Присъда № 1 от 02.02.2026, Апелативен съд - Варна

М О Т И В И към присъда № 1/02.02.2026 г., постановена от съства на Варнеския апелативен съд по ВНОХД № 165/2025 г.

Предмет на настоящата въззивна проверка е правилността на присъда № 7 от 06.03.2025 г., постановена по НОХД № 92/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с която подсъдимата М. Ж. К. е призната за виновна в това, че на 01.10.2022 г. по път II-71 (гр. Добрич – КК „Албена“), на около 500 метра преди с. Бранище, обл. Добрич, при управление на лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № А 1144 ММ е нарушила чл. 47, ал. 3 ППЗДвП (пътен знак В24 – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“) и чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП (маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия“), и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с водача на лек автомобил „Шевролет Аваланш“ с рег. № ТХ 8984 ХТ – подсъдимия Д. Д. Т., е причинила смъртта на Й.Ж. Н., за което на основание чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като е оправдана по обвинението да е нарушила чл. 6, т. 1 ЗДвП Със същата присъда подсъдимият Д. Д. Т. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, при управление на лек автомобил „Шевролет Аваланш“ с рег. № ТХ 8984 ХТ е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 47, ал. 3 ППЗДвП (пътен знак В24) и чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП (маркировка М1), и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с подсъдимата К. е причинил смъртта на Й.Ж. Н., за което на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, чието изтърпяване е отложено по чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като е оправдан по обвинението да е нарушил чл.

6, т. 1 ЗДвП

Производството пред ВАпС е образувано по въззивни жалби, подадени и от двамата подсъдими. Във въззивната жалба на подсъдимата М. Ж. К. се твърди допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото й на защита, както и неправилност на акта с оглед „явно несправедливо и несъразмерно тежко“ наказание.

В жалбата изрично се извежда оплакване за допуснато нарушение на чл.

277, ал. 1 НПК, тъй като в последното съдебно заседание пред първата инстанция (06.03.2025 г.) председателят на състава не бил поканил подсъдимите да дадат обяснения по обвинението, въпреки че подсъдимата не била заявявала такава готовност в предходни заседания (12.09.2024 г., 01.11.2024 г., 16.12.2024 г., 12.02.2025 г.), но по силата на чл. 277, ал. 2 НПК тя била лишена от възможност да го стори по-късно; от това се прави извод за „абсолютно“ процесуално нарушение и се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Подадена е и въззивна жалба от подсъдимия Д. Д. Т. (чрез защитата му), в която се развиват оплаквания, че първоинстанционният съд е формирал неправилен причинно-следствен и приносен извод относно неговото 1 поведение при започнатото изпреварване, като се настоява, че приносът му е първичен единствено за „конфликтната ситуация“, но не е налице причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пешеходеца; излагат се доводи за наличие на предпоставки за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 НК и се отправя искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на евентуалност – за изменение на присъдата в наказателно-санкционната й част.

Въззивната инстанция намира, че с приоритет следва да обсъди възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при неговата основателност не би дължала произнасяне по съществото на спора.

Едва при липса на такъв порок, въззивният съд дължи проверка на фактическите и правните изводи на първата инстанция. Прочитът на материалите по делото води до извод, че такова нарушение не е допуснато от първата инстанция и правата на подс.К. по чл.277 ал.2 НПК не са били нарушени.

