Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 22.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 8/2024
Вид
Решение № 251
Подписан
22.06.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.402 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • §1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пазарджик, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200008 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н Централен, ул. „А. Е.“ № 21а, ет.2, ап.6 против наказателно постановление № 13-2300515 от ... г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.

В съдебно заседание процесуалните представители на дружествотожалбоподател поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва 1 жалбата. Излага доводи за потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „Л.И.“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на ... ч., при извършена проверка в обект: „Л.М.“, находящ се в землището на с. Л., общ.

Л., местност С. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. Д.

В., ЕГН **********.

По време на осъществената на ... ч. проверка в гореописания обект от свидетелите Т. Д. и Л.Т. – инспектори в ДИТ – Пазарджик, съвместно със служители на ОД на МВР Пазарджик, установили, че 16 лица извършвали дейност по подмяна на колове и тел в лозовия масив. На място имало един багерист и работници, които поставяли коловете и опъвали телта вътре в лозовия масив. Между работещите вътре в масива бил и свидетелят М. Д. В..

След проверка на личните документи от органите на МВР, на лицата били раздадени декларации по чл.402 КТ. В попълнената лично от М. Д. В. декларация, последният посочил, че работи в „лозя в с. Л. - Н.“ от „... г.“, на длъжност „общ работник“ с работно време и почивки през работния ден „от 09:00 ч. до 09:15 ч. и от 11:00 ч. до 11:30 ч.“, почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „60 лв. на ден“, както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. На място по време на проверката, присъствал от страна на дружеството-жалбоподател агрономът Петър Н. Николов.

В хода на проверката не е представен сключен трудов договор между дружеството-жалбоподател и лицето М. Д. В.. Представен е договор № 4/25.07.2022 г. за изработка между „Каи мениджър“ ЕООД – собственик на масива – като възложител и „Л.И.“ ЕООД - в качеството на изпълнител - за смяна на подпорна конструкция на Л.М. в землището на село Л.. В тази връзка в хода на делото бе разпитан като свидетел А. Т. – производствен 2 директор на „Л.И.“ ЕООД, който не е бил на място в деня на проверката, но потвърждава за сключения договор със собственика на масива, както и, че са имали наети доста лица, които да работят на място, някои на трудови договори, други на граждански такива. Не помни конкретно за лицето М. Д.

В..

Като е приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, свидетелката Д. съставила АУАН с № № 13-2300515 от 08.08.2023 г., надлежно предявен и връчен на дружеството.

Постъпило е писмено възражение в срок, в което се твърди, че лицето М. Д.

В. е външно лице, което е проникнало в масива без тяхно разрешение. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, директорът на „ДИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. Д., Л.Т., М. В. и А. Т.. Показанията на свидетелите Т. Д. и Л.Т. съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Те са дадени от лица, които реално не са заинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира показания и на свидетеля А. Т. за изложените от същия обстоятелства по организиране на работата в лозовия масив. Той потвърждава, че дружеството е имало наети доста лица, които да работят на място, някои на трудови договори, други на граждански такива, но не помни конкретно за лицето М. Д. В.. Последният в попълнената лично от него декларация е посочил, че работи в „лозя в с. Л. Н.“, визирайки под „Н.“ очевидно именно свидетеля А. Т.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Д. В. по отношение както на твърденията, че въобще не е работил в процесния ден, а само е отишъл да търси работа и е стоял отстрани на пътя, така и по отношение на това как е попълнил декларацията – като питал какво попълват останалите и той записал същото. В тази насока съдът счита, че изложеното от свидетеля противоречи на всички останали събрани доказателства. На първо място в показанията си свидетелите Т. Д. и Л.Т. заявиха категорично, че по време на проверката не е 3 имало лица, които да се намират извън масива, всички са били вътре и са опъвали тел и поставяли колове. Освен това присъствалият на мястото агроном от страна на дружеството-жалбоподател не е заявил по време на проверката, че там има външни лица, които не работят за дружеството.

Лицата са попълнили декларации, като твърденията на В., че е попълнил каквото са му казали останалите категорично не отговарят на истината, тъй като различните лица са посочили различни обстоятелства в тези декларации, включително и по отношение на това каква работа вършат, на каква длъжност са и колко получават като възнаграждение. Самият В. в съдебно заседание заяви, че е писал, че получава 50 лв. на ден, като питал другите колко пари взимат и едва при въпрос на съда защо тогава е записал в декларацията, че получава 60. лв. и след предявяване на декларацията, свидетелят заяви, че не помни. М. В. сочи, че именно той е попълнил и подписал декларацията, с което е потвърдил като достоверна информацията, съдържаща се в нея.

Затова изложеното в съдебно заседание от него, че не е работил въобще и не получавал възнаграждение за извършваната работа, не следва да се кредитира в тази насока, тъй като противоречи както на установеното от служители на ДИТ в деня на проверката, така и на информацията в декларацията по чл.402 КТ, под която лично лицето се е подписало. Всъщност за съда стана ясно защото В. отрича да е работил там същия ден. Свидетелят реално заяви, че получава помощи за безработен и затова не желае да работи на трудов договор. Очевидно по същата причина и отрича да е работил въобще на процесната дата – свидетелят хем твърди, че е ходил да пита за работа в лозовия масив, хем, че не е работил, защото не искал трудов договор, тъй като получавал помощи за безработен. Всъщност именно това потвърждава по категоричен начин, че лицето е работило на мястото без трудов договор – В. е знаел от останалите лица, че също работят без трудов договор в лозовия масив и няма да има проблем с получаването на обезщетението за безработица, ако работи там на надник, заплащан на ръка, и без трудов договор.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес 4 да инициира производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително твърдените от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон. Възраженията на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване в НП на номера на АУАН, въз основа на който е издадено, са неоснователни. На първо място номера на акта не е въобще между задължителните реквизити на издаденото наказателно постановление. Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН наказателното постановление задължително следва да съдържа: „датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя“. Видно е законодателят не е въвел като задължително изискване посочването на номера на акта в НП, поради което и грешката в номера, която е налице, при правилно посочване на датата на издаване на акта и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, не се явява въобще процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, което да води само по себе си до отмяна на атакуваното НП. Още повече, че се касае за допусната техническа неточност в номера на акта, тъй като е налице несъответствие само в една цифра: АУАН е с № 13-2300515, а в НП се сочи, че е с номер 13-2200515, като освен това и АУАН и НП са връчени на представител на дружеството-жалбоподател и за него е станало достатъчно ясно, че се касае за едно и също нарушение с идентично описание на обстоятелствата по неговото извършване, така че е гарантирано правото му на защита в пълен обем.

В обжалваното НП е ясно посочено, че дружеството-жалбоподател се явява „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ 5 трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая е ирелевантно дали лицето М. Д. В. престира труд от самия ден на проверката или от преди това. Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един, или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор в деня на проверката.

При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя „Л.И.“ ЕООД на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на дружеството труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: работно време, почивки, място на работа, длъжност и трудово възнаграждение.

Не е налице маловажност на случая. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работника/служителя, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така и фиска със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват особено значими обществени отношения законодателят е определил завишени санкции за тяхното регулиране. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Още повече, че самият законодател изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не са маловажни. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока има многобройна съдебна практика: Решение № 493 от 13.06.2022 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 438/2022 г., Решение № 472 от 7.06.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 460/2022 г., Решение № 424 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 436/2022 г., Решение № 423 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 446/2022 г., Решение № 421 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 437/2022 г., Решение № 176 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1415/2021 г., Решение № 174 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 34/2022 г. и други.