Решение № 40 от 24.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Благоевград, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500464 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от С. СЛ. ЯН., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ж.к.“****“ 52, ет.5, ап.13, ответник в първоинстанционното производство срещу Решение № 91664/24.02.2021г., постановено по гражданско дело № 609/2020г. по описа на РС Благоевград, с което е уважен предявения срещу нея иск за установяване съществуването на вземането предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №1720/20.02.2019г., издадена по ч.гр.д.№368/2019г. по описа на РС Благоевград.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда се довод, че при постановяване на решението РС Благоевград не се е съобразил с направените от ответницата възражения по процесния запис на заповед и поради това и неправилно е разпределил доказателствената тежест на страните, което е обусловило и крайния извод за основателност на иска, който се твърди, че е неправилен. Заявено е, че РС не е обсъдил възражението на ответницата, че не е получавала сумата, която се твърди, че и е предадена.

Излага се, че практиката на ВКС приема, че записът на заповед би бил отхвърлен от съда, ако ищецът кредитор не разкрие с исковата молба обезпечителната функция на записа на заповед спрямо определен договор и ответникът длъжник предяви релативно възражение като оспори получаването на заема. При това положение в тежест на ищеца е да установи не само издаването на менителничния ефект, но и правопораждащите факти на каузалната сделка, с която същия е свързан. Посочва се, че решението на първата инстанция е бланкетно, като не са обсъдени възраженията на ответницата, и не е изследван въпроса дали е налице договор за заем. Заявено, че ищцата по никакъв начин не е доказала, че е предала каквато и да било сума на ответницата, като записа на заповед издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, не може да послужи като доказателство за предаване на заемната сума, ако няма други доказателства за реално предаване на същата. В тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС. Излага се, че когато 1 в производство по чл.422 от ГПК е въведено твърдение или възражение за наличие на каузално правоотношение, независимо коя от страните го е направила, ищецът по положителния установителен иск носи тежестта да докаже валидно възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане. Излага се, че ищецът не е доказал същото, поради което РС Благоевград е достигнал до неправилен и необоснован извод за основателност на претенцията.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата.

Въззивният съд след като се е запознал с материалите по делото е констатирал, че исковата молба по която се е развило производството пред РС е нередовна, поради което двукратно с разпореждане № 262/25.05.2021г. и разпореждане №285/15.06.2021г. е оставил исковата молба без движение, с конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В определения от съда срок ищецът е изпълнил указанията на съда, като е представил поправена исковата молба, в съответствие с изискванията на закона, която е връчена на въззивницата за становище в първото по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява. Същата не е изразила становище по подадената поправена искова молба.

Въззиваемата редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба, прави искане постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и като е съобразил съдържанието на доклада на първоинстанционния съд, въззивният съд е дал допълнителни указания на страните във връзка с доклада при разпределение на доказателствената тежест, като е указал на въззивницата С.Я., че в нейна доказателствена тежест е да установи, преддоговорно отношение за заем, както и че именно по повод на него е издадена ценната книга, като и е указал, че не сочи доказателства за установяване на преддоговорното отношение на заем, съобразно твърденията в отговора. Във връзка с дадените указания въззивницата не е ангажирала доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съответно на служебно дължимата се по см. на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението е валидно и допустимо. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяването на атакуваното решение първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, в степен да засегнат правото на участие и защита на страните в процеса.

Пред Районен съд Благоевград е подадена искова молба от Ж. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к."****" ул."..." № 17, вх.Б, ет.4, ап.11 против С. СЛ. ЯН., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ж.к. ****, бл. 52, вх. Б, ет. 5, ап. 13.

С поправената молба ищцата е заявила твърдения, че на основание оригинален запис на заповед издаден от ответницата на 11.08.2016г. в срок след падежа е подала до РС Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Посочила е, че съдът е уважил заявлението като е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1720/20.02.2019г. и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 30/2019г. по описа на ЧСИ Милица Велева, като е постановено спиране на изпълнението с определение № 7275/01.08.2019г. Излага се, че на 27.08.2019г. ответницата е депозирала възражение по чл.414 от ГПК, срещу издадената заповед, като в указания от съда срок е предявен установителния иск. В исковата молба ищцата е посочила, че записът на заповед е издаден и подписан от ответницата на 11.08.2016г. с изрично посочен срок на падеж на плащане – 15.11.2016г. до 12.00ч., като в допълнителна клауза е 2 отбелязано, че сумата посочена в него се дължи от издателя безусловно и без протест.

Посочено е, че ищцата не е получила плащане от ответницата, по редовния от външна страна запис на заповед, поради което е направила искане да бъде установено съществуването на вземането за посочената сума от 6500 лв. предмет на издадената заповед за изпълнение.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е депозиран писмен отговор от ответницата, в който същата е оспорила предявения иск, изтъквайки доводи, че познавала ищцата повече от 15 години, като били близки. Заявила е, че през 2016г. помолила ищцата, ако има възможност, да й услужи с 5000 лв. В тази връзка сочи, че ищцата й казала, че ще й даде сумата от 5000 лв. за три месеца, но поискала да й заплати и лихва в размер на 10 процента месечно (по 500 лв. месечно) или 1500 лв. общо за три месеца. Поддържала е, че преди ищцата да й е предала сумата, по настояване на същата, подписала запис на заповед за сумата от 6500 лв., която е сбор от поисканата от нея сума от 5000 лв. и 1500 лв. – лихва за три месеца. Наведено е, че, след като размислила, отказала да вземе сумата от 5000 лв. заради високата лихва, като не поискала от ищцата да й върне записа на заповед, тъй като били в много добри отношения. Изложила е, че през 2018г. отношенията й с ищцата се развалили, като не дължи сумата по процесния запис на заповед.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, изцяло възприема установената от РС Благоевград фактическа обстановка по правния спор.

От приобщеното производство по ч.гр.д.№ 368/2019г. по описа на РС Благоевград, се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от Ж.Д., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил С. СЛ. ЯН. да заплати на заявителя Ж.Д. сумата от 6500 лв. – главница дължима по запис на заповед от 11.08.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 07.02.2019г. до изплащане на вземането и сумата от 130,90 държавна такса. Въз основа на издадената заповед, в полза на Ж.Д. е издаден изпълнителен лист. По образуваното изпълнително дело №30/2019г. от съдебния изпълнител е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 27.05.2021г., като на същата дата е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от Я., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С определение № 7275/01.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 368/2019г. по описа на РС Благоевград е прогласено спирането на изпълнително дело настъпило по силата на закона след подаване на възражението.

Със съобщение, връчено на ищцата на 18.02.2020г. заповедния съд и е дал указания за предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на същото, като видно от вх.№ на исковата молба същата е постъпила в съда на 17.03.2020г., в преклузивния срок по чл.415 от ГПК.

Видно от представения пред първата инстанция запис на заповед в оригинал, на който се основава ищцовата претенция, същият е издаден на 11.08.2016 г. в гр. Благоевград, от въззивничката С. СЛ. ЯН. в полза на ищцата Ж.Д. за сумата от 6 500 лв., като е посочен падеж на плащане 15.11.2016 г.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Както е прието в практиката на ВКС Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от 3 външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 от ГПК менителнично вземане.