От съдържанието на протокол № 64 от 17.02.2025 г. по НОХД № 92/2024 г. на Окръжен съд – Добрич и протокол № 100 от 11.03.2025 г. по същото дело се установява, че подсъдимата М. К. е била редовно призована, явила се е лично и със защитник и изрично съдът й е предоставил възможност да даде обяснения, което тя е отказала да стори. В съдебното заседание, отразено в протокол № 64/17.02.2025 г., след изчерпване на доказателствените искания, съдът е предоставил на подсъдимата възможност да упражни правото си по чл. 277 НПК, като същата е заявила отново, че няма да дава обяснения. След това съдебното дирене е било обявено за приключено и делото е било отложено за съдебни прения. В последващото заседание, отразено в Протокол № 100/11.03.2025 г., производството е продължило във фазата на съдебните прения, без подсъдимата или защитата й да са направили искане за възобновяване на съдебното дирене с цел даване на обяснения. При тези данни въззивният съд не съзира нарушение на чл. 277 НПК. Правото на подсъдимата да дава обяснения е процесуална възможност, която в случая е била изрично предоставена и съзнателно неизползвана. Не се установява отказ от страна на съда да предостави думата на подсъдимата, нито ограничаване на правото й на защита.

Независимо от това, следва да се отбележи, че в хода на въззивното следствие подсъдимата депозира обяснения пред настоящата инстанция, въпреки предварително заявявания от нея отказ. С това правото й да даде обяснения бе реално упражнено и гарантирано в пълен обем. Дори хипотетично да се приеме, че е допуснат процесуален пропуск в първоинстанционното производство, същият бе отстранен във въззивната фаза, поради което не може да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита или до опорочаване на крайния съдебен акт.

Въззивният съд, след цялостна проверка по чл. 314 НПК, собствен анализ на доказателствата по делото, включително и тези, събрани при проведеното пред ВАпС следствие, приема за установена следната фактическа 2 обстановка.

На 01.10.2022 г. подсъдимата М. Ж. К., свидетелите И. Д. И. (нейн син) и И. И. З. (приятелка на св.И.) били заедно на сватбено тържество в гр. Добрич.

По този повод, около обяд, те посетили православния храм в централната част на града, където пристигнали с лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № А 1144 ММ, управляван от И. И.. Тъй като закъснели за ритуала, престояли кратко и след приключване на снимките тримата отново се качили в автомобила, който при потеглянето от църквата бил управляван отново от И. И..

От централната част на града л.а. „Ауди“ продължил движението си по градската улична мрежа в посока към изхода на гр. Добрич, преминавайки по бул. „Добруджа“, а впоследствие навлязъл в пътния участък извън населено място в посока към Кранево, където щяло да се проведе сватбеното тържество. По същото време и по същия маршрут се движел и лек автомобил „Шевролет Аваланш“ с рег. № ТХ 8984 ХТ, управляван от подсъдимия Д. Д.

Т.. В автомобила с подсъдимия пътували св.С. П. – на предна дясна седалка и на задната, седалка от ляво на дясно – св. Светлана Ташева, св.С. Т. и св.Д. Д.

– всички те били гости на същата сватба и се придвижвали също към Кранево.

Л.а. „Ауди“ се движел след него в същата лента.

От заключението на тройната комплексна съдебно-видеотехническа, автотехническа и трасологична експертиза се установява, че движението на двата автомобила – л.а. „Ауди А5“ с рег. № А 1144 ММ и л.а. „Шевролет Аваланш“ с рег. № ТХ 8984 ХТ – е проследено посредством записи от обществената система за видеонаблюдение, разположена по основния им маршрут в гр. Добрич. Вещите лица са анализирали последователно записи от камерите, разположени в централната градска част в района на посетения от участниците храм, както и от камери по бул. „Трети март“, по които е проследено придвижването на л.а. „Ауди“в посока изхода на града. След това движението на двата автомобила е фиксирано от камери, разположени по бул.

„Добруджа“ – основната пътна артерия, водеща към изхода на гр. Добрич, като именно от тези записи експертите установяват, че л.а. „Ауди“ и л.а.

„Шевролет“ се движат последователно, в една и съща посока и в общ времеви поток. За последно двата автомобила са обективно заснети от камера, разположена по бул. „Добруджа“ в крайния изходен участък на града, преди напускането му. Тази камера представлява последната обективна видеоточкова фиксация на движението им; след този момент липсват записи и по-нататъшното им придвижване до мястото на произшествието е реконструирано от вещите лица чрез времево-пространствени изчисления въз основа на установените скорости и разстояния.

