Решение № 305 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000269 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. К. В., с ЕГН ********** и В. Д.

В., с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. П. К. от САК, и въззивна жалба подадена от АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ (Германия), вписано в Окръжен съд - Мюнхен, в търговския регистър под № 75727, Ф.Р.

Германия, чрез процесуалния му представител адв. С. М., срещу решение № 260000/04.02.2025г., постановено по т. д. № 199/2019г. по описа на Добричкия окръжен, както и частна въззивна жалба, подадена от Д. К. В. и В. Д. В., чрез адв. К. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260021/19.03.2025г. по т.д. № 199/2019г. на ДОС.

Въззивниците Д. К. В. и В. Д. В. обжалват решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковите им претенции за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до предявените размери от по 120 000 лв., предявени частично от 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на 1 тяхната дъщеря, настъпила в резултат на ПТП, настъпило на ***** г. на територията на Германия, както и в частта за началната дата, от която съдът е присъдил акцесорното вземане за законна лихва върху главницата.

Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната му част. Поддържа се, че е допуснато неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Съдът е определил обезщетения в занижен размер, несъответен на действително претърпените от тях морални вреди, както и на действащите лимити на застрахователното покритие и инфлационния индекс в страната. Първоинстанционният съд в недостатъчна степен е анализирал установените по делото факти и обстоятелства, както за реално претърпените страдания от ищците, така и относимите такива за личността на пострадалата. Необсъждането на събраните гласни и писмени доказателства е довело до постановяване на неправилно решение и присъждане на обезвреда за неимуществени вреди в занижен размер, който не може да репарира нанесените им неимуществени вреди. Изложени са подробни съждения за дълбоката и трайна емоционална връзка на ищците с пострадалата, за изключителността на претърпените страдания от тях вследствие на загубата на дъщеря им. Освен това решението не е съобразено и с многобройната съдебна практика относно размера на претърпените неимуществени вреди от същия вид и за същия период, цитирайки относима такава. По отношение претенцията за законна лихва сочат като начална дата датата на ПТП, а в условията на евентуалност – 02.01.2017 г., респ. 04.05.2018 г., излагайки подробни съображения за всяка една от сочените дати, от която се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ.

Искането, с което сезират въззивната инстанция, е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което допълнително на всеки от ищците се присъдят по 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 02.01.2017 г., респ. 04.05.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., заедно с включено ДДС.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по 2 жалбата страна, в който са релевирани доводи за нейната неоснователност и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Въззивникът АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ (Германия) обжалва решението в неговата осъдителна част, с която съдът е уважил исковите претенции на Д. К. В. и В. Д. В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 31.03.2021 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. На първо място се излагат оплаквания за неправилно приложение на относимото за казуса материално немско право и дерогирането му от националната разпоредба на чл. 52 ЗЗД, доколкото не е налице основание за приложение изключението по чл. 16 от Регламент Рим II, с подробно изложени съображения за това. Позовава се на практика на СЕС обективирана в решения по дела №№ С-86/23, С-577/21 и С-340/14. На следващо място се твърди липса на материалноправна легитимация за претендиране на неимуществени вреди, доколкото процесното ПТП, респ. смъртта на пострадалата, са настъпили преди влизане в сила на Закона за въвеждане право на обезщетение за наследници от 22.07.2017 г. Към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие претендираните вреди не са подлежали на обезщетение. Поддържа се въведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите срещу АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС АГ. В условията на евентуалност намира присъдените обезщетения за прекомерни. С оглед неоснователността на главните искови претенции, неоснователни се явяват и акцесорните такива. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ищците, в който са релевирани доводи за неоснователност и необоснованост на насрещната въззивна жалба, с подробно изложени съображения. Поддържат се доводи за правилно приложение на относимия в случая национален закон и в частност нормата на чл. 52 ЗЗД – особена повелителна правна норма, която преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която цел не може да се постигне чрез прилагане на германското право. Приложението на немския закон би довело до съществено нарушаване на българския обществен 3 интерес, доколкото увредените лица биха били лишени от обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди.

