащ пътен знак Б3 от ЗДВП „Път с предимство“. По същото време в района на кръстовището между спомагателното платно на бул. България и ул. Кюстендил от дясната страна на тролейбуса, придържайки се в дясната част на спомагателното платно на бул. България, навлиза л.а. Опел Зафира с рег. № ***, управляван от Ц. В. П.. В посоката на движение на л.а. Опел Зафира е действал пътен знак Б1 от ЗДвП „Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Водачът на тролейбуса възприема навлизащия от дясната му страна автомобил, като реагира със звуков сигнал и последващо аварийно спиране. При припокриване траекториите на движение на двете ППС настъпва лек контакт (удар) в страничното ляво огледало на л.а. Опел и предната дясна част на тролейбуса, като след осъществения контакт водачът на последния освобождава педала на спирачката и тролеят се придвижва в посока напред и след това спира.

Водачът на л.а. Опел продължава движението в права посока като отклонява и спира автомобила в пресечката с ул. Булаир. В тролейбуса е пътувала З. Д. И., която се е намирала в зоната срещу втората врата на тролейбуса, правостояща, като се е държала за хоризонтална тръба. Вследствие аварийното спиране на тролейбуса пътничката З. И., повлияна от инерционните сили, въздействали върху тялото й, със залитане по посоката на движение, е изведена от равновесие и пада по гръб в тролейбуса.