Решение № 2617 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100500980 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16293 от 10.10.2023 г. по гр.д. № 8769/2023 г. по описа на СРС, 78 с-в е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Л. Р.

П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1000, ж.к. „******* вх. ******* и З. Т. Т., ЕГН:

**********, адр. гр. София 1000, ул. „*******, ******* дължат солидарно на ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *******, адр. гр. София, бул. ******* , сумите от 252,98 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, 50.00 лв. - договорна лихва за периода 02.03.2020 г. - 05.10.2021 г. и 30 .00 лв. - законна лихва за периода 05.10.2020 г. - 27.10.2022 г. , като задължение по Договор за потребителски кредит № 30042137868, като са отхвърлени като неоснователни исковете в частите за сумата над 252,98 лв. до пълния предявен размер от 3 852,76 лв. - главница, изцяло за сумата от 1 088,55 лв. - договорна лихва, изцяло за сумата от 1 000.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“, изцяло за сумата от 1 500.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, за сумата над 50.00 лв. до пълния предявен размер от 264,76 лв. - договорна лихва и за сумата над 30.00 лв. до пълния предявен размер от 201,61 лв. - законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В частта на уважаване на исковете решението, като необжалвано е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение, в частта на отхвърляне на претенциите за главница и договорно възнаграждение е подадена въззивна жалба от ищеца „П.К.Б.” ЕООД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно, според ищеца, съдът е приел, че клаузите за договорната лихва и възнаграждението за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“ на процесния договор за кредит нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което са нищожни по силата на чл.19, ал. 5 от ЗПК. Идентични съображения са изложени и за изводите на съда, че клаузата за договорното възнаграждение по договора за кредит е нищожна, като накърняваща добрите нрави - чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД.

Поддържа, че при определяне на ГПР по договора за кредит, съдът неправилно е включил в разходите по кредита възнаграждението за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“. Като неправилни жалбоподателя определя изводите на съда, че клаузите на договора за кредит за тези възнаграждения са определени като нищожни.

Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на предявените искове за главница и договорно възнаграждение в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемите страни и ответници в производството Л. Р. П. /Н./ и З. Т. Т. в подадените писмени отговори на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразяват становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно.

Претендират разноски.

Срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 40612/14.11.2023 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските, е подадена въззивна частна жалба от ищеца с изложени доводи, че е неправилно. Излага доводи, че присъдените с постановеното решение разноски в полза на ответниците, съответно в тежест на ищеца са прекомерни и несъобразени с действителната правна и фактическа сложност на спора и минималния размер на адвокатско възнаграждение.

В срок е подаден писмен отговор на подадената частна въззивна жалба от страна на ответниците, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при сключване на процесния договор за кредит са нарушени императивните разпоредби на чл. 19, ал.

4 и ал. 5 от ЗПК доколкото при определяне на ГПР по договора в последния като разход по договора е включена единствено договорната лихва по заема, а не и възнаграждението за допълнителни услуги „фаст и флекси“, което е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При тези фактически констатации, съдът е приел, че включването на последните повишава ГПР от 41 % на повече от 50 %. С оглед това, съдът е приел, че в случая е налице нарушение на изискванията на 19, ал.4 от ЗПК, тъй като е налице превишаване с над 5 пъти процента на законната лихва. Тези клаузи определил като нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират печалба на ищеца в размери над законно лимитираните. Освен това, съдът е приел, че при отпусната сума по заема 5 000 лв., клаузата за уговорена възнаградителна лихва в размер на 2 407,41 лв. показва един значителен дисбаланс на насрещните престации по смисъла на релевантната съдебна практика /реш. № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV-то ГО/, което определя клаузата, като нищожна, като накърняваща добрите нрави - чл. 26, ал. 1 , предл. 3 от ЗЗД.

Решението е правилно при допълнително изложени от настоящата инстанция фактически констатации и правни изводи.

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № 30042137868/24.01.2020 г., по силата на който заемодателят ищец предоставил на заемателите ответници сумата от 5 000 лв. , като последните е следвало 3 да изплатят обратно 24 х 308,65 лв.

С договора за кредит ответниците се задължили да заплатят на ищеца сумата от 1 500 лв. - възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „фаст“: приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита. С договора за кредит ответниците са се задължили да заплатят на ищеца и сумата от 2 250 лв. - възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „флекси“: възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за промяна датата на падеж. Общата сума на възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и „флекси“ възлиза на 3 750 лв. и се разсрочва на 24 х 156,25 лв. Така общото задължение на ответниците по кредита се формирало като сбор от предоставената главница, задължението за възнаградителна лихва и възнагражденията за предоставените услуги „фаст“ и „флекси“, което било разсрочено на 24 равни месечни вноски от по 464,90 лв. Съгласно чл. 12.3 от ОУ при просрочие на поне 2 месечни вноски, целият кредит ставал предсрочно изискуем след писменото уведомяване на кредитополучателя за това.

Установява се от събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, че ответниците не са изпълнили задълженията си по договора за заем точно, доколкото са заплатил само частично сумите по договора. Поради това и предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е била обявена от кредитодателят – ищец надлежно. Чрез констатациите на ССчЕ към датата на обявената предсрочна изискуемост ответниците са останали задължени за претендираните суми от 3 852,76 лв. главница, 1 088,55 лв. - договорна лихва, 1 000 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“, 1 500 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, 264,76 лв. договорна лихва за забава за периода 02.03.2020 г. - 05.10.2021 г., 201,61 лв. законна лихва за забава за периода 05.10.2020 г. - 27.10.2022 г.

Установява се, че за непогасените по договора за кредит суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. Срещу издадената на 09.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 58799/2022 г. по описа на СРС, 78 с-в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е било подадено в срок възражение от ответниците.

Изводите на ССчЕ, че ГПР по договора за кредит е 41 %, съдът намира за неправилни доколкото се установява, че в него като разход по кредита е включена само договорната лихва по кредита. Годишният процент на разходите с включен процента на договорната лихва и възнагражденията за допълнителни услуги възлиза общо на повече от 50 %.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и 4 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41 %, като в него е включена само уговорената договорна лихва, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – и възнаграждението за допълнителни услуги „фаст и флекси“, което е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Доводите на въззивника, че възнагражденията за така посочените допълнителни услуги по договора за кредит не следва да се включват в ГПР, съдът намира за неоснователни.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.