Постъпила е и частна жалба от Д. К. В. и В. Д. В., чрез адв. К., срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260021/19.03.2025г. по т.д. № 199/2019г. на ДОС, с което съдът е оставил без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Обжалваното определение намира за неправилно, с подробно изложени съображения за това. Позовава се на относима съдебна практика на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното определение и за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение с още 18 399,24 лв. ведно с ДДС, както и за намаляване на присъдените разноски на ответника.

В срока за отговор насрещната страна е изразила становище за правилност на обжалваното определение, респ. за неоснователност на частната жалба, с подробно изложени съображения за това. Съдът правилно е изчислил размера на адвокатското възнаграждение на ищците на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и същото е съобразено с действителната фактическа и правна сложност по делото, и реално извършена работа. Неоснователни намира и възраженията за прекомерност на присъдените на ответника разноски. В заключение моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва, че на ***** год., при пътен инцидент, настъпил в Германия, починала Ж. В. Д., на *****. Не се оспорва, че същата е била пътник в л.а. BMW М6 с рег.№ *****, управляван от Н.Н.. Последният не упражнил постоянен контрол върху управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил удар с л.а. MERCEDES. В резултат на удара избухнал пожар в купето на л.а. BMW, който причинил и смъртта на Ж.Д..

Ищците са наследници по закон /родители/ на починалата Ж. В. Д..

Пред въззивната инстанция не се оспорва, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между застрахованото лице и ответното застрахователно дружество.

4

В случай на непозволено увреждане с международен елемент, какъвто е разглежданият, приложимото материално право се определя по принципите, предвидени в Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"). По общото правило на чл. 4, пар. 1 от същия, релевантният критерий за привързване е мястото на настъпване на пряката вреда. Приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт (в този смисъл са т. 25 от решение от 10.12.2015 г. по дело C-350/14 , т. 23 от решение от 17.05.2023 г. по дело C-264/22 , т. 27 от решение от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 на С.). Този критерий е възприет при издирване на относимото материално право и в казуалната практика на ВКС - решение № 50174/20.03.2023 г. по т. д. № 2137/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50116/07.10.2022 г. по т. д. № 2366/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50025/10.02.2025 г. по т. д. № 1444/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/12.03.2025 г. по т. д. № 772/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о.

В случая правото на обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, настъпила в резултат на ПТП на територията на Германия, се урежда именно от правото на тази държава, като предявените осъдителни искове са с правно основание § 115, ал.

1 от Закона за застрахователните договори на Федерална република Германия.

Не са налице изключенията за прилагане на чуждото материално право, предвидени в чл.4, пар.1 от Регламента. Няма обстоятелства, които да обосновават явно по-тясната връзка с държава, различна от мястото на настъпване на вредата по смисъла на чл. 4, пар.3 от Регламента. Починалата е българска гражданка, с обичайно местопребиваване в България. Деликвентът е български гражданин, пребиваващ в Германия. Претенцията, произтичаща от ПТП в Германия и е насочена срещу немски застраховател по договор, сключен в същата държава.

Обхватът на определеното по чл. 4 от регламента приложимо право към извъндоговорни задължения е определен в чл. 15 от същия и включва дефинирането на активно материалноправно легитимираните лица по претенцията за обезвреда. Когато българският съд приеме за относимо чуждо 5 материално право, следва да прилага и тълкува същото така, както се прилага и тълкува в създалата го държава /чл.44, ал.1 КМЧП/.

На основание чл. 43 КМЧП съдът е установил служебно съдържанието на немското материално право като е изискал информация, вкл. е приобщил специализирани статии, представени от ответника.

Според немското материално право, приложимо към датата на деликта, преживелите лица нямат право на обезщетение за собственото си емоционално страдание. Съгласно константната съдебна практика (Федерален съд, Нов юридически седмичник 1989, 2317, 2318) преживелите починали лица имат право на обезщетение за болки и страдания само когато преживяното душевно страдание е патологично осезаемо и когато надвишава обичайните негативни последици по отношение на здравословното състояние от един трагичен случай, т. е. трябва да е налице увреждане на здравето на непряката жертва поради шок, вследствие смъртта на близък. Правото на поправяне на неимуществената вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, е признато в правния ред на Германия, но само при извънредни обстоятелства: може да се поправи само ако превишава нормалните реакции и неудобства вследствие на смърт, настъпила при ПТП. Претенцията в този случай е за компенсиране на собствено здравословно увреждане, а не за преживяна мъка.