Решение № 4255 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4255 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И.а при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. И.а Гражданско дело №

20253110111774 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена Н. П. П., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо А. И. К., ЕГН ********** –с твърдения за извършени актове на насилие на *г.В молбата за защита от *г. се излага, че страните са живеели на семейни начела, но са разделени от шест години.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителя:

На 31.10.2025г. в 21.50 часа, до ресторант Л. в с. Ст. Ор. молителката се прибирала с дъщеря си от работа. В момент, в който пресичали видели ответника, който залитал и псувал.

Молителката побягнала, но ответника я настигнал и нанесъл в главата удар с юмрук. Същата отново побягнала, като видяла, че в близост има полицейски патрул и повикала за помощ. В същият момент, последвал втори удар с юмрук в главата на молителката. Ставайки от земята, ответника отново се засилил към нея, но в този момент бил хванат от полицейските служители. В молбата се сочи, още, че след процесната случка, молителката изпитва страх и в светлата част на деня, даже и когато с нея има придружител. След случилото се не е потърсила медицинска помощ.

Твърди се, че гореописания случай и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето на молителя, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

В хода на о.с.з. молителката, редовно призована, явява се лично и поддържа сезиралата съда молба. Сочи се, че прибирайки се от работа вечерта на *г. около 22 часа А.

К. я срещнал и нападнал. Твърди, че бил тръгнал срещу нея с обиди „майка ти е курва“, „свиня“. Последвал един удар в главата, отзад. Виждайки полицейския патрул насреща молителката се развикала и последва втори удар на същото място. След намесата на полицейския патрул молителката заедно с детето си тръгнали.

Ответникът, редовно призован за същото о.с.з. явява се лично. Не оспорва молбата.

Изразява съжаление за стореното.

Към материалите по делото са приложени и приети следните писмени доказателства по делото и служебно постъпилите документи, а именно: Справка НБД за двете страни; справка от Служба „Р.“ при ВРС от *г., справка за съдимост рег. № *г. и рег. № *г., писмо изх.

№ *г. от Трето РУ при ОД на МВР – Варна, писмо изх. № *г. от УМБАЛ „Св.М.“ ЕАД – гр.

1

В., както и писмо рег. № *г. от IV РУ при ОД на МВР – В. съдържаща: докладна записка рег.

№ *г., въпросник за оценка на риска, формуляр за оценка, сведение от Н. П. от *г., писмено сведение от А. К. от *г., протокол за полицейско предупреждение УРИ *г., писмено сведение от Д.П. от *г., писмено сведение от Г.Др. от *г., заповед за незабавна защита № *г. по гр.д. № *г. по описа на ВРС, протокол за предупреждение от *г., докладна записка рег. № *г., докладна записка рег. № *г., докладна записка рег. № *г.

Извършена е служебна справка в Единната информационна система на съдилищата и в САС „Съдебно деловодство“ за това дали са водени дела по Закона за защита от домашно насилие срещу А. И. К., като от справката се установява, че освен настоящото дело няма други дела с предмет по ЗЗДН. По делото е постъпила справка за съдимост на лицето А. И.

К., от която е видно, че същият е неосъждан. По делото са постъпили две справки от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – В., от които е видно, че в болничната информационна система няма данни лицето А. И. К., както и молителката да са били настанявани за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. В.

От приложена и приобщена докладна записка рег. № *г се установява, че в Участък Долни Чифлик на 03.11.2025г. се явила молителката и заявила, че на 31.10.2025г. около 21.50 часа в с.Ст.О., я срещнал мъжът, с който е живяла на семейни начела / видимо в нетрезво състояние/ започнал да я псува и я ударил с юмрук в главата,след като побягнала я настигнал и я ударил втори път с юмрук в главата.

По делото са приложени и приобщени писмено сведение от Д.П.от 17.11.2025г., писмено сведение от Г.Др. от 17.11.2025г- двамата мл.инспектори в Участък Долни Чифлик.От същите се установява, че на 31.10.2025г. около 21.50 часа в с.Ст. Ор. на кръстовището ул.Д.с ул.“Л.“ двамата мл.инспектори чули крясъци.Видели мъж във видимо нетрезво състояние да крещи и отправя обиди към жена, след което мъжът нанесъл удари на жената с ръка в областта на тила.След като отишли при тях установили следните лица: А.

К., бившата му съпруга Н. П. и дъщеря им Пр К.

Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з., съдът взе предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е лице, което е било във фактическо съпружеско съжителство с молителката.Също така, основана на твърдения за осъществявано по отношение на молителката насилие, осъществено на 31.10.2025г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН. По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено физическо насилие по смисъла на закона.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2 -4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.

Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното 2 положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до един месец преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН е доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

В разглеждания казус молителката твърди, че на 31.10.2025 г. в гр. Варна, по отношение на нея е осъществен акт на физическо насилие от страна на ответника, изразяващо се в удар с юмрук в областта на главата, прибирайки се с дъщеря си от работа.Това от своя страна безспорно се установява от приложените писмени доказателства, както и от дадените в съдебно заседание разяснения на страните относно процесната случка.

От изложеното следва, че по делото по безспорен начин се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника 3 поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще.

В настоящия случай изложеното в молбата за защита и в приложената към нея декларация остана неопровергано от страна на ответника, а напротив молителят в о.с.з. признава извършените от него актове на насилие, като изразява и съжаление за стореното.

По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на молителката.