Малко преди 14:00 часа, двата автомобила достигнали участъка от пътя след търговските комплекси на изхода на гр.Добрич в посока КК Албена. Там пътят бил с по една лента за движение във всяка посока, разделени с единична непрекъсната осева линия (маркировка М1). Л.а. „Шевролет“ се движел със скорост около 62,93 км/ч, а л.а. „Ауди“– със скорост около 71,50 км/ч непосредствено преди произшествието.

В този участък водачът на л.а. „Ауди“ – И. И., предприел маневра 3 изпреварване, като л.а. навлязъл в насрещната лента за движение, пресичайки непрекъснатата осева линия. С минимално закъснение – около една секунда – водачът на л.а. „Шевролет“ също започнал отклоняване наляво с цел изпреварване, без да се убеди, че не е изпреварван от движещо се след него моторно превозно средство. Към момента на започване на маневрата на л.а.

„Шевролет“ лекият автомобил „Ауди“ вече се е намирал в процес на изпреварване и е бил изнесен в лявата лента.

В резултат на това пространствено припокриване на двете маневри настъпил страничен контакт между предната лява част на „Ауди А5“ с рег. № А 1144 ММ и страничната част на „Шевролет Аваланш“ с рег. № ТХ 8984 ХТ.

След първичния сблъсък л.а. „Ауди“ се отклонило надясно по посока на движението си, напуснало платното за движение и навлязло в крайпътната зона.

В попътната – дясната крайпътна зона, извън активната пътна лента, по посока на движение на л.а. „Шевролет“ и л.а. „Ауди“, се намирал пешеходецът Й.Ж. Н.. Той стоял прав, вдясно по посока на движение на автомобилите, до крайпътно дърво и събирал орехи; в близост бил и неговият велосипед.

След удара, отклоненият автомобил „Ауди“ ударил пешеходеца, като съгласно допълнителната комплексна експертиза минималната скорост на движение на л.а. „Ауди“ към момента на удара с пешеходеца била 53 км/ч.

Ударът е причинил тежки травматични увреждания, довели до смъртта му.

След първоначалния контакт л.а.„Шевролет“ загубил устойчивост, отклонил се вдясно и се преобърнал по таван извън платното за движение. Л.а.

„Ауди“е продължил движението си напред по посока на първоначалната траектория и се установил на около 111 м. по-напред в крайпътната зона.

Така, в хронологична и причинно-следствена последователност, произшествието е започнало с неправомерно предприета маневра изпреварване от страна на водача на „Ауди“, последвана с минимално закъснение от аналогична маневра на водача на л.а. „Шевролет“, довела до страничен сблъсък, отклоняване на л.а. „Ауди“ извън платното и последвал удар с пешеходеца, намиращ се в крайпътната зона.

Основните доказателствени източници, върху които въззивният съд изгради фактическите си изводи, са заключението на тройната комплексна съдебно-видеотехническа, автотехническа и трасологична експертиза и устните разяснения на вещите лица; приложените видеозаписи и извлечените от тях кадри; показанията на свидетелите С. Т. и Д. Д. относно възприетото от тях поведение на лицата в лекия автомобил „Ауди“ непосредствено след произшествието; както и показанията на полицейския служител, извършил първоначалните действия на местопроизшествието.

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимата М. Ж. К., са резултат на превратна оценка на доказателствата по чл. 107 НПК, довела до неправилни фактически и правни изводи относно авторството на деянието. Макар първата инстанция формално да е обсъдила доказателствения материал в неговата съвкупност, същинската 4 му оценка е избирателна и вътрешно противоречива, като са кредитирани показания на заинтересовани лица без необходимия критичен анализ, а други, обективно значими доказателства са били подценени или игнорирани.